Дневникът на Ели
Страница 1 от 3
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Дневникът на Ели
Пфф.. толкова съм уморена днес. Цял ден съм обикаляла града и сега имам ужасни болки в краката. Мразя книжарниците в тъпия ми град! Толкова рядко мога да намеря книгата, която търся. Оказа се, че разказите на Едгар Алън По са излезнали по-рано и си ги взех. След малко почвам да чета. Най-гадното беше, че след като се прибрах краката ми бяха чисто мокри от тъпия сняг! Яръмбойкова да не се учудва ако пак отсъствам. Ейй... направо вече ми писна. Вярвате или не болна съм всеки месец. Изпила съм толкова много антибиотици до сега, а да не говорим за инжекции...уу като се сетя за игли и ми прилошава.
Очаквайте утре победителите в конкурса за Тръпка. Незнам дали бях споменавала, но ще има конкурс и за Прелестни създания. Може би ще към края на май или началото на юни.
Днес хубаво си мързелувах... ами утре? Трябва да уча по история и по литература. Понеделник имам две контролни. На всичкото отгоре и утре съм на урок по математика. Сега като се замисля трябва да си науча и урока по география... Още само две седмици и ваканцияя! Дано и времето да е хубаво тогава.
Тук е мястото да спомена, че си имам братовчедка, която се роди съвсем скоро. Казва се Виктория. Ще пусна и снимка да я видите. Най-лошото е, че има толкова гръмогласен глас, че направо ми пука тъпанчетата. Но въпреки всичко е много сладка.
За финал един текст от песен, който ми се върти в главата :XD:
'Cause I'm a gypsy
But are you coming with me?
I might steal your clothes
And wear them if they fit me
I never made agreements
Just like a gypsy.. :music2:
Очаквайте утре победителите в конкурса за Тръпка. Незнам дали бях споменавала, но ще има конкурс и за Прелестни създания. Може би ще към края на май или началото на юни.
Днес хубаво си мързелувах... ами утре? Трябва да уча по история и по литература. Понеделник имам две контролни. На всичкото отгоре и утре съм на урок по математика. Сега като се замисля трябва да си науча и урока по география... Още само две седмици и ваканцияя! Дано и времето да е хубаво тогава.
Тук е мястото да спомена, че си имам братовчедка, която се роди съвсем скоро. Казва се Виктория. Ще пусна и снимка да я видите. Най-лошото е, че има толкова гръмогласен глас, че направо ми пука тъпанчетата. Но въпреки всичко е много сладка.
- Spoiler:
За финал един текст от песен, който ми се върти в главата :XD:
'Cause I'm a gypsy
But are you coming with me?
I might steal your clothes
And wear them if they fit me
I never made agreements
Just like a gypsy.. :music2:
Последната промяна е направена от Eli на Съб Мар 20, 2010 3:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Охх, току-що се връщам от училище. Общо взето денят ми мина добре. Трябваше да ходим на театър, но разбира се нашата групичка (аз и още няколко момичета) решихме да не отидем. Тоест отидохме, но си тръгнахме след като г-жата видя, че сме там. Обичам да ходя на театър, но като си представя, че всички ще говорят и нищо няма да се разбере, бързо се отказах. Чувствах се като някой бандит, който се опитва да не го хванат ;д Това беше вторият път днес, в който се чувствах така. Първият беше по италиански. По принцип леличката не пуска да се влиза през междучасието и заключва стаята, ама ние, двете хитруши с Тедито, решихме да се скрием! Тя под бюрото, а аз зад един шкаф. И взе, че се получи, не ни видя и ни заключи. След това г-на отключва и ние пак се крием, този път и двете под чина. Влезнаха всички и ние си излезнахме съвсем тихичко и никой не ни видя. :XD:
Сега отивам да уча по география, после да ям и след това да гледам България търси талант ;д
Сега отивам да уча по география, после да ям и след това да гледам България търси талант ;д
Последната промяна е направена от Little_Dhampir на Съб Яну 15, 2011 5:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Днес е страшна жега. Цял ден се мотам навън. Реших да си пресея цветето, че вече пръстта му е станала като камък и не иска да расте. Чували ли сте за Мъката на художника? Едно от любимите ми саксиени цветя. Общо взето харесвам всяко едно цвете. И тъй като в училище се водя любител на цветята, миналата година ме избраха за едно състезание за правене на икебани. Всяка година се организира през април. Това е един от любимите ми месеци, защото съм освободена от часове, ако реша да ходя да се упражнявам с библиотекарката (тя дава идеите). Отиваме в библиотеката, нареждаме пет-десет минути цветя и после се прибираме с другите момичета. Библиотекарката ни прикрива, ако някой пита дали сме били при нея (е, ние настина бяхме при нея, само че за малко). Миналата година в междучасието г-жата по бг вика цял час ще изпитвам и ние набързо с Тедито се изнизахме ;д И какво се оказа накрая? Правим икебани цял месец и накрая трето място?! :shocked: Много се ядосах. Нашата беше най-хубава. :sad3: Тея от журито да не се правят, че разбират много... :mmm: Абе, както и да е. Тази година съм си казала, че ще вземем първото място. Ей сега след пролетната ваканция започваме да правим пак.
Ще ви покажа няколко букета, които съм правила, когато баба ми работеше в един магазин за цветя.
Правих ги миналата година за осми март (тогава има най-много клиенти). Баба, горката, не можеше да смогне и ме викна. Не че кой знае колко й помогнах, защото отидох за малко, но все пак беше нещо. За няколко часа си изкарах добри доходи
Ще ви покажа няколко букета, които съм правила, когато баба ми работеше в един магазин за цветя.
Правих ги миналата година за осми март (тогава има най-много клиенти). Баба, горката, не можеше да смогне и ме викна. Не че кой знае колко й помогнах, защото отидох за малко, но все пак беше нещо. За няколко часа си изкарах добри доходи
Последната промяна е направена от Little_Dhampir на Съб Яну 15, 2011 5:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Нямате представа какво стана днес! Всичко си вървеше нормално, докато не дойде историята. Отиваме си ние в стаята и си сядаме по местата. Преди това имаше някакви от 11-ти клас май и бяха включили мултимедията. Излезнаха без дори да я изключат, но това не беше най-лошото. Следва най-интересното. Стоим си ние до бюрото и изведнъж се чуват някакви странни викове като "Охх... охх" Аз се обръщам и гледам мултимедията... :shocked2: И какво виждам? Някакви правят с***! Всички започнахме да се заливаме от смях и никой не го спира! Една паника ни обвзе и се чудим какво да правим. Гледаме ту към стената (където е включена мултимедията), ту към вратата дали идва някой. Накрая едно момче отиде и го спря някак си. Стояхме така около една минута и се гледахме и после пак смях... Представяте ли си какво беше? Имаше дори и звук! И то доста силен! Добре, че г-жата я нямаше. А най-странното беше, че не знам откъде се появи това нещо изведнъж. Не беше от интернет. Дори не се отвори с плеър. Просто си почна, ей така. И то на цялата стена! Направо... уникален ден беше.
Нищо друго интересно не ми се случи днес (не мисля, че би станало нещо по-интересно от това), затова ще ставам, че стана късно и ми се приспа. Лека нощ на всички. Надявам се да сте се забавлявали с този пост. И да внимавате като пускате мултимедията. Не се знае какво може да се покаже
Нищо друго интересно не ми се случи днес (не мисля, че би станало нещо по-интересно от това), затова ще ставам, че стана късно и ми се приспа. Лека нощ на всички. Надявам се да сте се забавлявали с този пост. И да внимавате като пускате мултимедията. Не се знае какво може да се покаже
Последната промяна е направена от Little_Dhampir на Съб Яну 15, 2011 5:04 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Ей... утре е петък :smile11: Тази седмица мина учудващо бързо за мое огромно щастие. Утре сигурно ще сме 5-10 човека. Повечето репетират за концерта (заради националното по английски, нали е в Кърджали), а пък другите решиха просто да не идват. И на мен не ми се ходи, ама имам доста отсъствия и няма как :Sad1:
Вярвате ли, че повечето ни учители са се побъркали с този фейсбук? И особенно с тая фермичка. До вчера изобщо не съм се замисляла да разбера за какво става дума в тази игра (и без това нямам време), но господина по италиански ме нави. Вика ми да си направя фермичка и да станем съседи. И аз взех, че си направих. Не е кой знае какво, ама горе-долу бива (губене на време). Та, вече официално си имам ферма със ягоди и патладжани. А пък на скоро едно момиче беше направило във фейсбук нещо като това с късметчетата, само че с лафове на учителите от нашето училище. Голям майтап беше. И класната като разбра направо полудя... Вие, как не ви е срам? Аз мога да ви съдя за това.. Веднага да го махнете! :angry1: И да, вече го няма. Някои от лафовете бяха: Вие двамата сте като тримата глупаци!, С. излез, имаш олигофренска физиономия! Имаше много по-забавни ама не ги помня. Ако разбере, че съм я цитирала може да ме съди... :hush:
Айде, това е от мен.
Вярвате ли, че повечето ни учители са се побъркали с този фейсбук? И особенно с тая фермичка. До вчера изобщо не съм се замисляла да разбера за какво става дума в тази игра (и без това нямам време), но господина по италиански ме нави. Вика ми да си направя фермичка и да станем съседи. И аз взех, че си направих. Не е кой знае какво, ама горе-долу бива (губене на време). Та, вече официално си имам ферма със ягоди и патладжани. А пък на скоро едно момиче беше направило във фейсбук нещо като това с късметчетата, само че с лафове на учителите от нашето училище. Голям майтап беше. И класната като разбра направо полудя... Вие, как не ви е срам? Аз мога да ви съдя за това.. Веднага да го махнете! :angry1: И да, вече го няма. Някои от лафовете бяха: Вие двамата сте като тримата глупаци!, С. излез, имаш олигофренска физиономия! Имаше много по-забавни ама не ги помня. Ако разбере, че съм я цитирала може да ме съди... :hush:
Айде, това е от мен.
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
От днес официално вече сме във ваканция! :(party): Две седмици пълна почивка! За съжаление ще минат толкова бързо, че дори няма да се усетя. Въпреки това трябва да се наслаждавам на момента. Лошото е, че се разболявам. Точно сега ли трбваше?! Цял ден кихам и имам хрема. Гърлото още не ме боли, но няма да се учудя ако утре не успея да преглътна. УЖАС! Дано да ми се размине, защото не ми се пият хапчета цяла седмица и не ми се лежи вкъщи затворена.
Досега съм си писала със Алекс (от България търси талант, която пееше Молитва). Мога да ви кажа, че е супер приятна и приказлива. Най-странното е, че тя ме добави във фейсбук. Вчера направих една нейна фен страница във сайта и днес тя цял ден е търсила кой е създателят. И ето, че накрая ме откри. Писахме си за най-различни работи - Евровизия, участието й в България търси талант, книги и какво ли още не. Не съм очаквала, че ще е толкова приятелски настроена. За два дена тя събра 300 почитатели във фейсбук и продължават да се увеличават. Не знам, но засега тя ми е любимка. Има страохтен глас и заслужава да спечели.
Ох... много ми е зле. Идва ми да легна, да се завия през глва и да заспя.
В момента гледам тъпо монитора и се чудя дали да легна, да остана пред компютъра или да взема да чета нещо
Досега съм си писала със Алекс (от България търси талант, която пееше Молитва). Мога да ви кажа, че е супер приятна и приказлива. Най-странното е, че тя ме добави във фейсбук. Вчера направих една нейна фен страница във сайта и днес тя цял ден е търсила кой е създателят. И ето, че накрая ме откри. Писахме си за най-различни работи - Евровизия, участието й в България търси талант, книги и какво ли още не. Не съм очаквала, че ще е толкова приятелски настроена. За два дена тя събра 300 почитатели във фейсбук и продължават да се увеличават. Не знам, но засега тя ми е любимка. Има страохтен глас и заслужава да спечели.
Ох... много ми е зле. Идва ми да легна, да се завия през глва и да заспя.
В момента гледам тъпо монитора и се чудя дали да легна, да остана пред компютъра или да взема да чета нещо
Последната промяна е направена от Little_Dhampir на Съб Яну 15, 2011 5:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Ваканцията почти свършиии! Толкова бързо... защооо? Добре де, стига съм се оплаквала! Днес за първи път от една седмица отворих учебник. Реших да си науча думите по италиански, защото ми се насъбраха доста. Утре трябва да ходя на уроци по математика и после когато се прибера, да решавам задачи като луда. Ще решавам, ама като не ги разбирам... ;д Просто не мога да опиша колко много съм намразила математиката през последната една година и половина. И всичко заради новата г-жа, която започна да ни преподава. Та тя беше на 70 години! И изобщо не обясняваше както трябва.
Братовчедка ми беше у нас тея дни и днес от сутринта до обяд ми обясняваше как щяло да се казва кучето й, което ще й дадат чак след ШЕСТ месеца, а тя вече му търси име! Първо реши да се казва Тъндър, после си промени решението на Сторм, ама реши, че не си пасва добре ;д И накрая се спря на Тамара (ако е женско). Аз й предложих да си му вика "куче" - "Хей, куче, ела тук веднага!"
Не знам какво друго да пиша... чувам, че в другата стая някой говори за шоколад, така че отивам да си хапна :smile3:
Братовчедка ми беше у нас тея дни и днес от сутринта до обяд ми обясняваше как щяло да се казва кучето й, което ще й дадат чак след ШЕСТ месеца, а тя вече му търси име! Първо реши да се казва Тъндър, после си промени решението на Сторм, ама реши, че не си пасва добре ;д И накрая се спря на Тамара (ако е женско). Аз й предложих да си му вика "куче" - "Хей, куче, ела тук веднага!"
Не знам какво друго да пиша... чувам, че в другата стая някой говори за шоколад, така че отивам да си хапна :smile3:
Последната промяна е направена от Little_Dhampir на Съб Яну 15, 2011 5:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Не е истина какво преживях днес. Дойде време да се прибирам от училище. Звъня на баща ми да ме вземе, а той ми вика, че пътувал и няма да може да дойде. Ето направо с цитати за по-лесно:
- Тате, ще ме вземеш ли?
- Ами, аз пътувам, хвани си такси ако имаш пари.
- *Нямам* Ми, нямам, свършиха ;д
- Обади се тогава на някой от наща фирма ( баща ми има такси ) и спри първо до някоя аптека да купиш едни хапчета и ми дай да говоря с човека да ти даде пари.
- Добре, айде.
Обадих се на таксито и когато дойде му викам първо да ме закара до най-близката аптека. И там му обясних кой е баща ми и му казах, че ще му звънна да говорят. Оказа се, че те са скарани. Той тоя е голям тъпак, и преди съм го виждала. Вика ми за кво ще говорим, нямаш ли 1.50 да ми платиш. И аз викам, че после трябва да си ме остави вкъщи и той: "Оо, ето оставям те до аптеката, че бързам. Викни си друг". Моля?! Не стига, че иска 1.50 за такова малко разстояние, а и ще ме оставя на пътя! Мале, направо полудях. Праснах му вратата и си тръгнах. Звъня на тати:
- Тате, тоя ме остави до аптеката и каза, че няма да ме закара. Вие май нещо сте скарани с него...
- Кой номер беше?
- 20..
- Еее.. точно тоя ли успя да те вземе?!
- Емииии...... сега какво?
- Ще се обадя на един мой приятел да те вземе, ама първо купи хапчета.
- Пф... ок.
Дойде този другият и ми даде пари да купя хапчета. Имаше един магазин за части и от двете му страни две аптеки. Отидох до едната.. пълно с народ! Добрее.. не се ядосвай има още една. Отивам до другата и тая ми заявява, че не може да ми даде хапчетата без рецепта. Стига дееее... защо все на мен...?! Еми, кво да се прави ще чакам на опашката. Отидох до другата и там срещам Теди и Фахи.
- Теди, айде душицо, нали нямаш нищо против ако те прередя? *Гледа ме малко странно, защото вече съм с кръвно!*
- Ти кво правиш тука, още ли не си се прибрала..?
Започнах да й обяснявам докато чаках да дойде моя ред и тя започна да се смее като луда. Аптекарката ни изгледаа... упс...
Дойде ми реда и й викам:
- Може ли да ми дадете Берлиприл БЕЗ РЕЦЕПТА?
- За кого е? Вече ги даваме само с рецепти... *Зад мен онези двечките се смеят и ми викат: Ели, днес да не е петък 13-ти? :д*
- За чичо ми е. Много е спешно, моля..
- Добре.
Ихаа, супер, взимам ги и се прибирам. Да, ама не! Излизаме от аптеката трите и какво? Таксито си ТРЪГВА!!! Защо.......?
Тедито отново започна да се смее и аз вече незнам какво да правя. Еми, пак на баща ми ще звъня...
- Тате и тоя си тръгна!
- Как бе, на те ли изчака?
- Ами, току що видях как си тръгва..
- Той сигурно е взел някаква поръчка, изчакай малко. *Оо*
Затворих му и им викам: "Моляя да чакате с мен, че вече наистина ще получа удар. Някой има ли апарат да ми премери кръвното... ;д "
Чакахме 5 минути и той някрая дойде! Уф, благодаря ти Боже! През тези пет минути не питайте какво сме правили... какво ли не. Като се започне от снимане на кошчета за боклук... и много смях...
Горе долу това беше, ааа забравих да кажа, че външната врата на двора ни беше заключена и трябваше да чакам още пет минути някой да ми отвори!
Сега искам малко почивка и спокойствие
- Тате, ще ме вземеш ли?
- Ами, аз пътувам, хвани си такси ако имаш пари.
- *Нямам* Ми, нямам, свършиха ;д
- Обади се тогава на някой от наща фирма ( баща ми има такси ) и спри първо до някоя аптека да купиш едни хапчета и ми дай да говоря с човека да ти даде пари.
- Добре, айде.
Обадих се на таксито и когато дойде му викам първо да ме закара до най-близката аптека. И там му обясних кой е баща ми и му казах, че ще му звънна да говорят. Оказа се, че те са скарани. Той тоя е голям тъпак, и преди съм го виждала. Вика ми за кво ще говорим, нямаш ли 1.50 да ми платиш. И аз викам, че после трябва да си ме остави вкъщи и той: "Оо, ето оставям те до аптеката, че бързам. Викни си друг". Моля?! Не стига, че иска 1.50 за такова малко разстояние, а и ще ме оставя на пътя! Мале, направо полудях. Праснах му вратата и си тръгнах. Звъня на тати:
- Тате, тоя ме остави до аптеката и каза, че няма да ме закара. Вие май нещо сте скарани с него...
- Кой номер беше?
- 20..
- Еее.. точно тоя ли успя да те вземе?!
- Емииии...... сега какво?
- Ще се обадя на един мой приятел да те вземе, ама първо купи хапчета.
- Пф... ок.
Дойде този другият и ми даде пари да купя хапчета. Имаше един магазин за части и от двете му страни две аптеки. Отидох до едната.. пълно с народ! Добрее.. не се ядосвай има още една. Отивам до другата и тая ми заявява, че не може да ми даде хапчетата без рецепта. Стига дееее... защо все на мен...?! Еми, кво да се прави ще чакам на опашката. Отидох до другата и там срещам Теди и Фахи.
- Теди, айде душицо, нали нямаш нищо против ако те прередя? *Гледа ме малко странно, защото вече съм с кръвно!*
- Ти кво правиш тука, още ли не си се прибрала..?
Започнах да й обяснявам докато чаках да дойде моя ред и тя започна да се смее като луда. Аптекарката ни изгледаа... упс...
Дойде ми реда и й викам:
- Може ли да ми дадете Берлиприл БЕЗ РЕЦЕПТА?
- За кого е? Вече ги даваме само с рецепти... *Зад мен онези двечките се смеят и ми викат: Ели, днес да не е петък 13-ти? :д*
- За чичо ми е. Много е спешно, моля..
- Добре.
Ихаа, супер, взимам ги и се прибирам. Да, ама не! Излизаме от аптеката трите и какво? Таксито си ТРЪГВА!!! Защо.......?
Тедито отново започна да се смее и аз вече незнам какво да правя. Еми, пак на баща ми ще звъня...
- Тате и тоя си тръгна!
- Как бе, на те ли изчака?
- Ами, току що видях как си тръгва..
- Той сигурно е взел някаква поръчка, изчакай малко. *Оо*
Затворих му и им викам: "Моляя да чакате с мен, че вече наистина ще получа удар. Някой има ли апарат да ми премери кръвното... ;д "
Чакахме 5 минути и той някрая дойде! Уф, благодаря ти Боже! През тези пет минути не питайте какво сме правили... какво ли не. Като се започне от снимане на кошчета за боклук... и много смях...
Горе долу това беше, ааа забравих да кажа, че външната врата на двора ни беше заключена и трябваше да чакам още пет минути някой да ми отвори!
Сега искам малко почивка и спокойствие
Последната промяна е направена от Little_Dhampir на Пон Май 31, 2010 3:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Прекрасен ден (като се изключат последните няколко часа, които ми скапаха настроението...)
Помните ли, че ви бях разказвала за един конкурс за икебани? Ще бъде в четвъртък! От понеделник сме започнали да се подготвяме и... не караме повечето часове. По цял ден стоим в библиотеката и си гледаме кефа ;д
Отидохме в 12.30, обаче библиотекарката я намаше. Там беше една друга жена, която ни остави сами, защото имаше работа. Дойдоха още 5 човека от нашия клас и решихме да си пуснем малко музичка (по погрешка написах биричка ;д) Слушахме Били Джийн на Майкъл Джексън... аа преди да дойдат бяхме само аз и Криси. И докато ги чакахме решихме да седнем на компютъра малко. Аз си влизам във фейсбук и идва г-на по музика:
- Какво правите бе?
- Икебани, в четвъртък има състезание. *икебани пред компютъра?! ;д*
- А, да.
*Чета си личните съобщения във фейсбук. Започнахме да си говорим за БГ търси талант, защото видя, че съобщението е от Александра*
- Имаш ли нещо против да прочета?
- *ОМГ* Не, няма проблем :)))
*И започва да чете на глас ;д*
След това дойде библиотекарката и започнахме да правим икебаните. Станаха много сладки, поне според мен :)) Първите три часа ги пропуснахме, после карахме два часа италиански, английски и чкр.
Италиански:
Два часа мечтаех за сън.. е не бях само аз. Мозъкът ми беше тотално изключил. Само от време на време се включваше, колкото да кажа едно две изречения от упражненията.
Английски:
Упражнения, упражнения..
ЧКР:
Говорилня... скука...
Г-жата: Ели, какво става бе, защо имаш неизвинени отсъствия? (Малко необичайно за мен)
- Ами, г-жо нали ви казахме, че правим икебани?
- Верно бе.. *склерозата я хваща*
Необичайно за мен е да имам неизвинени, обаче е доста обичайно да имам многоо извинени. Имам 120... Еми, все пак не отсъствам за удоволствие.. [
Ето ги и икебаните:
Помните ли, че ви бях разказвала за един конкурс за икебани? Ще бъде в четвъртък! От понеделник сме започнали да се подготвяме и... не караме повечето часове. По цял ден стоим в библиотеката и си гледаме кефа ;д
Отидохме в 12.30, обаче библиотекарката я намаше. Там беше една друга жена, която ни остави сами, защото имаше работа. Дойдоха още 5 човека от нашия клас и решихме да си пуснем малко музичка (по погрешка написах биричка ;д) Слушахме Били Джийн на Майкъл Джексън... аа преди да дойдат бяхме само аз и Криси. И докато ги чакахме решихме да седнем на компютъра малко. Аз си влизам във фейсбук и идва г-на по музика:
- Какво правите бе?
- Икебани, в четвъртък има състезание. *икебани пред компютъра?! ;д*
- А, да.
*Чета си личните съобщения във фейсбук. Започнахме да си говорим за БГ търси талант, защото видя, че съобщението е от Александра*
- Имаш ли нещо против да прочета?
- *ОМГ* Не, няма проблем :)))
*И започва да чете на глас ;д*
След това дойде библиотекарката и започнахме да правим икебаните. Станаха много сладки, поне според мен :)) Първите три часа ги пропуснахме, после карахме два часа италиански, английски и чкр.
Италиански:
Два часа мечтаех за сън.. е не бях само аз. Мозъкът ми беше тотално изключил. Само от време на време се включваше, колкото да кажа едно две изречения от упражненията.
Английски:
Упражнения, упражнения..
ЧКР:
Говорилня... скука...
Г-жата: Ели, какво става бе, защо имаш неизвинени отсъствия? (Малко необичайно за мен)
- Ами, г-жо нали ви казахме, че правим икебани?
- Верно бе.. *склерозата я хваща*
Необичайно за мен е да имам неизвинени, обаче е доста обичайно да имам многоо извинени. Имам 120... Еми, все пак не отсъствам за удоволствие.. [
Ето ги и икебаните:
Последната промяна е направена от Little_Dhampir на Нед Дек 05, 2010 11:34 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Взехме първото мястоооо!!! :(party): Много се радвам... По-долу ще ви покажа икебаната. Състезанието беше от три, а съм излезнала от 11 часа някъде. Обиколихме града 5 пъти и вече не мога да ходя от умора. Докато си харесам дънки... после докато изберем подарък за един приятел на Тедито... сигурно си представяте колко много път сме извървяли. Като стана 2.30 отидохте към градската градина за икебаните. Раздадоха ни цветята и започнахме да ги редим. Аз нареждах цветята, а другите две момичета запълваха гъбата с клонки за да не се вижда. И когато свършихме се появи Иван (нещо като заместник директор е) и ми вика "Виж на онея момичета икебаната, по хубава е! Няма да спечелите..." Какво? Как така няма да спечелим? Вместо да ни подкрепи той вика, че нашата не е хубава. Направо ми идваше да го фрасна с нещо. Нищо не му казах, ама той разбра, че бях супер ядосана и после идва да ми се извинява.
Журито беше готово с решението и аз силно се надявах да спечелим за да разбере, че икебаната беше хубава. Все пак не той е работил в магазин за цветя. И така... победителите са... ГПЧЕ ХРИСТО БОТЕВ!!! Йес бееее! Умрях си от кеф! Казаха, че награждаването ще е след един час и през това време библиотекарката ни почерпи със сладолед. След това дойде Иван и там започна да казва, че била хубава и че се гордял с нас. После реши да ми вземе торбата и да види дънките:
- Оо, супер да. Ся иди в мойта кола ей там и ги сложи за да не си с къси дънки на награждаването. *Какво значение има дали ще съм с къси или дълги?! Е, може би има малко*
- Как ще отида в колата?! Има хора вънка.
- Ето вземи ми якето за да се скриеш. Ето ти ключовете. *Все трябва да ми намери кусур...*
Взех ключовете и отидох в колата да се преоблека. Оказа се, че няма хора наоколо! Облякох се набързо и се върнах при тях.
Иван: Е, тва е нещо друго.
След това започна концерта, наградиха ни и се прибрахме с гордо вдигната глава! )))))
Журито беше готово с решението и аз силно се надявах да спечелим за да разбере, че икебаната беше хубава. Все пак не той е работил в магазин за цветя. И така... победителите са... ГПЧЕ ХРИСТО БОТЕВ!!! Йес бееее! Умрях си от кеф! Казаха, че награждаването ще е след един час и през това време библиотекарката ни почерпи със сладолед. След това дойде Иван и там започна да казва, че била хубава и че се гордял с нас. После реши да ми вземе торбата и да види дънките:
- Оо, супер да. Ся иди в мойта кола ей там и ги сложи за да не си с къси дънки на награждаването. *Какво значение има дали ще съм с къси или дълги?! Е, може би има малко*
- Как ще отида в колата?! Има хора вънка.
- Ето вземи ми якето за да се скриеш. Ето ти ключовете. *Все трябва да ми намери кусур...*
Взех ключовете и отидох в колата да се преоблека. Оказа се, че няма хора наоколо! Облякох се набързо и се върнах при тях.
Иван: Е, тва е нещо друго.
След това започна концерта, наградиха ни и се прибрахме с гордо вдигната глава! )))))
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Контролна по физикааа! Ужас... мразя физиката, но трябва някакси да изкарам хубава оценка за да имам 6 за срока. Тази седмица съм си изкарала три шестици - две по биология (разказвване на урок и превеждане от английски на български) и една по география. Май трябва да спомена и четворката по италиански... ех... очаквах 6!!! И някрая... някаква гадна четворка. Ми, така е, когато очакваш хубава оценка получаваш по-слаба. По английски винаги си викам сега ще имам 5 и започвам да се отчайвам, а се оказва че имам 6 ;д.
Леле вчера една от нашия клас как ме ядоса... пффф още ми е нервно. Не съм карала физика от една седмица и през тва време на нашето място са се настанили други хора. Как става това нещо? Аз си седях на втората редица в началото, айде ако сама съм се настанила там добре, ама госпожата ни премести на този чин още в началото на годината. И изведнъж няква ми сяда там... Питах я за кво е седнала там, а тя ми вика, че нямало къде да седне. Е, как няма къде? Има толкова свободни чинове. Точно на нашия ли???! Не ми се занимаваше и си седнах на последния чин. Госпожата влиза и вика пак някои хора не са си на мястото. Тръгна да казва да се преместим и оная я прекъсна и вика:
- Г-жо вижте така ли се решава тая задача?
Започна да й се обяснява и г-жата забрави за нас!!! На последния чин нищо не се чуваааа, а на следващия ден имаме контролна и искам да разбера на какво ще е. Все пак съм изпусната доста материал!
Малееее, полудяхме с Тедито. После К. реши на се прави на много важна и знаеща и започна да се подмазва на г-жата. Еййй, много се дразня на такива! Не ме питайте как съм издържала целия час...
Да се похваля, направиха ме мод във форума на България търси талант. Хихихии, и там има доста работа за вършене, но на първо място си е този форум, после другия... Но преди форумите трябва да си науча по физика, така че чао за сега. Наслаждавайте се на петъкааа!!!
Леле вчера една от нашия клас как ме ядоса... пффф още ми е нервно. Не съм карала физика от една седмица и през тва време на нашето място са се настанили други хора. Как става това нещо? Аз си седях на втората редица в началото, айде ако сама съм се настанила там добре, ама госпожата ни премести на този чин още в началото на годината. И изведнъж няква ми сяда там... Питах я за кво е седнала там, а тя ми вика, че нямало къде да седне. Е, как няма къде? Има толкова свободни чинове. Точно на нашия ли???! Не ми се занимаваше и си седнах на последния чин. Госпожата влиза и вика пак някои хора не са си на мястото. Тръгна да казва да се преместим и оная я прекъсна и вика:
- Г-жо вижте така ли се решава тая задача?
Започна да й се обяснява и г-жата забрави за нас!!! На последния чин нищо не се чуваааа, а на следващия ден имаме контролна и искам да разбера на какво ще е. Все пак съм изпусната доста материал!
Малееее, полудяхме с Тедито. После К. реши на се прави на много важна и знаеща и започна да се подмазва на г-жата. Еййй, много се дразня на такива! Не ме питайте как съм издържала целия час...
Да се похваля, направиха ме мод във форума на България търси талант. Хихихии, и там има доста работа за вършене, но на първо място си е този форум, после другия... Но преди форумите трябва да си науча по физика, така че чао за сега. Наслаждавайте се на петъкааа!!!
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Какъв хубав ден е днес! Не съм карала часове. Три момичета участваме в един конкурс за презентация за Априлското въстание и госпожата по история ни освободи за да я редактираме заедно когато я довършим. Не карах часове, ама това си е доста по-изморително - от 1 до 5 да правиш презентация. Най-лошото е, че когато стигнахме почти до половината Крисито без да иска натисна с крак разклонителя и изключи компютъра...! И какво? Айде пак наново. През това време г-жата караше час с един друг клас и като видяха, че трябва да започваме наново много, ама много ни се смяха ;д. За щастие към пет часа я свършихме... и тръгнахме да си караме другите часове, ама нещо се отказахме и се прибрахме. И без това сме освободени... не съм сигурна дали беше за цял ден, но няма значение.
Утре трябва пак да ставам по география. Още поне три пъти трябва да ме изпита. Добре, че изпитва по желание, не като някои други учители. Тъпото е, че на контролни не пише повече от четворка. И всичко да ти е вярно пак имаш три или четири. И заради тези оценки успеха пада доста... и затова трябва да ставам толкова често по желание.
Още съвсем малко до Spirit Bound и Целуната от сянката :inlove2:
Утре трябва пак да ставам по география. Още поне три пъти трябва да ме изпита. Добре, че изпитва по желание, не като някои други учители. Тъпото е, че на контролни не пише повече от четворка. И всичко да ти е вярно пак имаш три или четири. И заради тези оценки успеха пада доста... и затова трябва да ставам толкова често по желание.
Още съвсем малко до Spirit Bound и Целуната от сянката :inlove2:
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Не мога да си намеря обувки... :sad2: Целият град обиколих и пак не си харесах. Тоест, имаше няколко, които ми харесаха, но бяха или тесни или широки и нито един чифт не ми стоеше така, както исках. Харесах си едни с токчета, но 38-ми номер ми бяха малки на дължина и големи на ширина, 39-ти добре на дължина и оргомни на ширина! Харесах си още едни, само че не ги взех, защото бяха велурени... И така аз отново си останах без обувки. :sad3: Ако ми дадат поканата за финала на България търси талант ще си купя от София, там съм сигурна, че ще си намеря нещо, което ще ми стане и ще ми хареса. Моля ви, молете се да отида в София на финалаааа.... :inlove2:
След като обиколихме града с братовчедка ми, решихме да седнем на една пейка в парка. На мен вече ми беше супер тъпо, че не съм си взела обувки и трябва да ходя с маратонки цяла седмица, затова започнах да си псувам тихичко и да се оплаквам в колко селски град живея и колко селяни има в парка. По едно време Тедито вика:
- Глей, там колко хора са се събрали. Кво ли има?
- Ооо, сигурно раздават безплатини кюфтета, айде да ходим! ;д
- После кой бил селянин... От кога ядеш кюфтета, и то в парка...?
- От днес, айде стига си се подигравала, виж, че се шегувам. Ела да видим какво има там.
Отидохме и се оказа, че там мерят кръвното на хората. Еее, няма кюфтета!
Общо взето така мина денят ми.
Приятна вечер на всички и успешна седмица :kiss3:
След като обиколихме града с братовчедка ми, решихме да седнем на една пейка в парка. На мен вече ми беше супер тъпо, че не съм си взела обувки и трябва да ходя с маратонки цяла седмица, затова започнах да си псувам тихичко и да се оплаквам в колко селски град живея и колко селяни има в парка. По едно време Тедито вика:
- Глей, там колко хора са се събрали. Кво ли има?
- Ооо, сигурно раздават безплатини кюфтета, айде да ходим! ;д
- После кой бил селянин... От кога ядеш кюфтета, и то в парка...?
- От днес, айде стига си се подигравала, виж, че се шегувам. Ела да видим какво има там.
Отидохме и се оказа, че там мерят кръвното на хората. Еее, няма кюфтета!
Общо взето така мина денят ми.
Приятна вечер на всички и успешна седмица :kiss3:
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Утре отивам в Софияяяяяяя!!!!! На финала на България търси талант. Току що ми казаха във фейсбук! Тотално се бях отчаяла, че няма да ми пишат, но ето, че пътуването ми до София е вече сигурно! Нямам търпение. Ще гледам да направя снимки и ще ги постна тук като се върна. За момента не знам какво друго да пиша... Дългият и обемен пост ще е утре вечер. Ще ви разкажа подбробно как съм прекарала. Чао засега! :kiss3:
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Завърнах се! Беше невероятно… меко казано. Направо още съм във възторг. Съвсем друго е да си в залата и всичко да става пред очите ти. Това е единственото предаване, което толкова ме впечатли и то заради екипа на шоуто. Няма такъв екип просто! Всички са страхотни, но нека започна отначало.
Понеделник тръгнахме към 11 часа. Бях аз, баща ми и братовчедка ми. Почти през цялото време спах, пробвах се да чета книга, ама от тия дупки нищо не прочетох. В 15:30 бяхме в София. Финалът беше в Младост 2 – Комплекс Деница, само че не можахме да го намерим, затова отидохме до магазина на леля за да я видим какво прави, и без това още беше много рано. Тя не можа да ни познае, както и аз нея. Не съм я виждала от страшно много време. Като се вгледа по-добре вика: „Абе това са Ели и Теди!” Exactly! Там беше и дъщеря й – Марта. Тя ни закара до Деница за да ни покаже къде се намира. Отидохме пред студиото за да видим точно къде е. Отпред стояха Наско от БТР и майката на Николета. / може би я убеждаваше да разреши на Николета да пее / След това тръгнахме към апартамента на Марта и леля, в който живеят около осем човека. Лудница! Видяхме всички роднини и седнахме в хола. Два часа едвам издържах и като стана шест викам на баща ми да тръгваме.
Стигнахме и се обадих на Стаси да излезе да ми даде поканите. Дойде и каза да почакаме още малко. Запознах се с другата модераторка във форума и точно тогава отново излезе админът.
- Ето, че модераторският екип се събра.
Аз – Най-сетне.
- Сега като свърши предаването няма да си имате работа по форума.
Аз – Ще чакаме втори сезон и пак се залавяме за работа.
- Ето ги и поканите.
Взехме ги и се наредихме да влизаме. Оу, преди това, докато чакахме, видях Любен Дилов. Ако знаете колко е огромен!!! След това заставам аз пред вратата и чакам да ми вземат поканата. Тедито:
- Ели, погледни напред.
Хиххи, какво да видя? Маги стои пред мен и се опитва да си преправи път. Той не изглеждаше толкова огромен, колкото Любен, но все пак си е Маги!
Влязохме вътре и тръгнахме към залата. Упътиха ни къде да седнем – на третата редица отдясно на трети ред. Добре се виждаше, не мога да се оплача. Точно сядаме и виждам Мария до мен нещо говори с някой. Веднага тръгнах да се снимам с нея. Тедито ми издейства снимката. Ако знаете колко е сладка и мила на живо… нямам думи, страхотна е. Имам си снимка с нея! С Алекс не можах да се снимам, защото после заедно говореха нещо за предаването и нямаше как.
От седем часа бяхме вътре. Гледахме всички как се подготвят и в този момент разбрах, че това е едно страхотно предаване. Всички са толкова сплотени, целият екип. Просто не съм виждала досега толкова добре подбрани хора. Алекс и Мария са толкова естествени и мили, и не само те. В Мюзик Айдъл не беше така. Нито журито беше свястно, нито водещите. А сега не е така, просто всичко е толкова добре изпипано…
Стана осем часът и предаването започна. Беше незабравимо! Ние бяхме в началото на публиката и отстрани до нас седеше екипът. По едно време зърнах до мен Кремена! Стилистката и жената на Маги. Обожавам я. Всичко, което прави е с толкова много вкус и стил. Не мога да ви опиша колко е неповторима. Много се зарадвах като я видях и вече нямах търпение за рекламите за да се снимаме. Рекламите започнаха, но Кремена изчезна! Но за щастие на следващата реклама успях да я помоля за снимка. Колко беше мила… и усмихната. И е висока колкото мен. Тъкмо ме прегърна за снимката и хората взеха да минават през нас и тя вика: „Ех, сега целият свят ще мине през нас.” Нещо такова каза, обаче супер миличко някакво Абе, колкото и да говоря за нея думите няма да стигнат.
До журито не можах да стигна. На всяка реклама тръгваха на някъде или пък ги гримирваха. С Бойко си лафиха доста време. Този човек ми направи много лошо впечатление. Какво като е премиер? Много са му високи акциите. Ей, дори на едно изпълнение не си мръдна ръцете да попляска малко. Видяхте ли как се беше подпрял на Рачков? И той горкия не смее да мръдне.
В десет като започнаха новините отидохме малко на въздух, че вътре сигурно беше 30 градуса. В тълпата мярнах Джоана, майка й, пианистът / онзи дето нещо не е много наред… /, Джуджи, Ани, Бебо (всички от семейство Халваджиян ), Яна от Госпдарите, Елица. Сега за тях се сещам. Към десет и нещо си влязохме вътре и отидохме да се снимаме на местата на журито и по сцената. След това Теди се снима с Наско от БТР, едвам я накарах. И той се оказа супер печен.
В 22:30 дойде ред да обявят победителите. Aма колко време ни държаха в напрежение… Много се зарадвах като казаха, че Богдана печели. Пуснах едно смс-че за нея. Много хора се изложиха за съжаление. Но aз съм доволна от избора. Тя го заслужава.
След второто й изпълнение всички започнаха да си тръгват. Някои доволни, други не. Трябваше да чакаме 15 минути за да ни вземат. По едно време реших да си тръгна пеша, ама щях да се изгубя, затова реших да чакам. Накрая ни взеха и тръгнахме към апартамента. Стояхме до един и си легнахме. На следващия ден към 11 тръгнахме и ето ме тук! Изобщо не ми се тръгваше. Всичко беше страхотно! Това беше един незабравим ден!
Съжалявам ако има грешки, но от бързане така става. Пък и вече ми се спи. Обещавам, че утре ще пусна няколко снимки.
Понеделник тръгнахме към 11 часа. Бях аз, баща ми и братовчедка ми. Почти през цялото време спах, пробвах се да чета книга, ама от тия дупки нищо не прочетох. В 15:30 бяхме в София. Финалът беше в Младост 2 – Комплекс Деница, само че не можахме да го намерим, затова отидохме до магазина на леля за да я видим какво прави, и без това още беше много рано. Тя не можа да ни познае, както и аз нея. Не съм я виждала от страшно много време. Като се вгледа по-добре вика: „Абе това са Ели и Теди!” Exactly! Там беше и дъщеря й – Марта. Тя ни закара до Деница за да ни покаже къде се намира. Отидохме пред студиото за да видим точно къде е. Отпред стояха Наско от БТР и майката на Николета. / може би я убеждаваше да разреши на Николета да пее / След това тръгнахме към апартамента на Марта и леля, в който живеят около осем човека. Лудница! Видяхме всички роднини и седнахме в хола. Два часа едвам издържах и като стана шест викам на баща ми да тръгваме.
Стигнахме и се обадих на Стаси да излезе да ми даде поканите. Дойде и каза да почакаме още малко. Запознах се с другата модераторка във форума и точно тогава отново излезе админът.
- Ето, че модераторският екип се събра.
Аз – Най-сетне.
- Сега като свърши предаването няма да си имате работа по форума.
Аз – Ще чакаме втори сезон и пак се залавяме за работа.
- Ето ги и поканите.
Взехме ги и се наредихме да влизаме. Оу, преди това, докато чакахме, видях Любен Дилов. Ако знаете колко е огромен!!! След това заставам аз пред вратата и чакам да ми вземат поканата. Тедито:
- Ели, погледни напред.
Хиххи, какво да видя? Маги стои пред мен и се опитва да си преправи път. Той не изглеждаше толкова огромен, колкото Любен, но все пак си е Маги!
Влязохме вътре и тръгнахме към залата. Упътиха ни къде да седнем – на третата редица отдясно на трети ред. Добре се виждаше, не мога да се оплача. Точно сядаме и виждам Мария до мен нещо говори с някой. Веднага тръгнах да се снимам с нея. Тедито ми издейства снимката. Ако знаете колко е сладка и мила на живо… нямам думи, страхотна е. Имам си снимка с нея! С Алекс не можах да се снимам, защото после заедно говореха нещо за предаването и нямаше как.
От седем часа бяхме вътре. Гледахме всички как се подготвят и в този момент разбрах, че това е едно страхотно предаване. Всички са толкова сплотени, целият екип. Просто не съм виждала досега толкова добре подбрани хора. Алекс и Мария са толкова естествени и мили, и не само те. В Мюзик Айдъл не беше така. Нито журито беше свястно, нито водещите. А сега не е така, просто всичко е толкова добре изпипано…
Стана осем часът и предаването започна. Беше незабравимо! Ние бяхме в началото на публиката и отстрани до нас седеше екипът. По едно време зърнах до мен Кремена! Стилистката и жената на Маги. Обожавам я. Всичко, което прави е с толкова много вкус и стил. Не мога да ви опиша колко е неповторима. Много се зарадвах като я видях и вече нямах търпение за рекламите за да се снимаме. Рекламите започнаха, но Кремена изчезна! Но за щастие на следващата реклама успях да я помоля за снимка. Колко беше мила… и усмихната. И е висока колкото мен. Тъкмо ме прегърна за снимката и хората взеха да минават през нас и тя вика: „Ех, сега целият свят ще мине през нас.” Нещо такова каза, обаче супер миличко някакво Абе, колкото и да говоря за нея думите няма да стигнат.
До журито не можах да стигна. На всяка реклама тръгваха на някъде или пък ги гримирваха. С Бойко си лафиха доста време. Този човек ми направи много лошо впечатление. Какво като е премиер? Много са му високи акциите. Ей, дори на едно изпълнение не си мръдна ръцете да попляска малко. Видяхте ли как се беше подпрял на Рачков? И той горкия не смее да мръдне.
В десет като започнаха новините отидохме малко на въздух, че вътре сигурно беше 30 градуса. В тълпата мярнах Джоана, майка й, пианистът / онзи дето нещо не е много наред… /, Джуджи, Ани, Бебо (всички от семейство Халваджиян ), Яна от Госпдарите, Елица. Сега за тях се сещам. Към десет и нещо си влязохме вътре и отидохме да се снимаме на местата на журито и по сцената. След това Теди се снима с Наско от БТР, едвам я накарах. И той се оказа супер печен.
В 22:30 дойде ред да обявят победителите. Aма колко време ни държаха в напрежение… Много се зарадвах като казаха, че Богдана печели. Пуснах едно смс-че за нея. Много хора се изложиха за съжаление. Но aз съм доволна от избора. Тя го заслужава.
След второто й изпълнение всички започнаха да си тръгват. Някои доволни, други не. Трябваше да чакаме 15 минути за да ни вземат. По едно време реших да си тръгна пеша, ама щях да се изгубя, затова реших да чакам. Накрая ни взеха и тръгнахме към апартамента. Стояхме до един и си легнахме. На следващия ден към 11 тръгнахме и ето ме тук! Изобщо не ми се тръгваше. Всичко беше страхотно! Това беше един незабравим ден!
Съжалявам ако има грешки, но от бързане така става. Пък и вече ми се спи. Обещавам, че утре ще пусна няколко снимки.
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Ето ги и снимките.
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Предишният пост беше толкова интересен... дори аз се кефя като го чета. / луда работа.. /
Петък, петък, петък! Обичам този ден! Часовете днес минаха много бързо. Свършихме в пет и половина. Цял ден беше голяма скука. По Физика беше ужасно! Не знам как издържах на тези викове и писъци... Г-жата реши да ни раздели на групички и всяка група да прави опити. И нейната желязна логика реши няколко от групите да дойдат да си направят опита във вторник / тогава нямаме час при нея /. И нали сме втора смяна, затова каза от първи до тринайсти номер да дойдат в 11:30 за да си направят опитите и четвъртък, когато имаме час при нея, да не го караме. Странно и глупаво! Аз поне не намирам логика в това. Е, не бях само аз щом целият час не можахме да се разберем и все някой викаше и недоволстваше. Накрая се примирих и си казах: Какво пък, само един ден ще е така, ще отида по-рано и готово. Само че много малко хора мислиха като мен и едно момче доста се ядоса, започна да се кара с г-жата и накрая по свое желание си напусна часа. Преди това, когато ни разпределиха, на всяка групичка г-жата даде лист с указания, които трябваше да препишем до края на часа. Хубаво, ама указанията си бяха доста обемни. Защо, по дяволите, не ни ги преснима?! Цял час съм писала като луда за да го свърша, но поне успях и май бях само аз, защото другите продължаваха да спорят. До някъде са си прави, защото тя не обяснява като хората. Ако я чуете и вие няма да разберете нищо. Както и да е, часа свърши и отидох да си взема учебника от госпожата, защото вчера ми го взе и не ми го върна! И тя ми вика да изчакам малко да го намери. И какво? Оказа се, че го е изгубила!!! Е, как ще уча за тъпите опити сега?!
- Еми, Ели, аз понеделник имам само седми час, ела тогава. Надявам се, че ще съм го намерила за да си направиш опита...
*Ако питате мен, по-добре да не го намерите за да не правя нищо във вторник.*
Това е от мен засега. Чувам, че братовчедка ми е дошла, затова отивам да я видя какво прави.
Петък, петък, петък! Обичам този ден! Часовете днес минаха много бързо. Свършихме в пет и половина. Цял ден беше голяма скука. По Физика беше ужасно! Не знам как издържах на тези викове и писъци... Г-жата реши да ни раздели на групички и всяка група да прави опити. И нейната желязна логика реши няколко от групите да дойдат да си направят опита във вторник / тогава нямаме час при нея /. И нали сме втора смяна, затова каза от първи до тринайсти номер да дойдат в 11:30 за да си направят опитите и четвъртък, когато имаме час при нея, да не го караме. Странно и глупаво! Аз поне не намирам логика в това. Е, не бях само аз щом целият час не можахме да се разберем и все някой викаше и недоволстваше. Накрая се примирих и си казах: Какво пък, само един ден ще е така, ще отида по-рано и готово. Само че много малко хора мислиха като мен и едно момче доста се ядоса, започна да се кара с г-жата и накрая по свое желание си напусна часа. Преди това, когато ни разпределиха, на всяка групичка г-жата даде лист с указания, които трябваше да препишем до края на часа. Хубаво, ама указанията си бяха доста обемни. Защо, по дяволите, не ни ги преснима?! Цял час съм писала като луда за да го свърша, но поне успях и май бях само аз, защото другите продължаваха да спорят. До някъде са си прави, защото тя не обяснява като хората. Ако я чуете и вие няма да разберете нищо. Както и да е, часа свърши и отидох да си взема учебника от госпожата, защото вчера ми го взе и не ми го върна! И тя ми вика да изчакам малко да го намери. И какво? Оказа се, че го е изгубила!!! Е, как ще уча за тъпите опити сега?!
- Еми, Ели, аз понеделник имам само седми час, ела тогава. Надявам се, че ще съм го намерила за да си направиш опита...
*Ако питате мен, по-добре да не го намерите за да не правя нищо във вторник.*
Това е от мен засега. Чувам, че братовчедка ми е дошла, затова отивам да я видя какво прави.
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Май ми стана навик да пиша само в петък. Никакво време нямам. Уморена съм и нямам търпение да дойде ваканцията, защото ми писна! Днес беше последната класна по италиански и мина супер. На класната по БЕЛ имам пет. Доволна съм, защото тестът, който даде, беше много тъп и объркващ. Обаче днес си изкарах 6 по литература от презентацията за богомилите. Бяхме взели лап топа за да я пуснем и после като свърши часът не си го върнахме, а направо си тръгнахме, защото забравихме. И госпожата започна да се провиква в коридора за да се върнем..
Имате ли си представа колко е топло в училище?! Сигурно да, ако сте втора смяна. Ужасно ееее.... Започвам да се разлагам вече.
Очертава се понеделник и вторник да не ходя на училище, защото... залужавм... ПОЧИВКА!!! Тогава няма да имаме нищо важно и сигурно ще си остана вкъщи. Но сряда трябва да отида, защото продължавам да ставам упорито пожелание по география. Еми, какво да правя, госпожата каза, че ще смята средно аритметично, затова ми трябват още няколко шестички. Някои пък казват, че лесно писала шестици за срока. Имам пет шестици и продължавам да си уча уроците за да ме изпита. Стана ми навик вече. Две тройки трудно се поправят все пак. Не знам дали съм споменавала до сега, но тя на контролни не пише повече от 3, дори и всичко да ти е вярно, а това е невъзможно, защото задава такива въпроси... Трябва да сме прочели и най-малката подробност в учебника.
Преди малко ме пратиха до магазина с колелото и сега не ме питайте как се чувствам... Не се усещам краката. Трябваше да отида до три магазина за да намеря това, което искаха. Сега толкова много ми се спи, че едвам си държа очите отворени. Но дори и да легна сто процента няма да заспя, така че поне още три часа ще съм будна.
Сега мисля да редактирам малко глави от Родена от Бурята, за да може скоро да кача още.
Имате ли си представа колко е топло в училище?! Сигурно да, ако сте втора смяна. Ужасно ееее.... Започвам да се разлагам вече.
Очертава се понеделник и вторник да не ходя на училище, защото... залужавм... ПОЧИВКА!!! Тогава няма да имаме нищо важно и сигурно ще си остана вкъщи. Но сряда трябва да отида, защото продължавам да ставам упорито пожелание по география. Еми, какво да правя, госпожата каза, че ще смята средно аритметично, затова ми трябват още няколко шестички. Някои пък казват, че лесно писала шестици за срока. Имам пет шестици и продължавам да си уча уроците за да ме изпита. Стана ми навик вече. Две тройки трудно се поправят все пак. Не знам дали съм споменавала до сега, но тя на контролни не пише повече от 3, дори и всичко да ти е вярно, а това е невъзможно, защото задава такива въпроси... Трябва да сме прочели и най-малката подробност в учебника.
Преди малко ме пратиха до магазина с колелото и сега не ме питайте как се чувствам... Не се усещам краката. Трябваше да отида до три магазина за да намеря това, което искаха. Сега толкова много ми се спи, че едвам си държа очите отворени. Но дори и да легна сто процента няма да заспя, така че поне още три часа ще съм будна.
Сега мисля да редактирам малко глави от Родена от Бурята, за да може скоро да кача още.
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Днес е завръщането ми в училище! Време е да се стегна, защото мързела ме е хванал и не ме пуска... Вече направо ми е неудобно да го кажа, но... отивам да уча по... география! Днес ставам за последен път!! Обещавам! По италиански трябва да изкарам поне още една шестица, за да ми остави 6 за срока.
Защо навън е слънчево...? Пак ще се печем като гущери цял следобед... поне днес имам 6 часа.
Казах си, че вече с колело, и пари да ми дават, няма да отида до магазина. На отиване добре, ама на връщане по т'ва нанагорнище.. и на всичкото отгоре тъпата спирачка нещо ми прави номера, не мога да го застопоря това колело, когато го оставям пред магазина! И това, което е най-гадно е, че продават цигари в много малко магазини и не ме питайте колко съм обикаляла вчера. Който иска цигари да ходи и да си купува!
Ох, днес имам контролна по изобразително, а аз нямам някои планове и не знам какво ще правя. Годината свърши той контролни ни дава...
На класната по английски... имам четири... още не мога да повярвам, а по италианска шест. Как съм я изкарала тази тъпа четворка, тя не ми променя срочната, пак ми се оформя 6, но ми е гадно, защото мислех, че съм направила всичко. Не беше толкова трудна. И все си мисля, че Теди ме излъга нарочно, защото знае, че ще се ядосам. Днес ще проверя и дано да нямам 4... По италиански пък, тази шестица много ме учуди. Е, наистина класната беше лесна, но очаквах 5. Оказа се, че само трима имаме шестици.
Ставам да уча, че няма да ми остане време за всичко, което съм си наумила да правя... (:
Защо навън е слънчево...? Пак ще се печем като гущери цял следобед... поне днес имам 6 часа.
Казах си, че вече с колело, и пари да ми дават, няма да отида до магазина. На отиване добре, ама на връщане по т'ва нанагорнище.. и на всичкото отгоре тъпата спирачка нещо ми прави номера, не мога да го застопоря това колело, когато го оставям пред магазина! И това, което е най-гадно е, че продават цигари в много малко магазини и не ме питайте колко съм обикаляла вчера. Който иска цигари да ходи и да си купува!
Ох, днес имам контролна по изобразително, а аз нямам някои планове и не знам какво ще правя. Годината свърши той контролни ни дава...
На класната по английски... имам четири... още не мога да повярвам, а по италианска шест. Как съм я изкарала тази тъпа четворка, тя не ми променя срочната, пак ми се оформя 6, но ми е гадно, защото мислех, че съм направила всичко. Не беше толкова трудна. И все си мисля, че Теди ме излъга нарочно, защото знае, че ще се ядосам. Днес ще проверя и дано да нямам 4... По италиански пък, тази шестица много ме учуди. Е, наистина класната беше лесна, но очаквах 5. Оказа се, че само трима имаме шестици.
Ставам да уча, че няма да ми остане време за всичко, което съм си наумила да правя... (:
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Утре пак ще си почина и няма да ходя на училище. Имам си бележка до края на седмицата. :dancing:
Имаме си котенце... целият клас. Миналата седмица едни момичета го намериха и всяка седмица спи при някой. Вчера беше в часовете и всички учители го харесват и му се радват. Много е мъничко и сладичко, само че през лятото няма кой да го гледа и ще го дадем на накой, който ще се грижи за него.
Чакам да излезнат субтитрите на трети епизод на Лъжкините. Изтеглих и първи епизод от този новия сериал - Портите. Да видим дали ще е интересен. Дано, за да има какво да се гледа през лятото.
Средният ми успех ще е 5,60. Там някъде. Не съм много сигурна, но петици май ще имам по италиански, география, за БЕЛ не съм сигурна (оформя ми се 5,33 и тя не иска да и пише 6, а ме пита някакви въпроси, на които й отговорих!!!) Ще имам и една четворка по математика, друго всичко ми е 6. Оф, абе доволна съм. Нали е над 5,50, това е важното. Догодина повече, ще се стягам и по математика, защото ми писна с тези четворки.
Госпожата по английски ми даде декларация, че баща ми е съгласен да ходя на допълнителни уроци, които ме задължават да участвам във всички олимпиади по езика. Оо, много се радвам. Даде само на тези, които имат 6 за срока (6 човека).
Събота ще имаме гости от София. Тези, при които бяхме на гости, когато ходих на финала на талантите. Е, няма да дойдат всичките, само на леля синът (не знам какъв ми се пада :XD: ), жена му с бебето и внучка й.
В събота сигурно ще ходим и да купуваме подарък на класната, защото на 29-ти има рожден ден. Ще й дадем букет и още нещо, което ще й изберем. Букетът ще го прави баба ми, няма да е точно букет, а кошница. Миналата година дадахме на другата класна. Беше огромен и тя супер много се зарадва. Тази година пак ще е нещо подобно.
Сега ще поседя още малко на компа и ще си пусна да гледам някакъв филм. Ще се опитам днес да кача глава, ако не днес - утре.
Имаме си котенце... целият клас. Миналата седмица едни момичета го намериха и всяка седмица спи при някой. Вчера беше в часовете и всички учители го харесват и му се радват. Много е мъничко и сладичко, само че през лятото няма кой да го гледа и ще го дадем на накой, който ще се грижи за него.
Чакам да излезнат субтитрите на трети епизод на Лъжкините. Изтеглих и първи епизод от този новия сериал - Портите. Да видим дали ще е интересен. Дано, за да има какво да се гледа през лятото.
Средният ми успех ще е 5,60. Там някъде. Не съм много сигурна, но петици май ще имам по италиански, география, за БЕЛ не съм сигурна (оформя ми се 5,33 и тя не иска да и пише 6, а ме пита някакви въпроси, на които й отговорих!!!) Ще имам и една четворка по математика, друго всичко ми е 6. Оф, абе доволна съм. Нали е над 5,50, това е важното. Догодина повече, ще се стягам и по математика, защото ми писна с тези четворки.
Госпожата по английски ми даде декларация, че баща ми е съгласен да ходя на допълнителни уроци, които ме задължават да участвам във всички олимпиади по езика. Оо, много се радвам. Даде само на тези, които имат 6 за срока (6 човека).
Събота ще имаме гости от София. Тези, при които бяхме на гости, когато ходих на финала на талантите. Е, няма да дойдат всичките, само на леля синът (не знам какъв ми се пада :XD: ), жена му с бебето и внучка й.
В събота сигурно ще ходим и да купуваме подарък на класната, защото на 29-ти има рожден ден. Ще й дадем букет и още нещо, което ще й изберем. Букетът ще го прави баба ми, няма да е точно букет, а кошница. Миналата година дадахме на другата класна. Беше огромен и тя супер много се зарадва. Тази година пак ще е нещо подобно.
Сега ще поседя още малко на компа и ще си пусна да гледам някакъв филм. Ще се опитам днес да кача глава, ако не днес - утре.
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Чувствам, че ще експлодирам! Толкова неща имам за вършене, всичко върви с главата надолу!!! И на всичкото отгоре интернетът ми спира през 1 минута, което ме кара да нарежа кабела на парченца. :angry3:
Не съм писала от доста време. От 28-ми юни. Не трябва да изоставам толкова, но все не намирам време за милото ми дневниче ;д. Какво се случи през тези дни.... еми, нищо интересно, доколкото си спомням.
Оф, наистина не знам с какво да се захвана. И чичо ми започна много честичко да ми носи едни документи да ги пиша на на компютъра! Сега пак ми даде два листа, ама ги започвам утре, защото сега не ми е до това.
Поне съм вече във ваканция! Ух, не знам какво да кажа. Така като не съм писала от доста време и не помня какво съм правила през последните дни. Другият път повече. Приятна вечер на всички. :kiss3:
Не съм писала от доста време. От 28-ми юни. Не трябва да изоставам толкова, но все не намирам време за милото ми дневниче ;д. Какво се случи през тези дни.... еми, нищо интересно, доколкото си спомням.
Оф, наистина не знам с какво да се захвана. И чичо ми започна много честичко да ми носи едни документи да ги пиша на на компютъра! Сега пак ми даде два листа, ама ги започвам утре, защото сега не ми е до това.
Поне съм вече във ваканция! Ух, не знам какво да кажа. Така като не съм писала от доста време и не помня какво съм правила през последните дни. Другият път повече. Приятна вечер на всички. :kiss3:
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Имам чувството, че е зима. Цял ден седя с яке и пак ми е студено. Сигурно е десет градуса навън. :snow: А пък до вчера беше 40...
Днес беше скучен ден. Вчера трябваше да гледаме братовчедка ми, която е на 5 месеца, с баба ми и другата ми братовчедка, която й се пада сестра. И двете викнахме по-една приятелка да е по-забавно, а то бебето взе, че се стресира от толкова хора и едвам го накарахме да спре да реве. Еми, нормално, то всички я побъркват и само при мен кротува. Измислих й прякор - Бъмзи. Много сладко, нали.
Ох, искам да излизат някакви новини за филмиването на ВА. Искам да разбера кои ще са актьорите...
Малко музичка за разтоварване?
Днес беше скучен ден. Вчера трябваше да гледаме братовчедка ми, която е на 5 месеца, с баба ми и другата ми братовчедка, която й се пада сестра. И двете викнахме по-една приятелка да е по-забавно, а то бебето взе, че се стресира от толкова хора и едвам го накарахме да спре да реве. Еми, нормално, то всички я побъркват и само при мен кротува. Измислих й прякор - Бъмзи. Много сладко, нали.
Ох, искам да излизат някакви новини за филмиването на ВА. Искам да разбера кои ще са актьорите...
Малко музичка за разтоварване?
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Май понеделник отиваме на море! Дано времето да е хубаво и нещо да не се обърка както обикновено става. А пък днес отиваме на язовира на едни бунгала и май ще се върна чак в петък. Лошото е, че там няма интернет. Иначе бих останала цяла седмица. Много не ми се ходи, ама реших да отида малко на въздух, защото ми писна тук. Ох, мразя да отсъствам за много време, защото изпускам какво се случва с форума, книгите, издателствата и всякакви други работи, които следя. Ако отидем на море в понеделник, ще гледам поне един път да отида в някоя зала. Ми, очертава се да не влизам във форума тези дни, затова ще ме извините, като не пиша. В петък се завръщам и тогава ще кача глава от "Родена от бурята". Мм, може и да не тръгнем никъде, но засега е сигурно, пък да видим.
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Миналият ден се върнах от язовира. Беше супер, само дето имаше какви ли не животинки. И за мой огромен късмет, точно тогава ме болеше корема.. нали се сещате.. и не можех да се къпя във водата! И умирах от жега. Много ме е яд, но какво да се прави, стоях си на беседката и се любувах на водата от далеч. Язовирът е огромен! Преди мислех, че е по-малък, но изобщо не му се вижда края. И е супер дълбок. Както си плуваш на брега и изведнъж слиза с един метър надолу. Точно затова казват, че има много големи риби на дъното. По-точно сомове, които тежат над 150 кг. Огромни същества! С баща ми ловяхме риба на въдица, пускахме мрежи, сари и какви ли не работи. Вече съм добре обучена рибарка! ;д Това е общо взето. Беше голяма жега и докато си се прибера вкъщи щях да умра! Беше 40 градуса!
Май ви бях споменала, че ще ходим на море? Е, както казах, при нас винаги нещата се объркват и се отлагат, защото сме доста хора и все на някой му се отваря работа и не можем да тръгнем всички. Ето сега чичо ми пак ме затрупа с документи, които трябва да пиша на компютъра. 200 фактури! Написала съм само 50 и вече не издържам, а трябва да са готови до довечера или най-късно утре сутринта. Това значи, че с него трябва да пишем цяла вечер за да ги свършим. Предложих му да ме вземе на работа при него лятото, поне да изкарвам пари. Баща ми днес отива на някакви Давидковски бани, при негови приятели, където има огромен басейн, а аз не мога да отида, защото ще пиша фактури! Абе, ще се справя някак.
Продължавам да пиша до 12, после ще определя победителите в конкурса и лягам да спя! После мога да отида малко навън и продължавам с писането.
Ето две снимки от язовира:
Това са изгледите от бунгалото, които няма да забравя!
Май ви бях споменала, че ще ходим на море? Е, както казах, при нас винаги нещата се объркват и се отлагат, защото сме доста хора и все на някой му се отваря работа и не можем да тръгнем всички. Ето сега чичо ми пак ме затрупа с документи, които трябва да пиша на компютъра. 200 фактури! Написала съм само 50 и вече не издържам, а трябва да са готови до довечера или най-късно утре сутринта. Това значи, че с него трябва да пишем цяла вечер за да ги свършим. Предложих му да ме вземе на работа при него лятото, поне да изкарвам пари. Баща ми днес отива на някакви Давидковски бани, при негови приятели, където има огромен басейн, а аз не мога да отида, защото ще пиша фактури! Абе, ще се справя някак.
Продължавам да пиша до 12, после ще определя победителите в конкурса и лягам да спя! После мога да отида малко навън и продължавам с писането.
Ето две снимки от язовира:
Това са изгледите от бунгалото, които няма да забравя!
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Re: Дневникът на Ели
Днес тръгваме за морето. Сигурно е, повярвайте ми! На мен ми останаха още малко фактурки да напиша и следобяд тръгваме за Китен. Ще се върна в петък. Доколкото разбрах, в хотела има интернет, таке че може би ще влизам от време на време. Приготвила съм си багажа, само се чудя да не съм забравила нещо. След малко отивам да се къпя и после да се приготвям. Отиваме 7 човека! Не знам как ще се пренесем до там. С две коли ще ходим. Хубавото е, че като се върна в петък, в събота пак отиваме на язовира да се дърпаме с ринга, което ме кара да си мисля, че ще бъде една много хубава седмица, която ще свърши много бързо. Дано в Китен да е хубаво. Е, все пак е море, как няма да е хубаво, нали? Охх, как искам да се топна във водата... Айде, отивам да си довърша фактурите, че няма да ми остане време. Ще ви разкажа как съм прекарала като се върна. :(hug):
Little_Dhampir- Администратор
- Брой мнения : 2878
Точки : 14753
Репутация : 97
Присъединяване : 09.08.2009
Възраст : 30
Местожителство : Murcia, Spain
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Similar topics
» Дневникът на Дая
» Дневникът на Меланрох
» Дневникът на Blood_Rose
» Дневникът на Хрисс
» Дневникът на Михи
» Дневникът на Меланрох
» Дневникът на Blood_Rose
» Дневникът на Хрисс
» Дневникът на Михи
Страница 1 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Чет Авг 23, 2018 12:01 pm by magi961
» Коя е последната книга, която си купихте?
Нед Яну 21, 2018 6:53 pm by Valentina
» Любима вампирска поредица?
Нед Яну 21, 2018 6:51 pm by Valentina
» Коя книга четете в момента?
Нед Яну 21, 2018 6:50 pm by Valentina
» От А до Я имена на момиче и момче
Нед Яну 21, 2018 6:25 pm by Valentina
» Да броим до 999 vol.2
Нед Яну 21, 2018 6:23 pm by Valentina
» Новини около издаването на четвъртата книга в БГ
Нед Яну 21, 2018 6:10 pm by Valentina
» Любим момент от първата книга?
Вто Яну 16, 2018 11:03 pm by Valentina
» Дориан или Кийо?
Вто Яну 16, 2018 11:00 pm by Valentina