The Viking Girl's diary

by **Mia Zeklos** Чет Сеп 23, 2010 11:31 pm

Какво да ви кажа... здравейте, хора!
Тези от вас, които са в гимназията, вероятно помнят колко кошмарни са първите дни? Е, аз съм прията в 35-то СОУ и честно, от седмица и половна съм там, а вече не мога да го търпя. 20 часа френски седмично, народе! Можете ли да си го представите?! Ноу комент... Е, поне за тая една седмица май вече могат и да ме объркат с французойка. Като не броим произношението.
А, да, начина по който произнасям "р" - някак си прекалено твърдо, като немците, и бързия ми, насечен говор са тема номер едно в класа. Не знам как не ги засърбяха езиците да ме питат дали съм българка. Накрая ми писна и отговорих на един "Не, с шведски произход съм". Единствената реакция беше: "Сериозно?! Леле, това е супер яко, една от любимите ми групи е шведска... щом слушаш метъл, няма как да не си чувала за Within Temptation!".
Да, чувала съм ги и се нареждат сред любимите ми групи (след Nightwish, Tarot, Sonata Arcticа, Epica и Theater of Tragedy). Обаче това, че наистина си помисли се съм шведка, само допълнително ме вбеси.
Винаги съм учила английски, но пък и винаги съм говорела бързо, отсечено, а на мен ми се струва нормално темпо. И, както споменах, това прословуто "р", което произнасям по-твърдо и малко по-грубо от българското. Ама честно, майка ми е българка и баща ми също (ако е същия индивид, който твърди майка ми, че е xD), така че... много ме дразнят.
Все тая. Учила съм английски седем години и с'я тоя френски просто ме убива... Никога няма да отида в тая държава (Франция), заклевам се!

by **Mia Zeklos** Пет Сеп 24, 2010 11:21 pm

Ако мразиш френския, плесни с ръце! *clap-clap*
Схващате в какво настроение съм, нали?! Леле, не мога да ви опиша колко се кефя, че най-сетне идва уикенда... пресвещения ми уикенд... досега да съм умряла без него.
Боли ме гърлото от три дни и не могат да ме изпитват по нищо. Да, обаче тъпата класна ни даде контролно. :Sad1: Издъних се яко и чак като свършихме и си предадох листа се сетих за повече от половината неща, които оставих... празни. :angry2: А тази по математика е готина... което си е едно малко чудо. Хауевър, аз не твърдя, че съм се скъсала от учене по математика. Миналата година бях пълна скръб и като таз в новото даскало ме пита защо, абсолютно честният ми отговор гласеше: "Къде мен ме мързеше, къде и учителката ме прецака...." И наистина си беше така. Тази жена беше изрод и половина и имаше нещо против мен още в трети клас, когато бях миличка и примерна (добре де, не бях, ама... поне не съм се заяждала с нея, нали?! Просто приказвах доста, но аз съм зодия близнаци, говоря за двама, простено ми е... xD). В пети клас започна да ме тероризира, в шести реши, че е крайно време да ми съсипе живота (тогава аз реших, че на омразата се отвръща с омраза и отвърнах на удара), а в седми ми го съсипа - остави ме с 4 годишна за двата предмета, по които ни преподаваше - физика и математика. Кучка.
Хора, иде ми да се гръмна, честна дума...
А, да, а най-вероятно ако в понеделник не си донеса учебника по литература, тая по БЕЛ ще ми изпие кръвта. Или поне това казва изражението й. Поне ми дават да си нося тениските с Таря Турунен, Nightwish и Epica, вместо тъпия елек, който се води униформа на училището. Ако не бяха тези тениски, кълна се, досега да съм умряла. И ми дадоха пари - за книги и дрехи, майка ми, както винаги загрижена |-( каза "Оф, ето ти пари, прави к'вото искаш". Дотук сме с майчината любов. Аз обаче се радвам, че най-сетне ще се пообзаведа с това-онова. Имам нужда от нови дънки и новото попълнение вампирски романи. xD
Бтв, изтеглих си албума на Sonata Arctica "The Days of Grays" и на Таря "What Lies Beneath" ( "My Winter Storm" го имам...)

by **Mia Zeklos** Чет Мар 10, 2011 12:22 am

Имам чувството, че в крайна сметка се оказва, че аз изобщо не мога да се справя със самата себе си.
Ето каква всъщност е драмата. Когато видя, че с някой - дори и да не ми е симпатичен - се отнасят несправедливо, аз просто не мога да си държа езика зад зъбите. Постоянно имам пререкания с треньора и треньорката по физкултура и днес те взеха телефона на една съученичка, защото го носела в час.
Е, тя се разплака, което е логично, след което аз креснах на въпросното учителско тяло да я остави намира и да й върне телефона. Той ми каза да прочета правилника за вътрешния ред, на което отговорих с, цитирам: "Чела съм го и та пише за това как ученикът не може да носи телефона си в час, но не и че може да му го конфискуват!", при което, естествено, се оказа, че съм много повече във вреда, отколкото в полза, когато се опитвам да помогна на някого... включително и на себе си.
Френския, естествено - скръб и мъка. Просто... не е за мен този език. Изнервя ме до пределна степен.
Имахме изпит по френски вчера. Раздадоха ни тестовете и някъде двайсет минути след началото на часа на мен ми писна класната постоянно да ме дъвче за нещо ("Мария, не подсказвай на Теди.", "Мария, спри се на едно място най-сетне",.. "Мария, Мария, Мария" до безкрайност. Накрая станах, тръснах й злобно теста на бюрото, извиках "Забрави го т'ва" и си излезнах триумфално.
И следващия час слушах четиресетминутно конско.
Единствената ми утеха е, че от догодина ще уча руски.

by **Mia Zeklos** Чет Сеп 22, 2011 10:06 am

Снощи бях на концерта на Таря Турунен в Пловдив.
Официално мога да заявя, че това беше най-прекрасното преживяване в живота ми, въпреки че ме валеше, беше студено и че чаках половин час на дъжда - в 11:30 вечерта - за автограф, който така и не получих.
По принцип съм известна с това, че не демонстрирам много-много емоциите си, но този път не можах да се сдържа и се разплаках от радост. Самия концерт наистина беше грандиозен, и публиката, и Таря, и всички други музиканти се раздадоха напълно. Самата тя се просълзи - и имаше защо. Българите наистина понякога са най-добрата публика.
Самата музика на симфоничния оркестър също беше омагьосваща... Май това е точната дума за тоз концерт. Магичен. Наистина си беше така.
Общо взето нямам повече думи, с които да опиша събитието.. В такива случаи човек най-добре да си остане безмълвен. :)

by **Mia Zeklos** Съб Ное 26, 2011 8:23 pm

Нямам думи. Просто нямам думи.
Ако сте чули за едно, цитирам повечето медии, "16-годишно пребито момче", той ми е съученик и един от най-добрите хора, които познавам, човек, който изобщо не заслужаваше някакъв 15-годишен малък кретен да си качва проклетото самочувствие на негов гръб. Просто като се сетя за това, което стана, за пореден път започвам да изпитвам някаква страшна омраза към България и всичко, което полицията и властите НЕ правят. Започвам да се срамувам, че съм българка за пореден път. И да ненавиждам и презирам всичко, свързано с тая нещастна страна. Защото това се случва за четвърти път в рамките на един месец. За един проклет месец 4 души са пребити и никой, никой не прави нищо!
През повечето време се опитвам да не се замислям за това, но от време на време не се получава...
Единственото, което мога да направя обаче, е да се моля на бог, в който не вярвам, че всичко ще е наред. Дотук с патриотизма, съжалявам. Очевидно от законите на мизерната ни държава ни оставят само на молитви.
Но... добре дошли в България! Само най-лошото за Вас от 681-ва насам....

by Sponsored content

The Viking Girl's diary

The Viking Girl's diary

Re: The Viking Girl's diary

Re: The Viking Girl's diary

Re: The Viking Girl's diary

Re: The Viking Girl's diary

Re: The Viking Girl's diary