Академия за вампири от името на Дмитрий

І Глава

-Господин Беликов,както знаете,Ви повикахме ,за да помогнете да върнем госпожица Драгомир и госпожица Хатауей обратно в Академията-говореше ми с равен глас директор Кирова-След смъртта на господин Зеклос сте причислени като персонален пазител на принцесата.
Когато чух името Зеклос,вълна от силни емоции ме заля-болка,гняв...дори вина.Иван Зеклос беше повереният ми моро,но беше убит от стригои.По време на атаката аз бях в законна отпуска.Това обстоятелство предполага да не изпитвам вина.И все пак тя беше на лице.
-Довечера с още единадесет пазители ще тръгнете за Портланд-продължи директор Кирова като ми подаде една снимка и ключ-Това е снимката на госпожица Хатауей.Няма нужда да Ви давам снимка на принцесата.
Погледнах снимката.Момичето на нея ме прониза с огромните се черни очи.То се усмихваше.Беше доста хубава,на за мен беше просто работа.Откъснах поглед от снимката и взех ключа.На него имаше номер.
-Можете да оставите багажа си в стаята.Преди да тръгнете за Портланд ще Ви дадем допълнителни инструкции .
Кимнах и взех багажа си.Не беше трудно да намеря стаята си,тъйкато стаите на пазителите бяха в отделно крило.Щом влязох,хвърлих сака си на пода и се проснах на леглото.Бях доста изморен от пътя,а довечера ме чакаше още ,за това затворих очи и се опитах да поспя.
Незнайно защо,в съня ми се поеви момичето от снимката,но не беше главно действащо лице,а седеше някъде в периферията.Действието се развиваше в Сибир.Щеше да е странно,ако не бях руснак.Мястото обаче не беше важно.В случея главна роля не играеше то,а действащите лица.Освен момичето от снимката имаше и група стригои,нападащи мен и още неколцина пазители.Борихме се,а момичето седеше и наблюдаваше с празен поглед случващото се.Един от стригоите извади нож и го насочи към сърцето ми.От усните на момичето излезе писък,който никога няма да забравя.Но преди злодеят да забие студената стомана в мен,будилникът иззвъня.
Надигнах се с мъка и го изключих.Отидох до банята,за да си взема душ.
След като приключих с къпането,навлякох чифт дънки и тениска с къс ръкав.Понеже съм свикнал с ниските темперетури-брей животът в Сибир си имал и своите плюсове!-не ми беше студено.Прецених обаче,че няма да е лошо да си взема и палтото.
Нямах какво повече да правя,за това отидох до щаба на пазителите.И друг път съм идвал в Академията и лесно се ориентирах.Когато пристигнах,заварих няколко пазители да разговарят.С повечето от тях се познавах.Сред тях беше и Албърта.След смъртта на господин Зеклос я бях срещал няколко пъти на разни мисии.
-Здравей Дмитрий!-поздравиме тя
Просто кимнах и се присъединих към групата
-Тъкмо обсъждахме стратегията-заобеснява ми еди от пазителите-Това е къщата,в която са се настанили-продължи,подавайки ми една снимка-И така,Дмитрий,ти ще застанеш на чело на операцията-каза той-Смятам,че си най-опитния.
Бегло познавах пазителят,който ми говореше.Доколкото си спомнях името му беше Стан Алто.
-Аз ще остана тук,защото училището има нужда от пазители.



Това е нещо,което написах от скука,ако ви харесва ще продължа да пиша

P.S.-Може да има правописни и фактологични грешки,за което се извинявам.

много е яко харесва ми :(inlove):

Коментарите се пишат ТУК - Ели

Много благодаря

Много ми харесва! Яко е да четеш и от името на Дмитрий... пусни още

ЕДИТ: Пиши на КИРИЛИЦА!
ЕДИТ 2: Пиши в темата за коментарите! - Ели

-Аз самият ще остана тук,защото училището има нужда от пазители.И така,Дмитрий,какво предлагаш да направим?
Преди да обмисля плана ми бе нужна още информация.Само с няколко снимки нямаше да се получи нищо.
-А те сами ли живеят?-попитах аз
-Имат съквартирант на име Джерами-каза Стан подавайки ми поредната снимка.Тези хора май имат повече снимков материал от фотогалерия.
-А притежават ли някакво превозно средство,с което да избягат?-замислено заразглеждах снимката на момчето
-Те нямат..,но въпросният Джерами има зелена Хонда-отговори ми Стан,а на лицето му се изписа странно изражение.Изглежда самият той не бе допуснал възможността принцесата и приятелката и да се измъкнат.
-В такъв случей ще ги подмамим да излязат.Ще разположим група от пазители в близост до колата.Разбира се,ще изпразним резервоара,за всеки случей....И все пак има някакъв,макар и малък,шанс да не се сетят за колата.Но ние ще се постараем да не се измъкнат.Другата група ще дойде с мен.Ще застанем около къщата.Когато ни видят,ще решат,че е опосно да останат вътре.А ние ще сме им устроили засада.
-Планът си го бива.Браво,Беликов!-не пропусна да ме похвали Стан Алто.-А сега не губете време!Преди да се е съмнало трябва да ги върнете в Академията
Важно бе да ги отведем в Академията преди да слънцето до изгрее,защото то може до бъде доста опасно за мороите,каквато бе принцесата.
Всички се отправихме към входа на Академията,където бяха паркирани няколко микробуса.Те щяха да ни отведът до летището,а оттам ,с помощта на часния самолет на училището,щяхме да стигнем да Портланд за отрицателно време.
Мълчаливи,всички пазители,включително и аз,се качихме в микробусите.На вън времето бе захладняло,а около нас се стелеше мрак.Здрача не беше проблем за вампирското ми зрение.Не мина много време и вече бяхме в самолета.Седях на мястото си и гледах през прозореца.Виждаха се горите на Монтана.Изумих се от гледката.Може би,защото бях свикнал всичко около мен да е заледено и затънало в сняг.Загледан в опустошителната красота на природата,не усетих кога времето мина.Вече бяхме кацнали в Портланд.Часът бе почти три през нощта.Бързо номерихме къщата.Двама от пазителите изпразниха резервоара на Хондата.После всички заехме местата си.
Дойде ред на втората част от плана.Застанах в близост до прозореца.От позицията си имах видимост.Ясно виждах сцената вътре.Принцесата бе захапала едно тъмнокосо момиче,но не изглеждаше то да има нещо против.Мороите освен от обикновена храна имат нущда и от кръв,за да оцелеят.Щом приключи със захранването принцесата се отдръпна и аз забелязах,че тъмнокосото момиче всъщност бе момичето от снимката.Очевидно единственият езточник на кръв за Василиса,така се казваше принцесата,е било именно то.Малко дампири,каквито со всики пазители,а и самият аз,беха позволили на морой да пие от кръвтта им.Това се смята за позорящо и обидно.Тъмнокосото момиче се облегна назад,очевидно бе изтощено от загубата на кръв.Василиса стана и излезе.Не след дълто момичето от снимката се изправи и леко залитайки отиде до прозореца.Щом се надвеси вятъра разроши косите и.После тя ме забеляза.Рязко се отдръпна от перваза и се отдалечи.Доволен,че всичко върви по план се извърнах назад и се скрих в сенките.Там Албърта ме чакаше.
-Всичко е наред-доволно отбелязах аз.
Не мена много време и двете момичета излязоха.Вървяха право към капана ни.Частта от пазители,която бе разположена около къщтата,тръгна след тях.Аз минах на пряко.Но те явно усетиха,че сме по петите им,защото се затичаха.Наложи ми се да усиля темпото си.Момичето от снимката залиташе доста и за това те бяха по-бавни.Три метра преди да стигнат Хондата аз изкочих пред тях.Тъмнокосото момиче избута Василиса зад себе си.В тава време останалите пазители се появиха.
-Остави я-изръмжа тъмнокосата-Да не си я докоснал!
Стараех се изражението ми да остане спокойно,неиздаващо никакви емоции.Така ме бяха учили.Все пак не исках да ги стресна.Протегнах ръце напред-нещо като успокоителен жест.Пристъпих крачка напред ,но момичето от снимката ме нападна.Не беше проблем да се справя с тази хватка.През годините бях натрупал достотъчно опит,а тя очевидно отдовна не бе тренирала.Не исках да я нараня,за това я халосах небрежно,без да влагам сила.Но тя май не се бе съмзела от загубата на кръв.Олюля се и политна към тротоара.Бързо се протегнах я хванах преди да се удари.Щом тя отново се закрепи на краката си,погледът ми падна върху врата и.

Момичето изглежда забеляза това.Тя вдигна свободната си ръка и с пръсти докосна раната,която се бе появила слез ухапването на принцесата.Върху тях бе полепнала гъста кръв.Смутена тя разтърси глава и косата и закри раната.Очите ми останаха миг по-дълго,от колкото бе необходимо,върху врата и.Очевидно момичето бе доста привързано към принцесата-даваше и от кръвта си и дори сега,когото осъзнаваше,че няма никакъв шанс да победи всички ни,се бореше.
На лецето и се появи предизвикателна гримаса.Отскубна се от хватката ми,или по-скоро аз я пуснах,защото ако исках можех да я държа така цяла нощ.Момичето бе готово да ме нападне отново.Но гласът на принцесата я спря.
-Роуз-изрече тихо тя-Откажи се.
Изглежда момичето се вслуша в думите и.Най-после се предаде.Пристъпих напред.Поклоних се леко на принцесата в знак на почит.
-Казвам се Дмитрий Беликов-представих се аз.-Принцесо,дошъл съм да ви върна обратно в академията”Свети Владимир”

ІІ Глава
Още щом натоварихме Василиса и Роуз,така бях чул принцесата да нарича тъмнокосото момиче,на самолета ми бе нужен само един поглед,за да разбера,че ще се опитат да избягат.
-Не им позволявайте да си говорят-предупредих пазителите аз-Ако останат без надзор само за пет минути,веднага ще измислят план за бягство.
При тези думи Роуз ме изгледа надменно и се отдалечи назад по пътеката.
Но дори и да бяха замислили нещо,трудно щяха да го осъществят.Самолета вече беше във въздуха, а ние бяхме повече.
Настаних се отпред до принцесата.Тя изглеждаше доста притеснена.Не виждах смисъл в тези емоции,защото ние я водехме на безопасно място.В реалния свят,в който тя и Роуз са живели две години,са били незащитени.Живеели са в страх.Докато в Академията щяха да бъдат под закрилата на цл куп пазители.От притеснение Василиса изпусна капачката на бутилката,която стискаше.Наведох се,за да и я подам.
Към края на полета отидох в задната част на самолета,където седеше Роуз.Исках да разбера нащо.Размених мястото си с пазителя до нея.Изминаха няколко секунки преди да я попикам.
-Наистина ли смяташе да се бориш с всички нас?
Тя не ми отговори,но аз продължих
-Да правиш това...да я браниш така отчаяна...много е смело.Глупаво,но все пак смело-бях сигурен в това,което говоря.От нея щеше да излезе страхотен пазител,но не ми беше съвсем ясно защо го прави.Защо бе готова да се жертва заради един морой.-Защо въобще опитваш?-попитах я аз
Тя се обърна сращу мен.Няколко кичура от тъмната и коса бяха паднали върху лицето и и тя ги отмести,за да ме потледне право в очите.
-Защото съм нейн пазител-рязко ми отвърна Роуз.
Тя обърна глава и се загледа през илюминатора.Стана ми пределно ясно,че не ме харесва особено.До зовършването и,след което заедно щяхме да сме пазители на Василиса ,едва ли щях да разговарям с нея,така че това,че не храни симпетии към мен не ме притесняваше.Станах и се върнах в предната част на самолета.

стана ми супер интересно...пишеш много увлекателно и много ми харесва продължавай,а ние ще те подкрепяме!! :

ЕДИТ: Пиши в темата за коментарите! - Ели

Krisinka_s написа:стана ми супер интересно...пишеш много увлекателно и много ми харесва продължавай,а ние ще те подкрепяме!! :

ЕДИТ: Пиши в темата за коментарите! - Ели

И аз съм на това мнение! Браво! Много ми хареса!!!

ЕДИТ: Пиши в темата за коментарите! - Ели

Браво на вас ....главата е супер

ЕДИТ: Пиши в темата за коментарите!!!!!!! - Ели

Това което си написала е прекрасно ,много добро.Да видим историята от погледа на Дмитрий е уникално и много интересно да ти кажа чесно ще бъде страхотно ако продължиш да го пишеш, дори ако напишеш цялата поредица,отдава ти се ,аз лично съм доста впечатлена :Clap21:. Дано скоро ни зарадваш с продължение .
Успех мила