Нишката на свободата

Готово! Извинете ме .

2.глава


- Нямало е как да знаем , успокойте се моля ви!- чух някакво хлипане, което се усили.После същия глас пак продължи.- Вече е добре и е в безопасност.- гласът беше на някакъв мъж,плътен но успокоителен.Идваше някъде отляво от мен.

- Но тя е толкова млада! Как е успяла да се справи с живота.- това беше другият глас,който хлипаше.Сега вече разбрах,че е женски.Чуха се стъпки и още един човек , явно,дойде.

- Мисля,че трябва да се е събудила вече.Е,поне трябва да се събужда. – разбрах,че е време да отворя очи.Замигах бързо ,на заслепилата ме светлина,преди да разбера,че такава нямаше.Намирах се в тъмно място.Очите ми пасваха перфектно тук и зрението ми беше много по – добро.Не беше нужно да нося тъмни очила,когато ми се наложи да излизам по светло както преди.Добре,но въпросът беше къде съм?

Погледнах към надвесилите се три фигури над мен.Най-близо до мен седеше една възрастна жена на не повече от 53 години.До нея беше един доста набит тип ,който направо ме пронизваше с очите си.Най-далече седеше една ниска женица с престилка.Единствената ,която не ме гледаше толкова притеснително.Явно тя беше медицинската сестра.Огледах ги по- добре и разбрах ,че възрастната жена беше морой,мъжът дампир ,а сестрата също морой.Ха,явно най-накрая някой се беше загрижил за мен!

- Здравейте принцесо,как сте ?-попита пазителя и ми се поклони съвсем леко ,но аз забелязах.Е,вярно,че бяха оплескали нещата,но чак пък да ми се подмазват и да ме наричат принцесо!Сигурно ефектът щеше да е същият,ако ме беше нарекъл „захарче”.Пфу!Повдигнах вежда въпросително и само кимнах.Сестрата се приближи по – близо до мен и ми подаде чаша вода.Поех я предпазливо,но не така предпазливо я изгълтах.

След като никой нищо не каза повече , явно беше мой ред.

- Извинете,хм,къде съм ?

- Ваше височество,вие сте в академията Свети Владимир,в Монтана.Безопасно място за морои и дампири.-сега ми отговори възрастната жена и добавих притеснение при споменаването на последните думи.- Аз съм Елън Кирова,директорката на това училище.Това е пазител Капраов,той ще ви стане първи пазител,а това е госпожица Даркъс-медицинската сестра.- погледнах госпожица Даркъс и тя ми се усмихна.Само тя ми харесваше до сега.Погледнах пазителя , изглеждаше доста добре.Ха,като за пазител.Имаше коса коса,като от двете му страни растяха бакенбарди.Директор Кирова беше тънка и висока.Е,да наподобяваше и вампирите от филмите и директорите от филмите.Супер.

- Ами,здравейте.- това беше единственото , което можах да промълвя.

- Как ти е главата? Доста лошо си я ударила от падането.

- Падне ли ? – всички се спогледаха.Какво се беше случило ?

- Ами,когато онази..стригойка е скочила върху теб ти си паднала на главата си ,но изглежда не си забелязала.Хм...-тогава замръзнах.Спомних си всичко.За стригоя,който искаше да си отмъсти за баща ми.За самият ми баща,който е бил убит само заради това,че е искал да спаси семейството си! Да,но не можех и да не допусна,че е и имал любовница.И то,когато му се е родило дете! Направо не можех да повярвам.

- Добре ли сте принцесо?-попита пазителя ,явно забелязал промяната в настроението ми.

- Да,аа аз просто съм изморена.А,главата не ме боли.-положих ръка върху дясната половина на челото си , където беше превръзката.Явно наистина съм се ударила сериозно,но как да мислиш за тов,като ти бяха представили истината по този начин.- Ние пристигнахме веднага щом свидетелите ни казаха,че стригоя ви преследва.Всички ви се извиняваме ужасно много ,че през всичките тези години ви изоставихме.Нищо не ни оправдава,нито това ,че не ни достигат пазители нито,че след загубата на родителите ви изгубихме всякаква връзка за вас.Искрено съжаляваме ваше височество ! – той наистина имаше вид , че се разкайва.

- Моля ви принцесо,простете ни.-директорката гледаше толкова жално,че вече не разбрах дали за мен или за нея я е жал.

- Аз,ами прощавам ви.- хм,много странно ,но не и се сърдех за нищо.Не.- Но моля ви престанете да ме наричате принцесо.Не съм принцеса. – те пак се спогледаха ,а пазителят пак кимна.

- Да,това е разбираемо.Принцесо,сигурно не знаете,но вие сте от кралска фамилия.Една от най- важните редом с Зеклос,Ивашков,Драгомир,Бадика и още много други.Вие сте от фамилията Аглея.Една от най-бележитите фамилии.За съжаление , не останахте много.-направо не можех да проумея.Бях чувала за тази фамилия,че още в миналото тя променила ходът на света,но мислех,че са изчезнали безследно.- Вие сте принцеса Деметра Аглейска.- той произнесе името ми така царствено,че чак се засрамих.Не заслужавах това име.Аз бях дъщеря на морой , който си е имал любовница стригой.Само при мисълта за това ме заболя сърцето.Примигнах учудено и се усмихнах.Леле,не бях очаквала,че това е възможно,но когато разбра коя съм , наистина успях да се усмихна.Но веднага помръкнах като се сетих,че съм в училище.И сигурно щях да събера доста погледи.Е,какво пък поне ще съм център на внимание...Ухх,кого заблуждавам.Мразя всичко това.Обърнах се към директорката.

- Е, кога започвам?

- Ами,всъщност пазител Капраов ще ви заведе до стаята ви.Можете да започнете с обучението си веднага щом пожелаете,или да изчакате.Както вие решите.- надигнах се от леглото и благодарих на този,който ме беше оставил с дънките и блузата си .Взех си палтото и тръгнах след пазителя.Той се обърна към мен .

- От тук ,ваше височество!- той посочи една врата. Аз изчаках да излезем от погледите на другите и го заговорих.

- Знаеш ли , тъй кат явно ще ми бъдеш пазител доста дълго време можеш да ме наричаш Дем! Деметра е хубаво име,но е много дълго.- той само се усмихна и повдигна въображаемата си шапка.

- Разбира се , ваше височество Деметра.Вие можете да ме наричате пазител Капраов.- аз изсумтях,но не възразих.Е,какво да ги правиш дампирите,такива бяха.Капризни!

Ако ви харесва ще продължа да пиша !

ЕДИТ: Пиши в темата за коментарите - Ели

супер е имасш талант продалжаваи в същия дух :rock:

ЕДИТ: Пиши в темата за коментарите - Ели

3.глава



Вървях до моя нов пазител.Моя личен пазител!Брей,дочаках и този ден.Да,той си падаше малко сухар,но какво пък,нали няма да пием кафе заедно.Хм,замислих се над това.Дали наистина ще трябва да пия кафе с него? Е,аз не пия кафе , за това няма за сега няма такава опция.Вървяхме в старинна сграда , по-наподобяваща средновековието.До нас вървяха ученици,но не ни обърнаха внимание.Те бяха дампири.Да, харесвах дампирите,не бяха нищо особено и по нищо не отстъпваха на хората.А,аз до сега бях живяла сред хора и не знаех как ще ме приемат мороите.Е,не всички щяха да са като Кирова и на 5 минути да се извиняват.Вървяхме по коридорите докато не останахме сами в един по- тесен коридор.Настъпи мрак и тишина.

- Вижте принцесо,аз съм ваш пазител и няма как да ви излъжа.Поднасям ви съболезнованията си , за родителите си.Извинете ме , но когато ние дойдохме вчера аз чух някой неща ,които стригоя ви разказваше за миналото ви.- погледнах го изненадано и не успях да разбера дали не ме е видял или просто не искаше да ме погледне.Наистина беше болезнено и без да ми напомня!

- И какво слушали сте клюката за семейството и чак когато ме е нападнала сте скочили!-гласът ми се повишаваше значително и вече наистина се ядосвах вслушвайки се в думите си.Бях права , по дяволите !

- Ние ,не ! Преди това успяхме да сложим подслушващо устройство,за да открием местоположението на стригоя.Аз просто чух! – да,наистина не очаквах да направи такова нещо,но го познавах от три минути! Аз само кимнах в съгласие,защото вече бяхме стигнали до по-осветлен участък и той можеше да ме види.Вече бяхме стигнали друго крило и тук отзивите бяха по – различни.Момичета и момчета морои ни гледаха и попиваха с очи.Някои гледаха палто и обувките ми , други се взираха право в лицето ми , а трети не спираха да местят ококорено очи между мен и пазител Капраов.Е,морои всички с тяхното царско и знаменито виждане.Една фигура се отправи към нас,но не беше ученик.Пазител може би.

- Здравейте принцесо! Добре дошли в академия Свети Владимир.- каза мъжът пазител.При думата „принцесо” се разнесоха доста шушукания,но се опитах да не им обръщам внимание.Вместо това насочих вниманието си към пазителя.- Аз съм пазител Хейл,главния пазител на мороите в този участък на сградата.-изглеждаше свестен.-Много се радвам,че такава знаменитост е дошла при нас.Вие и фамилията ви са рядкост и уникалност дошла още от хиляди години,а сега и това , което сполетя вас и родителите ви и стри...

- Да,благодарим за посрещането , няма да го забравим , но сега имаме друга работа.-намеси се Капраов и присви очи към дежурния пазител.Да, този тук беше разкрил прекалено много информация за мен.Аз само кимнах и се завлякох след Капраов.След като поехме към друг коридор а побързах да го заговоря.

- Благодаря, онзи наистина прекали.

- Като ваш пазител принцесо,аз съм длъжен да ви пазя от всякакви опасности.Това включва и клюкарски истории.-аз изсумтях и продължих без да отварям уста.Пазителят ми (звучеше готино) ме доведе до някаква стая и ми подаде ключ.

- Всичките ви дрехи са внесени вътре , програмата ви за училище също е там , а това е ключа за стаята ви.Аз ще бъда наблизо ,аkо има някакъв проблем телефонния ми номер е закачен на бюрото ви.Довиждане принцесо.

- Чао Капи !- извиках аз и се изкисках.Ето как можех да го дразня.И без това името му беше много дълго.Влязох в стаята си и наистина всичко беше там.Е,не че имах много дрехи ,но и малкото ми беше важно.С тях беше един мобилен телефон,любителската ми чаша с Джони Деп и бижутата ми.Имах само едно колие с буквата „Д” и гривна тип „верижка”.Бяха ми повече от скъпи,въпреки,че не знаех от кой са ми.Вече май се досещах.

В стаята ми имаше и огледало.Погледнах се и единственото нещо предназначено за мен беше-жалка гледка.Имах руса коса до раменете , сини очи и бях сравнително висока.Да,направо като от приказките,ама не ! Кожата ми беше прекалено бяла и понякога косата ми не се забелязваше.Е,боже творение , какво да правиш.

Легнах на леглото си и се замислих за фактите.Не,не не ! Не исках да се замислям за фактите.Фактите бяха,че съм тук и че имам пазител.Погледнах телефона си и май беше време да спя.Или пък да ставам ? Не да спя, защото наистина ми се спеше.

4.глава

Събудих се рано.По новия ми часовник.Облякох се , дънки и черна блузка.Нещо с което да не привличам внимание,чувствам се добре,но въпреки това изглеждам супер.Измих си зъбите и се насочих към програмата си.

Първи час Руски –втора част

2 ри час – Антична поезия

3 ти час - Основи на контролиране на елементите

4 ти час - Американска колониална литература

Обяд

5 ти час- Висша математика

6 ти час – Славянско изкуство

7 ми час – Култура на мороите

8 ми час – Поведение и физиология на животните.



Супер,нямах представа какво ще правя ,но все някак щях да се оправя все някак.Излязох от стаята си и се отправих към стаята за първия ми час.Покрай мен минаваха други морои , но се опитах да не ги забелязвам.Не,не ми трябваше.Влязох в стаята и седнах на последния чин.Огледах се , даа всички ме зяпаха.Дарих всекиго с един убийствен поглед.Имах антична поезия.При хората обожавах поезията, сигурно и тук щеше да е подобно.Погледнах часовника,закачен най - отгоре на дъската.Часът щеше да започне след три минути.Точно тогава към мен се приближи едно момиче.Косата и беше прошарена и кестенява,но иначе беше хубава.Всъшност не исках да се сприятелявам,за това не я заговорих.Но тя го направи.

- Здравей, ти си новата , нали ? Аз съм Жизел.- тя се усмихна , но имаше и още нещо в тази усмивка,не само дружелюбност.

- Здрасти,аз съм Деметра.- казах сухо,защото наистина не и вярвах.

- Приятно ми е.Добре дошла.

- Мерси.- отвърнах и се спогледахме.Накрая тя сложи едната си ръка на рамото ми.

- Знаеш ли , знам , че ти е тежко.Кажи ми , защо дойде тук толкова късно ? – погледнах я право в очите , като леко притворих своите.С периферното си зрение видях,че пазител Капраов се е приближил.Отново насочих вниманието си към момичето пред мен.

- Точно заради теб ! Защото такива като теб не могат да си намерят мястото от любопитство и идват най – нахално да питат.Знаеш ли какво, разкарай си клюкарския задник от тук ! – казах аз вече надигнала се от стола си и отблъснах ръката и.Тя май се изплаши,но не го показа,просто аз бях прекалено близо и забелязах. Тя се мръдна от мен и се огледа.Наоколо доста хора се бяха обърнали да ни погледат.Аз се усмихнах пак на Жизел , все едно сме първи приятелки.Изведнъж от някъде излезе едно момче.Беше малко по – ниско от мен.Смигна на Жизел и погледна мен.Очаквах всеки момент да ми се нахвърли , за това ,че я бях обидила , но той не го направи.

- Хей момичета,не е тук мястото.Без спорове тук,не сме някакви подивели стригои , нали! – всички го погледнаха , а някой дори казаха „загубеняк”,а Жизел се фръзна и си тръгна.Момчето седна до мен.Побързах да възразя,но една учителка влезе.

- Здрасти , новачке.- каза момчето до мен и се усмихна плахо.Не изглеждаше враждебен, за това и аз се усмихнах с половин уста.

- Здравей.Хм,а ти си ?

- Николай, но можеш да ми казваш Ник.

- Приятно ми е , аз съм Деметра ,но можеш да ми казваш Дем.

- Не може ли да ти викам Метър? – изкиска се той.

- Не ! – отвърнах аз , преди да е измислил нещо друго.

- Добре,добре.Трябва да си ми благодарна !

- Аз ли , защо ?

- Не стига,че ви разтървах , а и се направих на загубеняк ,за да разсея ,оная мацка- Жизел.

- Ха,щях да се оправя и сама.Нямаше нужда да жертваш толкова много !

- Да бе , тя е много отмъстителна!Освен това има много последователи тук,които щяха да я подкрепят.Кой от кой по – грамаден.

- Ясно,ами мерси тогава !

- Моля.-смигна ми той.Насочих вниманието си към учителката.Четеше някаква стихосбирка от 5 век.Беше интересно. Накрая на часа станах от стола си и излязох най – безцеремонно. Но онова хлапе ме настигна.

- Хей,кой ти е следващия час ?



- Ами Овладяване на силите.



- Супер ,моя също.



- Ами чудесно.-казах и се насочих натам.- Виж няма нужда са ме приятели , чули.



- Ама ние не сме приятели!Просто познати,а и освен това ти трябва някой , който да те въведе в системата.Някой,който няма да те изяде.



- Дообре,но защо ще ме въвеждаш?



- Защо ли , след една година завършваме училище,а ти едва сега идваш тук.Трябва да научиш пропуснатото.



- Мхм,така е . Ами хубаво.А,какво по – точно ще правим в следващия час ?



- Ще овладяваме силите си.Например ,ако имаш земна сила ще се научиш да помагаш на някое дърво или да не го чупиш.Каква е твоята дарба ?



- Огън.



- Тогава най – вероятно ще се научиш да не я използваш за зли неща!



- Като да подпалвам хора ?



- Точно.-пред мен изникна обгорената кожа на стригойката.Добре ще се науча да не паля хора,но стригоите не са хора , нали.



- Хей ти си от Русия нали ? Или поне името ти е руско?



- Всъщност съм роден там ,но съм прекарал само няколко месеца там.След това майка ми се преместила в щатите и е намерила втория ми баща.Яко , а !



- Да,предполагам.Значи и ти не познаваш баща си ?



- Не,той е починал от рак.Не знаех , че и мароите могат да се разболяват от рак , но ето че той е.



- Съжалявам.



- Няма нищо , сега съм щастливо.Хей ти каза , че и аз не познавам баща си . И ти ли ?



- Ами да, всъщност не познавам и майка си.Те са починали , когато съм била много малка.



- Аха,съжалявам.



- Нищо,както вече ти каза – сега съм щастлива.



- Наистина? Толкова щастлива,че чак сега идваш в академията.Няма да се учудя,ако и не си знаела,че си морой.



- Прав си,но знам че съм ! Отраснах в човешкия свят,но се оправях.



- Аха,ами дарбата ти ?



- Е,какво толкова.Не е имало никой , който чак толкова да ме издразни,че да съм го подпалила.-освен един.



- Да.Е,пристигнахме.Да те видим какво можеш пироманке! – той отново се засмя,а аз го изгледах тъпо.Влязохме в стаята и седнахме на един чин.Стаята беше много по – голяма.Приличаше повече на зала.В стаята влезе една моройка.



- Това е госпожа Кармак.-подшушна ми Ник.Аз кимнах в знак ,че съм го чула.Тя ни даде заглавие на урока и някои точки.После мигновен но насочи вниманието си към мен и ме погледна в очите.



- Днес имаме нов ученик.Това е Деметра Агилейска.Тя е за пръв път в училището и не се е упражнявала по никакъв начин.За това ще започнем с едно много просто упражнение.Ела ,моля те.-всички глави се обърнаха към мен и аз станах от чина си съвсем тихо.Запътих се към госпожата и спрях на половин метър от нея.- Разбрах,че владееш огъня.Доста силна дарба,за нея има нужда от най – много уроци.Ето нещо просто.Можеш ли да произведеш пламък да го увеличиш,а после да го изгасиш? – да бе,много просто.Дори не знам как да произведа пламък.Мислих си за пламък,как се появява в ръката ми и как нежно гали дланта ми.Протегнах ръка и се взирах в нея дълг и накрая там изкочи пламък.Беше средно голям,но много красив.Как танцуваше върху дланта ми , така съблазнително.Внезапно госпожа Кармак запляска и ме откъсна от пламъка.Аз наистина бях успяла.



- Добре, браво Деметра! Сега можеш ли да го уголемиш?-погледнах я за миг , но после пак се вторачих в пламъка.Той сякаш ме викаше.Представих с иго как расте,как става все по – голям и ме поглъща.И той наистина порасна.Движеше се между въздуха и ме примамваше.Вече беше станал по – голям от ръката ми.



- Браво, сега можеш ли да го изгасиш ? – пламъкът започна да намалява,но преди да изчезне се чу едно голямо БУМ!Всички обърнахме глави от където идваше шума.Вазата на бюрото се беше пръснала на парчета,а водата изтичаше по пода.Пламъкът в ръката ми веднага изчезна и се отправих натам , както и всички други,за да подсушим.



- Какво стана ? От къде се взе това ? – питаха всички с ококорени очи.



- Не знам,аз...не знам какво се случи.Може да е било реакция от нещо.-отговори замислена госпожа Кармак.Аз станах и се отправих към чина си , защото урока ми май вече беше свършил.Тъкмо да си взема чантата и се чу друг трясък. Този път беше на няколко сантиметра от мен.Въздухът ме изтласка на земята и парченца стъкло се впиха в лицето ми.Главата ми се замая.Бях затворила очи и едва когато ги отворих пред мен изскочиха стъкла и шум.Много шум.Когато вече се осветих разбрах,че прозорците са се пръснали на парчета.Някакви момичета пищяха ,а аз лежах на пода на пет метра от тях.Но когато те се пръснаха аз бях точно до тях.Явно експлозията ме е издухала.Свестих се и се опитах да стана,но краката ми не ме издържаха.Огледах се .До мен още няколко човека бяха на земята и се отърсваха от току що случилото се.Добре не беше чак толкова страшно,защо всички пищяха ? Ръцете ме боляха погледнах надолу ....



- По дяволите! – извиках аз , при гледката.Бях цялата в кръв и стъклата се бяха забили в краката ми.Не болеше кой знае много,но от видяното стомаха ми се сви.След малко при мен дойде госпожа Кармак.



- О, господи Деметра ! Спокойно само без паника,сега ще извикам някой.- не разбрах кой успокоява,себе си или мен,но след малко дойдоха двама пазители и ме вдигнаха на ръце. Други двама прегледаха останалите зашеметени,но явно само аз бях ранена.След малко до мен изфуча и моя пазител.Откараха ме в болничното крило и сестрата ме пое.Дадоха ми някакво обезболяващо,но после разбрах,че е две в едно – приспивателно и обезболяващо,защото заспах.

5.глава



Вървя.Вървя.Тичам.Тичам.Падам.Ставам.Пак тичам.Обръщам се назад , за да видя дали приближават.Дали опасността приближава.Така е.Те са много близо.Много.Опитвам се да забързам краката си , но те поддават на натиска и падам.Окончателно.Три черни фигури се надвесват над мен и злобни усмивки проблясват на мрачните им усти.Единия се навежда към мен,аз се опитвам да го ударя ,но без никакъв успех.Накрая той протяга ръка и ....

- Деметра!Деметра! Добре ли си,чуваш ли ме!- сестрата седеше отсреща ми и викаше името ми.Отърсих се от съня и кимнах. – Добре.Притесних се , крещеше на сън.- прозях се и примигнах срещу светилната.Явно съм се събудила през деня.Огледах се и до колкото разбирах бях в болнично легло.Нещо ми убягваше.За втори път тази седмица в болницата,на легло.Като имаш предвид,че ми е първата седмица.

- Да,добре съм.Какви са последиците?

- Ами,краката ти бяха много зле.Ударила си се в един чин.Явно от избухването си отлетяла назад.

- Аха...-преди да кажа още нещо пазител Капраов влетя в стаята.Изглеждаше много притеснен.

- Господи принцесо , добре ли сте ?

- Ами да . – всъщност наистина се чувствах добре,освен ,че бях малко замаяна от съня.

- Аз,аз толкова съжалявам.Извикаха ме по спешност, трябваше да стоя неотлъчно от вас. Никога повече няма да си позволя такова нещо,обещавам!

- Добре!Спокойно не се е случило кой знае какво.- наистина беше гадно , но пък аз не се сърдя.

- Хей,ами как са другите ? – при този въпрос той ме изгледа с въпрос на лицето , едва сега разбрах , че медицинската сестра ни е оставила. Той примигна няколко пъти и после ми отвърна,със същия неразбиращ тон.

- Ами,няма други.Само ти пострада.

- Чакай,само аз ли съм в това състояние?

- Ами,всъщност да.- сетих се за случката.Аз отлетях назад.Когато се свестих се бях огледала,но хората до мен бяха само прашни и замаяни , а аз в това състояние.Нещо,нещо не е както трябва.Сигурна съм , че и до мен имаше хора,много близко.

- Чакай,само аз ли съм така?

- Ахам.-каза той и заби поглед в земята.Значи само аз бях пострадала.

- Дообре,все едно.-казах аз и започнах да се надигам от леглото.Нямах никакво намерение да седя още тук Атмосферата ме стресираше още повече.

- Чакай,директор Кирова каза,че можеш да останеш колкото си поискаш тук,ако не се чувстваш добре.

- Чувствам се съвсем добре.-казах докато се изправях в седнало положение и търсех обувките си под леглото.Най-накрая успях да стана и тръгнах към вратата.

- Хей,май не е добра идея.-каза Капраов,докато ме беше хванал , защото залитнах.Но наистина щях да се оправя,за това се опитах да се закрепя до колкото е възможно на краката си и тръгнах смело напред.Влязох в коридора с високо вдигната глава и продължих.

- Днес имате среща с кралица Татяна.- погледна ме окуражително пазителят ми.Изсумтях и кимнах.Трябваше да се приготвя за още една голяма доза „съжалявам” и „не знаехме”.Е,прас голям.В умът ми изникна една мисъл , която ме порази.

- Ей,ами..трябва ли да се обличам,ами нали се сещаш.Официално?-мразех да нося рокли.Просто се спъвах,а и с моя късмет ако попадна на някой гладен стригой , как ще тичам,защото нямаше какво да правя освен да тичам.

- Само ако ти искаш.Въпреки,че би било добре,но не си задължена.

- Лесно ти е на теб,един костюм и всичко е готово и просто. –той се усмихна подкупващо.

- Предимството да си мъж.-присвих очи и го погледнах гадно.Амаха,мъж бил.

Заведе ме до стаята си и влязох вътре.Не се и съмнявах,че ще стои пред вратата ми през цялото време.Проснах се на леглото си и заспах.След два часа трябваше да ставам,но нямаше да се простя със съня.



Сънувах някакви пълни глупости.Като се почне от необитаема гора до молове.Когато вече си избирах между дървените сандали от баобаб и ботушите от изкуствена кожа нещо ме разтърси.Нещо доста досадно,защото след всяко разтърсване следващото ставаше все по-силно.Накрая изсумтях и промълвих „ Добре де , ставам ! Престани.”-след като разтърсването спря вече бях напълно будна,но не отворих очи.Вратата се хлопна и чак тогава разтърках очите си и погледнах тъмнината навън.Облякох се с нещо удобно,защото имах предчувствието,че днес ще имам нужда от удобни дрехи.Кой знае може кралицата да ме нападне и да трябва да бягам.

Излязох от стаята си и се насочих срещу чакащият ми ме пазител.Започнахме да вървим без да се погледнем или нещо друго.Накрая не издържах и се обадих.

- Дълго ли ще пътуваме ?

- Не.Няма да пътуваме.Кралицата ще дойде тук.

- Хубаво.

- Да,хубаво е.Няма да има нужда да излизаш от тук.-аз изсумтях и промълвих „параноик”.След малко влязохме в зала,която никога не съм виждала.Там имаше около петима пазители,директор Кирова и една личност в червена рокля.Голяма червена рокля.Червената пристъпи към мен и ми кимна.Аз заклатих глава напред и назад.След това червената личност кимна и на пазител Капраов.После застана на метър от мен и заговори.

- Здравейте принцесо.Аз съм кралица Татяна,както ти е известно вече.-да,беше ми известно,но не ми харесваше тази жена,за това я наричах (мислено) „червената”.

- Аз и цялото общество на морои и дампири ти дължим голямо извинение ,за това,че те оставихме.Моля те прости ни,че те оставихме на съдбата,че за малко да не бъдеш погубена и да бъде създаден още един стригой.- аа,ето от къде идва целия този флаш.Нея я беше грижа за това,да не би станало такова нещо,като да се създаде още един стригой.

- Да, би било ужасно.Те и без това са толкова силни и бързи.Една загуба на морой не би могла да се равнява на едно създаване на стригой.-отвърнах заядливо,а кралицата явно стресната от това,че изведнъж съм проговорила.Изгледа ме изпитателно и накрая се усмихна.Аз също се усмихнах.

- Разбрах за случая вчера.Съжалявам,ще намерим извършителя,но преди това ще трябва да те разпитаме малко.

- Чакай,за прозорците ли говорите?

- Да.

- И ще ме разпитвате ?

- Да,тъй като няма други пострадали.

- Но аз видях,до мен също имаше хора.Как може да не са пострадали,та аз бях в ужасно състояние !- усетих се,че повишавам тон,но не ми беше до маниери сега.Та това беше възмутително.

- Деметра , имаме сведения,че е било нападение.С умисъл.-отговори ми Капраов,а аз го изгледах надменно.После обаче взех да схващам и вече с по – изплашен тон проговорих.

- Значи,някой е искал да ме нарани ? Само и точно мен ?

- Да, за това ще трябва да вземем сериозни мерки.Назначавам ти още от сега временен пазител.- отвърна ми Татяна.

- Но Деметра,трябва да те попитам има ли някой който смяташ за виновен?Да имаш някакви врагове ? – усетих погледа му който казваше Да става въпрос и за стригойката,за която само ние двамата знаем.

- Ами предполагам,че доста стригои са ме набедили.

- Стригои ли защо ? – попита изведнъж кралицата.Аз погледнах към пазителя ми ,н той само ми кимна.Имаше нещо в това кимване,защото след това той задържа очите си върху мойте.Знаех ,че не трябва да казвам всичко.

- Ами,заради родителите ми. Те са имали врагове стригои,заради които са и умрели ,но съм сигурна,че това не им е стигало.

- Да така е.Такива са стригоите.

- Ами,ти владееш огънят.Тази дарба е все по-рядка.Искам да ти кажа,че след като завършиш училище тук ,ще имаш допълнителен учител.

- Благодаря.-Татяна кимна и пазителите и се доближиха до нея.От сенките излезе един младеж.Беше на около 25.Изглеждаше много силен и стегнат.Бих казала,че е готин,но не го казах.Той се поклони леко и се усмихна.Гледаше хората право в очите,знае че е от уважение , но изглеждаше някак зловещ.

- Това е Андрю.Той е новият ти временен пазител.-каза кралицата и тя се поклони леко.Аз закъснях малко,но мисля че и тя видя моя поклон.

След това придружена от двамата си пазителя аз отидох до стаята си.Те и двамата останаха пред вратата ми.Седнах на края на леглото си и бях готова да се излегна и просна като пьрвият дивак , но една леко почукване ме стресна.Още преди да сьм отворила пазител Капраов влезе.Направо се стреснах когато го видях.

- Хей искам да ти кажа ,че никак не е добре за теб да се заяждаш с кралица Татяна!

- Да вярно.Ама и тя се заяжда.

- Уф,зарежи това.Какво мислиш за новия ти пазител?

- Ами изглежда много набит.-той само кимна и се отправи към вратата.- Хей Капи не се здухвай.Ти си оставаш по-готиния!- това беше най-тъпото нещо което съм казвала,но не исках да си тръгва.

- Виж,нека се разберем нещо.Ще спреш да ми казваш така,ако ти кажа истинското си име ?

- Супер.

- Казвам се Лукас Капраов.

- Добре тогава,лека нощ Лукас.