Дневникът на Uncletiggs™

by **Uncletiggs™** Сря Юли 07, 2010 12:45 am

Поредният ден от лятната ваканция се изтърколи бързо и отстъпва място на следващия ... Чудо голямо, пред нас има толкова много време.. На практика да, чакат ни още два безгрижни месеца във веселие и безгранична свобода. Хубаво... Много хубаво дори! И нататък какво ... ? Блянове, мечти ... Хиляди планове за тази така жадувана вакнция, а сега, когато притежавам цялата тази благодат ... не правя нищо. Исках да срещна нови, интересни хора, да се отделя за малко от познатите физиономии (факт е, че не ме бива особено във взаимоотношенията с хората, но все пак ми се щеше минимална промяна, поне в този аспект), исках да се откъсна за миг от всичката градска еуфория и да се посветя на природата за момент, било то и за кратък период от време ... Приказка .. Може би, на пръв поглед. Дните ми не текът по начина, по който си ги бях представила ... не преследвам дъгата, не тичам сред полето, осеяно с множество горски цветя разперила ръце, в очакване вятъра да разпилее косата ми ... отново. Всичко тъне в досадно еднообразие ... и въпреки това, въпреки съзнанието ми, което жадува за нещо различно, жертвайки необходимото съм някак ... неуместно щастливо. Хубаво де, може би "щастие" е твърде силна дума, прекалено дълбока за нещо толкова незначително, но е факт, че се чувствам добре. Каква ирония!

"Мечтите остаряват преди мечтателите... Но последните мечти умират изненадващо трудно, надавайки приглушени, жалки писъци в дебрите на съзнанието."
[Стивън Кинг]

by **Uncletiggs™** Сря Юли 07, 2010 12:45 pm

Умирам си за хубава книга - впечатляваща, без излишни лиготии и отегчителни, банални реплики. Просто малко проза в повече. Всъщност ще е глупаво да попитам дали искам много, тъй като в днешно време модата е съвсем различна от представите и интересите ми. Цялата вампирска еуфория, която е настанала напоследък ме отегчава. Честно казано напоследък всичко ме отегчава, както се казва "убивам" за малко разнообразние.
В момента обмислям възможните варианти, да, ще се изчерпат бързо - бройката не е голяма. Отначало предполагах, че ако седна да напиша нещо, настроението ми ще се подобри, но после осъзнах, че нямам нужда от още един изписан лист, захвърлен и отдавна забравен (в най - добрия случай) на бюрото ми. После се сетих, че мога да направя някоя и друга графика, но с тях положението е долу - горе същото. Искаше ми се да постегна китарата си, но точно в този момент не мога да направя нищо по въпроса - вечно заетите родители никога не са били и няма да бъдат предимство. Общо взето стигнах до там, откъдето бях тръгнала - отново се спирам на литературата ... Може би ще изляза да се поразходя сама, за да осмисля малко положението (или просто да помисля, тъй като на сегашното положение нищо му няма).

П.П. И точно миг, преди да реша, че и този ден ще се изплъзне между пръстите ми като прахта от счупен пясъчен часовник, на помощ ми се притича музиката, със своята красота и обаятелност ...

''Животът е най-добрата книга.''
[Ивайло Петров]

Дневникът на Uncletiggs™

Дневникът на Uncletiggs™

Re: Дневникът на Uncletiggs™