няколко любовни стихчета

Сбогом моя любов, сбогом завинаги
споменът вечен ще остане в нашите сърца
реалността с целувка жестока ни дарява
а смъртта с прегръдка хладна ни обгръща
с деня в борба жестока ще влезем
и своя край взаимно ще дарим.



Погледнах те, макар очи да не виждат.
Докоснах те, макар ръце да не чувстват.
Обичах те, макар сърце да не тупти
В едно дихание, една секунда, един миг
дълъг като вечност и един живот.



Сърце от плът, сърце от метал
чувства изгубени в лабиринт
началото и краят бледнеят, сред
един сън, от сълзи сътворен.