"Дъх на дъха ми.."

ПРОЛОГ

Предполагаше се,че втори май трябва да е един от най-щастливите дни за магьосническия свят ,защото още със зазоряването си , този ден донесе успокоение на всички онези ,които до този момент се бояха от величието и могъществото на Лорд Волдемор.Дългоочакваната битка доказа как любовта и лоялността на един невръстен магьосник могат да победят жестокостта и подлостта на магьосник,лишен от способността да обича.Но , уви , този ден се бе превърнал по-скоро в траурен , от колкото щастлив.Мнозина трудно преглътнаха загубата на семействата и любимите си,но магьосническият свят , сякаш някак налагаше това да се случи.Все пак жертвите сами бяха избрали този път – пътя водещ към едно по-добро бъдеще за всички останали.Разбира се , саможертвата им нямаше да бъде оставена неотбелязана , просто голямата зала чакаше здрачаването ,за да започне пиршеството… защото тази беше най-добрата част на деня,показваща края на новото начало.

„Останала сама”


Хърмаяни намести косата си отново ,видя отражението си за последно в общата стая на „Грифиндор” и се запъти към голямата зала , като предполагаше, че Хари и Рон вече са там.Неуверено заслиза по стълбите , чиито парапети бяха украсени с кремави лилии и бели дантели,закрачи по добре осветените и изящно украсени коридори и с всяка крачка скъсяваше дистанцията между себе си и голямата зала … е това беше само привидното оправдание ,всъщност тя изгаряше от желание да види Рон и двамата да поговорят за целувката по-рано в „Нужната стая”.Когато прекрачи прага на залата,обходи с очи грифиндорската маса, за да зърне Рон , но секунди по-късно с огорчение осъзна ,че него го няма, защото единствените червенеещи се глави бяха само на останалите членове от семейство Уизли.Хърмаяни с неохота седна до Луна,защото не искаше да прекъсва разговора на Джини и Хари , не искаше и да ги подслушва затова се обърна към Луна, с желание да започне разговор с нея.За нейна радост тя първа заговори , така че на Хърмаяни не й се налагаше да обмисля какво да я пита:
-Косата ти е толкова красива!Някаква магия ли използва,за да направиш прическата си?-вяло попита момичето.
-О,не.Майка ми ме научи като малка да правя кокове.Нали знаеш понеже са мъгъли..
-Всъщност , татко ми е разказвал ,че дори мъгълите не си правят сами косите.Помагат им бютарските хейреници,само че не знам точно как.Сигурно и за твоята са помогнали.-отвърна Луна.
Хърмаяни се сдържа да не прихне , за това направи по-сериозна физиономия и се опита да звучи безгрижно,когато попита Луна дали знае къде е Рон.
-О,само чух как попита Хари ,дали знае нещо за някакъв влак,след това отпраши.Нямам си и на идея за къде припираше толкова.
На Хърмаяни също и се стори странно това ,че Рон е питал за някакъв влак и понечи да попита Хари за какво е говорил приятеля й,но точно тогава Макгонагъл заговори със висок глас:
-Добър вечер,скъпи магьосници.На всички ни е ясно защо сме се събрали тук и какво означава този ден за нас.Лорд Волдемор , когото всички смятаха за непобедим , онзи-който-всяваше-страх през последните няколко години , онзи,чието име не биваше да се споменава ,бе победен от едно момче , момче на което , уверена съм , дължим много повече от признателност и уважение.Години наред , мнозина от нас се сражаваха срещу него,биваха преследвани ,изтезавани , убивани , водени единствено от желанието да направят един по-добър свят.Смятам ,че би било редно да почетем жертвите загинали в борбата срещу Лорд Волдемор. – професорът прекъсна за малко , взе един лист , погледна през очилата си със строгия си , но тъжен поглед и зачете. – Албус Персивъл Брайън Уолфрик Дъмбълдор…Джеймс Потър …Сириус Блек …Лили Евънс …
Всяко едно казано име кънтеше в ушите на Хърмаяни, сърцето и плачеше,болката разкъсваше душата и, тежкия й дъх разкъсваше дробовете й.Толкова много жертви,загинали само заради жестокостта на останалите.Толкова не заслужени загуби ,толкова много загинали.И сега когато сълзите й вече напираха – къде беше Рон,единствения ,който можеше да я успокои в момент като този…
-Доби „Свободното домашно духче” , Нимфадора Тонкс – отекна гласа на Макгонагъл.
Сега Хърмаяни наистина се разрида неутешимо, нямаше какво да прави сама тук без него , какъв беше смисъла да стои сама?Изправи се по средата на церемонията , лицето й обляно в сълзи и тръгна към вратата на голямата зала.Никой не й обърна внимание докато излизаше , всички ридаеха и скърбяха , а него го нямаше , нямаше го до нея .

„Достатъчно завинаги”



Хърмаяни се облегна на прозореца на общата грифиндорска стая , остави чая си на масичката и се загледа в здрачаването.Толкова красива беше природата отвън , че момичето дори изпита усещането,че за първи път вижда цялата красота на Хогуортс. Чак сега осъзна , че и за първи път от седем години стои в общата стая ,без да чете книга и този факт я накара да се засмее.Какво ли щеше да каже Рон по този въпрос?И отново .. Рон.Преди няколко часа , заедно направиха онова за което Хърмаяни си бе мечтала няколко години подред , тя го беше целунала , беше толкова истинско и красиво.Може би Рон не мислеше така?Може би е избягал и никога повече не искаше да се срещне с нея?Очите и се насълзиха.Тя го обичаше ,толкова отдавна , толкова я беше заболяло от цялата история с Лавендър , толкова много искаше да го има само за себе си.Дали днешния ден беше отворил тяхната страница , означаваща начало на тяхната любов или по скоро бе поставен края на едно приятелство.Времето щеше да покаже.Хърмаяни трябваше да е готова.Дори и това да означаваше да живее с болката…Сълзите съвсем неволно се ронеха по лицето й.
-Хей,Хърмаяни.Какво има? – истина ли беше ? Този глас , толкова познат да я вика ,точно сега,когато се нуждаеше от него.Момичето се обърна и с радост видя , че не беше сгрешила.Рон беше точно срещу нея , гледайки я със загрижените си кафяви очи, търсещи отговора на въпроса му.Той с уверена крачка тръгна към нея , прегърна я леко,нежно .. и Хърмаяни удобно пое цялата топлина,която тялото му излъчваше.
-Какво е станало? – попита отново Рон.
-Нищо,Рон,нищо.. – каза Хърмаяни и го притисна още по силно до себе си.
-Защо не ми кажеш?Може досега да не съм се представял като най-добрия слушател,но наистина , кажи какво има.Познавам те от седем години , знам кога нещо не е както трябва.
-Просто … си мислих ,че си избягал от мен , Рон.Че си се уплашил от случилото се по-рано днес… и ,че не искаш да ме видиш… и ме заболя.Наистина боли.
-Хърмаяни!Какво говориш .. аз , ъъ , знаеш ,че никога няма да те оставя..
-Знам ли ? Кога си ми доказвал ,че имаш чувства към мен.
-Е , от днес може да започнем. – смути се Рон.
-Значи , наистина ще бъдем достатъчно дълго заедно?
-Ами.. ако завинаги е достатъчно , тогава да. – усмихна се той , а очите на Хърмаяни блеснаха от неизплаканите сълзи и тя отвърна на усмивката му.Повдигна се на пръсти и допря устните си нежно до неговите.Рон отвърна на целувката със страст,плам и желание,каквото изпитваше само когато Хърмаяни беше до него.Ръцете й обгърнаха врата му,а неговите се плъзнаха по косата и ханша и.Загубиха представа за времето и пространството.Хърмаяни изведнъж се отскубна от това сладострастие,придаде си строг поглед и ядно го попита:
-А ти къде беше , докато всички бяха долу.Не си ли научен ,че трябва да уважаваш другите.
-Май никога няма да престанем с това каране.- и двамата се засмяха.- Добре ,че ме попита все пак.Ела,искам да ти покажа нещо.

„Първа среща”


-Рон!Рон!Къде отиваме?Каква е тази тайнственост? – любопитството и нетърпението бяха обзели Хърмаяни , когато Рон я изведе извън „Хогуортс” и заедно тръгнаха по слабо осветения път отвъд езерото с езеряните.
-Имай търпение.Скоро ще стигнем.-Рон хвана ръката й и двамата забързаха крачка.
Момичето понечи да каже нещо , но веднага спря.Реши да не разваля изненадата на Рон със излишни въпроси.Все пак той явно се е постарал добре да измисли нещата.Но какво толкова можеше да има тук?В тази отдалечена част на „Хогуортс”.Странно… пътя и се стори някак познат , почти се досещаше къде се намира , но нещо и пречеше да си спомни напълно.Години наред сякаш с трепет бе минавала оттук , но спомена и изневеряваше.Не можеше да бъде и място , което не познава.Надали Рон можеше да се сети за такова.Тя се подсмихна.Някъде от далеко се чу локомотив,а Хърмаяни дори не забеляза кога бяха спрели да вървят.Огледа се наоколо и ахна от изненада.Точно срещу нея беше гарата на „Експрес Хогуортс” , а очевидно локомотива чут преди малко бе на самия влак. Спомни си думите на Луна : „ само чух как попита Хари ,дали знае нещо за някакъв влак” и сега нещата и се подредиха.Броени секунди по-късно,пред тях беше величествения влак,който ги приканваше толкова гостоприемно.Вратите му се отвориха.
-Хайде.- подкани я Рон.
-А,не!Незаконно е.Не влизам никъде ,Рон.Хубава изненада няма що.
-Е,знаех си че си тази ти реакция е много вероятна.-той се замисли.- но въобще да съм те питал дали искаш да влизаш? – той се подсмихна,вдигна я на ръце и съвсем естествено за Хърмаяни, тя започна да протестира.Е,бързо се отказа.Аромата на тялото му,старанието което бе положил тази вечер и изящната му усмивка, просто я караха да не се противи.Имаше му доверие и знаеше ,че е обмислил добре нещата.
Когато се качиха във влака , Рон я пусна в коридора и двамата тръгнаха надолу по него.Той оглеждаше внимателно номерата на всяко едно купе , сякаш търсеше някое специално , някое точно определено купе.Явно усети ,че наближават за това каза на Хърмаяни:
-Сега трябва да си затвориш очите. – и тя го послуша.Чу скърцащото купе да се отваря и съвсем инстинктивно отвори очите си.В първия момент дори не беше сигурна дали наистина се намира във купе на влак ,защото самите купета ги нямаше,но после видя мястото за багаж и това съмнение бързо изчезна.Сега, на мястото на седалките бе сложено малко легло с бяла покривка , покрито със листа от рози ,подредени под формата на сърце.На мястото за багаж бяха наредени свещи , една до друга със ароматно съдържание.Усмивката и изненадата на Хърмаяни не слизаха от лицето й , и все пак не разбираше.
-Рон ,какво си направил със седалките? – започна с най-елементарния въпрос тя.
-Е, сам нямаше как да ги изкъртя… нали знаеш Хагрид колко е як, та ми помогна де.- ухили се той,но страшния поглед на Хърмаяни бързо промени обяснението му.- Е,една проста магия за декорация . Но искам да знаеш ,че свещите и цветята сам ги подреждах.Направо не знам тия мъгъли как се оправят с тези свещи.Изгорих се около стотина пъти,жалко че нямат някое полезно заклинанийце или трик например.
-Добре , но защо точно влака?- продължаваше да не разбира Хърмаяни.
-Е,предполагах ,че няма да се сетиш…Това е купето в което за първи път се срещнахме.Спомняш ли си?Дойде да …
-..търся жабата на Невил. – да спомням си и се усмихна още по-широко. – Много мило ,Рон,наистина, заслужавам ли го?По-красиво нещо никой не беше правил за мен.- сълзите й отново напираха от очите й.
Той постави ръце на лицето й.
-Хърмаяни,заслужаваш много повече от това.Имам да наваксвам за цели седем години…цял живот няма да ми стигне да те обградя с това което заслужаваш.-каза и той и изглеждаше напълно искрен.

„Докосни ме”


Без много да му мисли тя му се хвърли отгоре и го дари с най-страстната целувка,която някога бе давала на някой.Обгърна с крака кръста му , прокара пръсти през косата му и даже и да искаше не можеше да му се насити.
Рон я беше съблазнил по най-романтичния начин , накара я да се почувства специална и сега тя бе готова да му даде всичко.
-О,Рон.. – промърмори Хърмаяни. – Рон , ако това е сън не искам да се събуждам.
-Не, Хърмаяни.- отвърна той. – просто мечтите и на двама ни стават реалност.
Това беше последното нещо което си казаха.Момичето повдигна ръце и Рон разчете този знак , като желание да бъде освободена от дрехите.Неуверено той надигна тениската й,вгледа се в красотата й и я дари с целувка,която предизвика остро желание у него.Устните им не спираха да се боричкат, ръцете им обхождаха тялото на другия,а в този момент не мислиха за нищо – нито кои са , нито къде са.Усещаха само себе си и никой друг.
Рон внимателно я пренесе на леглото с розите,а Хърмаяни започна бавно да съблича ризата му.Той искаше да не я притиска , а да и даде възможност да се отдръпне ако пожелае.Но тя не го направи,вместо това започна да разкопчава джинсите му.
Той пое дълбоко дъх ,за да се върне в действителността,после за плъзга устни по тялото й.Езика му си играеше със шията й,изпиваше аромата й,гъделичкаше гърдите й, караше я да се чувства желана.Когато стигна до корема й,Рон свали и последните останали дрехи.Усети себе си да трепери,усета и нейното тяло треперещо до неговото…Очакваше всичко да спре до тук , но вместо това Хърмаяни разтвори бедрата си.
Рон я целуваше от вътрешната им страна,а Хърмаяни се чувстваше желана.Тя го придърпа нагоре към себе се и чак сега Рон забеляза колко красиво изглеждаше тялото й на фона на необикновената постеля.Хърмаяни се усмихна.Очите й бяха замъглени,страстта й се разгаряше с див пламък.Целуна я страстно и тогава тя прошепна:
-Дъх на дъха ми, сърце на сърцето ми,душа на моята душа.-тя се вгледа в очите му.-Докосни ме.
Той се надигна, проникна в нея ,а пръстите й се вкопчиха в косата му,надигна хълбоците си насреща му и се наслади на горещината,която пареше тялото й. Наслада,не болка.
Наслада,която никога не бе изпитвала досега.
Хърмаяни изстена,чу тихите си ликуващи викове,когато и двамата, наближиха върха на прекрасното сливане,в което щяха да се изгубят телата им да се стопят в хладното нищо на висшето блаженство.Рон заграби всичко, което Хърмаяни му даваше и в сърцето му, вселената експлодира.
Въздишки,стонове и неразбираеми слова отекнаха във влака.Двамата бяха направили важна крачка..която е един път в живота и със сигурност никога повече този първи път нямаше да се повтори.
-Как…можа… да .. се… случи … ? – изпъшка тя, гледайки го замечтано , целувайки го с крайчеца на устните си.
-И аз не знам .. – глухо отвърна той. – Ти не си действителност.
Двамата се разсмяха.
-Обичам те ,Хърмаяни Грейнджър.
-Обичам те ,Роналд Уизли – отвърна му тя. – И не знам какво щях да правя без теб,не искам да живея живот ,ако теб те няма.
-Но аз ще бъда тук-уверен беше той.-Винаги,само за теб, защото те обичам.Ти си моят живот и сърцето ми ти принадлежи завинаги.Кълна се. – погледна я в очите и сега осъзна че тя му вярваше … осъзна че чувствата му бяха споделени.
Той се излегна до нея,а тя постави глава на гърдите му.Не бяха уморени.Бяха готови да погълнат още.Но за това имаше време…
-Какъв е този звук,Рон? – завайка се Хърмаяни,когато един час по късно се разбуди от шумовете идващи от замъка.
-О,сигурно Хари е бил обявен за герой на „Магьосническия свят”, не ти ли казахме?
-Пропусна ли сте.Та искаш ли да отидем.-попита Хърмаяни.
-Разбира се.Но ако Крум е там,този път няма да си на „танците” с него. – изгледа я строго Рон.
-Нали имам теб,Бон-Бон. – заяде се на шега Хърмаяни.

Прочетох прочетох донякъде и смятам, че е як. Когото прочета вс., което си написал/а ще пиш а по-подробно.

ЕДИТ: Пиши в темата за КОМЕНТАРИ! - Ели