~everyday is a second chance...

Пускам си най-новите стихотворения... Пиша от близо пет години, но все още се уча (нали знаете, човек докато е жив все се учи )...

Свят

Родена съм аз не отдавна,
едва преди шестнадесет лета...
А в книгите чета пък, че отдавна
света е носил щастие, не тъга...

В днешно време всеки бърза
и гледа само своите си неща.
А някой двата края трудно свързват
спасението за тях е блян, мечта.

Момичетата - нарицателно за кифли,
момчетата пък са мъжкарчета сега...
Честни хора - отрицателна са цифра,
Боже, на къде върви света?!

Аз знам, че имам още да се уча,
едва сега се запознавам със света.
За съжаление не вярвам да сполуча
в този свят наситен с лъжа.

В стремежа си да бъда честна,
наричана съм нетактична, даже зла,
но думата е адски неуместна
щом става дума тук за честността.

Не се научихте, че хората чрез слово
един ден ще променят света.
За някои думите тежат като олово,
но в крайна сметка истината е това.

Едни се служат с лъжата,
за други е на почит честността.
И точно там приключва се с играта,
където с добро се промени света.

За някого това е просто смешка,
написана от глупаво хлапе,
Но в крайна сметка истината най е тежка
когато осъзнае я дете.

~~~~~~~~~~~~~

Часовник

Часовникът със спрелите стрелки
и спомените в ъгъла забравени.
Напомня ми за старите мечти,
без свян в нищета удавени.

Циферблата в прах потънал цял,
със своите цифри стари, избелели,
разкрива онзи тъжен дял
от спомени засекретени.

Едно момиченце отсреща тича,
и прави своите бели.
Така невинно ми прилича,
не знае колко ще боли.

В живота си тъга ще среща,
и трудности, и врагове наред...
По бузката - сълза гореща,
а времето ще си върви напред.

Усмихвам се и гледам в огледало,
дете със своите съсипани мечти.
Сърцето му любов не е видяло,
часовникът не спира да брои.

Очи затварям и си спомням
за миналото час по час.
Часовникът поглеждам и отроням:
"Това момиченце съм аз."


~~~~~~~~~~~~~

Пред камината

Пред камината стоя с уплаха,
Че люта зима сее студ навред.
Снежинки вън усилено ми махат
И сетне се превръщат в лед.

Стопява се и моята надежда,
За топла вечер, мирен сън.
За въгленче от огъня копнея,
За топлота и тих камбанен звън.

И стене вън ветрецът леденостуден
Със своя повей мирен, лек, сковаващ
Съобщава ни за празничния ден,
С усмивки и подаръци изгряващ.

И ето вече топлотата,
прокрадва се в душата ми изпита.
Усмивката измества сивотата,
за празничните дни разкрита.

Камината разпалена отново,
С пламък буен ме приветства мен.
За новата година нещо ново,
Красиво в празничния ден.


~~~~~~~~~~~~~

Липсваш ми

"Липсваш ми" - прошепнах,
на снимката ти стара.
"Липсваш ми" - написах,
в тетрадка овехтяла.
"Липсваш ми" - извиках,
на на`що място старо.
"Липсваш ми" - това е,
което не спирам да повтарям.
"Липсваш ми" - в сърцето ми,
зее рана дълбока.
"Липсваш ми" - крещя,
ала това е живота.

~~~~~~~~~~~~~~

Отражение

Не ме съди, аз просто съм такава,
различна, уникална за света.
Лица различни - ползвам ги стремглаво,
а вкъщи си стоя така - сама.

Опитвам се да кажа на човека,
че аз съм просто хубава душа.
Но всички гледат никога не чуват,
а аз копнея за щипка топлота.

Магия за приятелство аз искам,
да я направя ли? Такъв ли е сега света?
Родена съм в неподходящо време, мисля...
Аз искам просто малко свобода...

Но вече няма истински приятел,
чието рамо да намокриш със сълзи...
Каква съм аз? Един мечтател,
в свят наситен с лъжи.

Стоя и гледам в огледало,
едно лъжливо същество.
Отсега се е предало
на чудовищното общество.

И пиша аз това писмо до теб,
ти, тази кукла на конци.
Сърцето си сложи в ред
и бягай вече от лъжци.

А истината да я търсиш,
защото знанието понякога боли,
но истински боли когато
животът ти е кула от лъжи.