Дневникът на Меланрох

by Melanroh Пон Май 17, 2010 6:41 pm

Първи опит:

Изплаках си очите днес.Буквално....

Интересен начин да започна,мило дневниче,но ще ме извиниш...Вероятно трябва да започна по-подредено,иначе скоро нищо няма да успееш да разбереш..

Втори опит:
17.05.2010г,
Понеделник,
18:15

Мило дневниче,

Сутринта се събудих късно,още ми се спеше и ми се искаше да си остана в леглото,но в мига,в който се сетих,че днес излиза "Целуната от сянката" ,всякакви мисли за сън се изпариха .Станах,закусих (лазяна,ммм) ,облякох се и т.н. и в същия момент Дени звънна !Тръгнахме трита с Гошо,като той,горикят,беше напълно изолиран,защото с нея обсъждахме това,което ни предстоеше да прочетем. Първата книжарница,изпречила се пред нас,беше "Пингвините". С Денито-ухилени,развълнувани,направо ще заподскачаме...Тя не вижда книгата ,но аз я подканвам да влезе.Шесто чувство,знам ли?В началото тя казва "виждаш ли,нямат я?",но аз съм я забелязала и вече нищо не ме интересува.Грабваме по едно копие и го носим на продавачката ,която ни се усмихва и ни пита "Чели ли сте първите две?"."Естествено",отговаряме,без да добавяме,че даже сме чели и трета,и четвърта....тя ни поздравява,прави коментар,че това е най-обемистата досега в поредицата,и ни пожелава приятно четене.Излизаме ,споглеждаме се ,и се ухилваме до ушите.По пътят към къщи четяхме през цяложто време,с риск да се спънем или да ни блъсне кола..прочетохме първите 30 страници и оставихме книгите в къщи.Отбихме се набързо до библиотеката (имах да връщам книги),но като цяло гледахме само да се приберем по-бързо.Подадох и нейното копие,затворих вратата и почнах да чета в несвяст.Когато се събудих сутринта знаех , че ще си купя "Целуната от сянката" и знаех какво ще прочета..не ми помогна,че съм чела трета и четвърта на английски..ама изобщо...В мига,в който прочетох последното изречение,и пак заплаках.Не ми се беше случвало досега да плача на книга два пъти . И това ми се случи . Сега искам само да докопам Spirit Bound . Просто трябва да разбера какво ще стане със знаете кой (не пиша името умишлено,за да не го прочете някой,който не е чел трета книга) !
Като цяло,мисли за Академията са ме обзели през целият ден и не обръщам внимание на нищо друго . Катастрофа да стане пред очите ми ,няма да забележа .
Между другото,интересно начало на дневникът ми тук ,но какво пък..форумът е за Академията , началото на дневникът ми - също...сега ми идва на ум да напиша,че винаги съм се възхищавала на автори като Ришел , автори ,които те разболяват с книгите си .Карат те да плачеш,да се смееш...,да подскачаш,да ти прилошее.. надявам се и аз да успея да направя такова нещо някой ден..
В момента отново съм болна-болна по "Академията",по Роуз и Дмитрий (и по Ейдриън , естествено ).И утре ще съм болна,и докато не прочета пета книга,че и няколко седмици след нея...после треската ще утихне,ще се скрие някъде вътре в мен ,но в мига,в който има някаква новина за Академията,попадна на цитат,или препрочета някоя част,ще се разрази с нова сила...през това време други трески ще ме обхванат (скоро излиза "Затъмнение",имам много нови и интересни книги да чета и филми и сериали да гледам,започва трети сезон на "Истинска кръв"...)
..........Има ли по-сладка болест от тази?

Предполагам,че не можеш да ми отговориш,а и нямам какво повече да напиша,така че прикрючвам с първият си пост в теб.Дано не съм те отегчила..
Искрено твоя - Мел (или Танс,или Меланрох..да,речем,че е Мел)

by Melanroh Вто Май 18, 2010 9:10 pm

18.05.2010г.,
Вторник, 20:53ч.
Мило дневниче,
Изпадам в абсолютна еуфория!
И пак започвам по грешният начин...
Та..сутринта се събудих към десет,но както обикновено си полежах до десет и половина..станах,хапнах няколко лъжици кисело мляко,дочетох "Етюд в червено" и за пореден път се възхитих от гениалността на Шерлок Холмс.
Видях се с госпожа Тачева,поговорихме си и накрая тръгнах към Левски,за да се видим с Денито.И никол беше там,погешкахме се,поговорихме си ала-бала...Денито имаше седем часа и трябваше да тръгва,но влязох с нея да си взема "Паднали ангели"..от месеци не бях влизала в Левски и ми стана едно такова..меланхолично ;(
Разходихме се с Никол по книжарниците,за да изберем книга за рождения ден на майка и и потеглихме към даскало.Сетих се,че не съм гледала Клюкарката и се ядосах,но нямаше как да се върна,така че ..
Успях да се видя и с Ленито,и ,о,Николи ми донесе подаръка,едва днес пристигнал...беше ТЕНИСКА С КАРТИНКА ОРИГИНАЛНАТА КОРИЦА
НА АКАДЕМИЯТА
Направо съм откачила и едвам дочаках да се преоблека в тоалетните..честно,тази тениска вече ми е втора кожа ХД.
В училище:
1 час.-Безопасност на движението-малоумен тест-чайките кряскат.
2 и 3 час.английски-заспивам и се събуждам,когато споменават името Bass.
4.Час-Математика-40 минути гледане на часовника.
5-6 час.контролно по БЕЛ.Първия час написвам своето контролно,втори час-това на Николи.
7.час-Музика-пеем на последния час с цяло гърло,добре,че никой не ни обръща внимание.
Прибирам се,цяпам дневниците (отново),вечерям,и влизам в скайп.Денито ми съобщава ФРАПИРАЩА новина за Спирит Баунд и аз подскачам из стаята ,успокоена,че ще си отида в мир хД
Сега ще гледам Клякарката и всичко е супер!
Това определено ми е "Академия месец"
Засега това от мен...после може пак да пиша...

by Melanroh Пон Юли 05, 2010 9:01 pm

Мило дневниче,
Не трябваше да забрявам да пиша в теб ,но прости на отнесената ми душа .И пак започвам по малоумен начин .

Втори рунд:

05.07.2010г.

Понеделник

20:37

Мило дневниче,

Днес преживях един от най-страхотните си дни !Започна ,разбира се,по най-обикновеният начин . Ставане,баня,закуска ,четене,музика,чатене с Дени и Белс,излизане с Дени ,шматкане по улиците бла-бла-бла .На обяд ми се обади Сисито и каза ,че следобед може да идем да си изберем конна база и направо примрях от щастие .Трябваше да се срещнем в 15:30 ,но нещата се пообъркаха и в крайна сметка в 17:04 потеглихме . Баща и ни беше избрал база в Ягодово ,на около километър -два от Стара Загора . Бях чувала за нея и очаквах нещо съвременно ,голямо . Е,не беше точно така . Пътят беше страхотен ,минава се покрай няколко гори и е просто супер .След като влязохме в Ягодово продължихме още малко и свихме от пътя .
Базата изглеждаше по възможно най-обикновения начин - с подслони за конете ,двор ,където се тренира и така нататък . Още щом слязохме от колата една сладурско куче се втурна към нас ,посля цяла глутница котки и котенца ,кокошки ,пилци и петли . Сладко . На оградата беше вързан един огрооомен кон , в който се влюбих от пръв поглед .
И тогава видях собственика . Не знам чувал ли си за сродните души ?Хора,които срещаш и знаеш ,че ще ти станат най-добри приятели , или просто хора ,на които да разчиташ ? Чувствала съм го ,когато за пръв път срещнах най-добрите ми приятели,усетих го и сега . Запознах се с него (представи ни се като "Коце",но не ми ходи да го наричам така),после с момичето,което тренираше там (Теди) и едно по-малко момче ,на което забравих името (много се извинявам).Първият час не беше много интересно - конят ,който бях видяла по-рано имаше нужда от преглед и затова със Сисито стояхме общо взето на едно място през цялото време . Базата вече не ми се струваше толкова обикновена - макар и малка ,беше оютна ,чиста и приятна .Имаха си график за хранене на конете,огрооомен назар над конюшната и много пространство за конете . След известно време разбраха,че Арсенал (името на коня) е добре и ни предложиха да се качим .
Теди го оседла пред нас , а ветеринаря и собстевникът гледаха ,седнали на беседката .После ни обясниха как да се качим и даже ни помогнаха . Не можеш да си представиш чувството . Да желаеш нещо ,от както си се научил за него ,да се молиш за него ,да го искаш за Коледа , за рождения ден ,и всеки път ,когато ти казват "пожелай си нещо" и да се сбъдне . След над десет години чакане ,а си стурваше,по дяволите!
Не мога да опиша чувството да си качен на кон . Не е възможно . Някои казват,че е неудобно,неприятно,трудно. Майната ви,прекрасно е !
Не ми трябваха уроци нито за стойката,нито за нищо .В главата ми изникна един цитат от Хари Потър,когато Хари за пръв път се качи на метла : "Това беше лесно,това беше прекрасно" ! Усещах как конят се движи. Копито пред копито,с леко поклащане и веднага се пригодих към него .Глупости са да казваш ,че конят бяга,а ездачът си стои върху него . Ездата е синхронно движение и мисля,че съм добра в синхрона ! Петте обиколки бяха най-прекрасното нещо в живота ми ! Странното беше,че сякаш не се качвах за пръв път . Имах усещането,че целия си живот съм прекарала на кон ! Класната би казала ,че съм била ездачка в предишен живот . Друг би казал ,че явно ми е писано да обичам конете . Абе откъде да знам ,важното е,че нямаше нищо по-страхотно ! Когато трябваше да сляза,ми се прииска да се обърна и да избягам с коня хД. Сисето се качи след мен и докато я гледах осъзнах къде съм била .Внига съм си мислела ,че да плачеш от радост е много странно ,ама честно ,очите ми се насълзиха и си го признавам ...когато и тя слезе ,си поговорихме със собственика .Той ни каза :-Имате две опции . Първата-мама и тати ви докарват тук,оседлаваме ви кон ,яздите си,мама и тати идват да ви вземат и си плащате.Втора опция-сутринта ви взимам от Стара Загора,идвате,прекарваме целия ден тук,като чистим на конете,къпем ги,яздим ги.Вечерта ви въщам обратно и не плащате нищо .
Не е трудно са се познае,че избрах втората опция.
Собственикът наистина се оказа добър човек !Каза,че животните ,които гледали ,никога не ги колели и си ги обичали много и така нататък ! Много обич имаше в тази конна зала ,уникално много любов !И така ,утре със Сисито отиваме пак-този път за целия ден !Очаквам утре с нетърпение ! Както Рапунцел изкрещя в трейлъра... "...BEST...DAY...EVER!!!.."
Е,има и убийци на мечти ....майка ми и баща ми взеха да мрънкат ,че не познавали човека ,базата била далече .Боже мили,те не разбират ли,че аз усетих това място като точното за мен и че искам да стоя там 24/7 ? Явно не .
Това е днес от мен .Утре може пак да пиша .

Обичам те,кафеви кончо с бяло..правоъгълниче ?? на челото ! Много те обичам,Арсенал !

by Sponsored content

Дневникът на Меланрох

Дневникът на Меланрох

Re: Дневникът на Меланрох

Re: Дневникът на Меланрох

Re: Дневникът на Меланрох