"Зверска" поезия :D

***

На хартия леко пожълтяла,
грозно смачкана и остаряла
десет реда с участ клета
изписал някога поета.

А кой бе той? И аз не зная.
Но участта му беше тая –
стихът един забравен беше,
душата творческа кървеше.

Стих какъв ли бил е тоя?
За Пикасо или пък за Гоя?
За Омир или за Атина?
Или как Ахил загина?

За Ботев може да е бил,
за воин, турците избил,
за български смели юнаци.
За Левски, оставил ни знаци.

Или може би бил за любов?
За герой на смърт готов,
за млада нежна хубавица,
За мащеха, за зла царица?

Вие гадайте, а аз ще чета.
И просто ще кажа красив е стиха.
Поетът забравен спокоен е вече.
Някой чете - той е стигнал далече.

***

Купони. Горещи тела.
Похот владее света.
Уиски. Дим на цигара.
Младост – следи от поквара.
Секс, наркотици и рок.
Сладък, опасен порок.
Танци. Страст безгранична.
Пристрастие в степен клинична.
Докосване. Желание, страх.
Невинност, разбита с замах.
...
Експлозия, бум... Тъмнина!
Мъгла, мъгла и мъгла.
...
И после...
Сиво. Мрачна зора.
Стъпки на боси крака.
Сълзи. Кашлица суха.
Живот, потънал в разруха.
Страх. Тела в безсъзнание.
Спомен блед за страдание.
...
Толкова грешки! Път без надежда
към дъното бавно отвежда...
Преставам със този живот!

***

Пред теб съм – невинна и дива
под черния плащ на нощта.
Пред теб съм – тъй нежно красива
без нищо – „Не гледай, Луна!”

Вземи ме! Танцувай със пръсти
по сцената на моето тяло.
Вземи ме! Със ласки чевръсти,
със страст, нажежена до бяло.

Целувай! Стонове страстни,
притиснати ставаме цяло.
Целувай! Със ритми опасни
движи се във моето тяло.

Твоя съм – в теб съм се впила,
нокти потъват в плътта ти.
Твоя съм – шепна без сила,
изпила докрай любовта ти.

Направа нямам думи :what: Велики са

Много ми харесват! Браво!

Невероятни са наистина!! Просто униклано пишеш и римите за супер! Продължавай,моля!

Браво.Уникално пишеш.Кога ще има още?

Страхотни са. Нямам думи да опиша колко са хубави :what:

Извинявайте за забавянето... тая муза е страшна работа :Д

Верен приятел?
Примерен син?
Жалък предател?
Зарязан любим?

Скапан циник?
Мил оптимист?
Тъп романтик?
Краен расист?

Копеле гадно?
Герой неразбран?
Просяче гладно?
Човечец презрян?

Безброй етикети,
със маски лица
на хора проклети
с лъжовни сърца.

Чуй, племе продажно,
дори и след век
едно ще е важно –
да бъдеш човек!

***

Неразумни Ромео, красавецо властен,
защо не остана в любовните книги?
Защо тъй изящен, нежен и страстен
събуди в мен чувства и после уби ги?

Любими Ромео, дете на греха,
за миг във ръцете ти бях Жулиета,
но в теб обичта ми събуди страха
и тръгна си. „Сбогом” ... Ах, обич проклета!

Жестоки Ромео, не си под балкона,
не шепнеш красиви любовни куплети,
може би бягаш, страхлив, към перона,
да търсиш поредната си „Капулети”.

Незнайни Ромео, лъжлив Казанова,
сърцето ми кърваво - твоят трофей...
Но помня, че в книгата има отрова...
Хайде, красавецо! Давай! Налей!

Не!!! Скъпи Ромео, не съм Жулиета,
не съм героиня във тази трагедия.
В този стих аз съм, Ромео, поета -
за моя живот ще напиша комедия!

***

Знаеш ли, малко момиче,
кукла си ти от парцали,
Някога бе романтиче,
а днес, ми кажи, оцеля ли?

Знаеш ли, мъничка моя,
грубо играе съдбата,
болка стои зад завоя,
сълзи изпълват душата.

Знаеш ли, моя любима,
мечтите са само заблуда,
любов не знам дали има
и приятелят не е ли Юда.

Но знай го, приятелко мила,
като кукла аз дълго живях.
Днес се изправям със сила
да кажа „Съдба, оцелях!”

Страхотни са

Супер са. Много ми харесаха. Продължавай да пишеш, страшно те бива, да не кажа и зверски

Наистина са хубави и оригинални.Моят вкус е малко особен затова не всичко ми харесва,но това си го биваше.

Моето вчера бяга от мен.
Моето утре – то се страхува.
В моето днеска се чувствам във плен
и тихо се чудя дали съществува.

Моето вчера – то е във сиво.
Моето утре е светъл тунел.
Моето днес е някак мъгливо,
сякаш достигнало своя предел.

Моето вчера са спомени прашни.
Моето утре е мойта мечта.
Моето днес са мислите страшни,
които отравят мойта глава.

Моето вчера е луда игра.
Моето утре е участ неясна.
Моето днес е нелека съдба.
Моето днес е битка опасна.

Моето вчера бяга от мен.
Моето утре – то се страхува.
В моето днеска се чувствам във плен
и тихо се чудя защо съществува.

Вчера пробвах да пиша поезия...
сетне я хвърлих във кофата.
Явно ме гони амнезия
за думите, римите, строфата.

Днес исках да пиша във проза
и чух музата грозно да стене.
Явно страдам от силна психоза,
причинена от лудото време.

Утре... няма даже да пиша...
тъй забързана в сивия ден.
И обесен, почти без да диша,
ще проплаче поетът във мен.

Ще ме съди и тихо ще пита
"Какво стана с поетите клети?"
А аз ще му кажа сърдита:
"Този век не е век на поети!"

Браво! Всичките ти стихотворения са страхотни. :Clap21:

Всички са много хубави!!Браво!!

Продължавай в същия дух.БРАВО много са добри !!! :Clap21:

Браво! Харесаха ми. Запазила си римата, вложила си чувство и се е получило истинско творчество. Определено задържат вниманието на читателя.
Втоторо стихотворение, първи пост "Мъгла, мъгла и мъгла " за мен и-то трябва да изчезне.
Стихотворението за Ромео, хубаво написано, обаче последния куплет разваля нещата. Няма какво повече да кажа освен: Благодаря ти, че пишеш.

"Някой чете - той е стигнал далече." "в книгата има отрова ... Налей!" :Clap21: Много ми хареса, че стихчетата са с различна тематика. Поздрави

Страхотни са!! Моля те не спирай.Жалко ще е такъв талант да се пропилее !