Някои мои стихотворения
2 posters
Страница 1 от 1
Някои мои стихотворения
Най- после и аз се престраших да пусна някои мои творби. Знам, че не са идеални, но все пак...Ако имате критики, ще се радвам да ги споделите.
Предадена
Няма смисъл да плача,
сълзите не биха измили онова, което ми стори.
Вървя ли или по пода се влача,
вече не знам., душата ми страда, сърцето ми гори.
Но какво сърце?
От него нищо не остана.
Обвивам лицето си с ръце,
а се чувствам толкова скована.
Не виждам,не чувам
света край мен,
предадена, не се страхувам,
обхваната от мрачен плен.
Окована в собственото си съзнание,
навсякъде те виждам-
причината за моето страдание,
не мога да спра да те ненавиждам.
Крещя и стена от болка,
болката, обхванала моята душа.
Спомените ме връхлитат
и се удрят в мен като стена.
Махай се, по дяволите, върви си!
Излез от ума ми!
Лъжите и клетвите вземи си,
не идвай повече в съня ми!
* * *
А аз?
Аз от калта ще се изправя,
и напред ще продължа,
ще те забравя, теб и любовта.
Ще забравя всичко твое,
нежност събудило у мен,
и ще започна с усмивка утрешния ден.
Любов ли си?
Любов ли си, или тайна непозната,
появила се в труден миг?
Любов ли си, или светъл лъч в тъмнината,
откликнал на моя вик?
Любов ли си, или нежен пламък,
горящ бавно в моята душа
и превърнал ледения камък
в сърце, копнеещо за радостта?
Любов ли си, или спасение
от фалша на света жесток,
на мъдреца светлото прозрение,
на философа възгледа дълбок?
Любов ли си, или мечта,
илюзия в човешките очи,
малко изворче сред пустошта,
бяла лястовица в небесни висоти?
Ако си любов, защо тогава
от теб толкова боли,
сякаш стъпвам по жарава,
сякаш огън ме гори?
Сякаш невидима магия
ме откъсва от реалността,
запраща ме със страшна сила
в друга тайнствена страна.
Хищник
Вампир съм аз и мъртъв живея,
с недокоснато от времето лице.
Не се страхувам вечността да пропилея,
застинало е моето сърце.
Човешката болка е моята сила,
наранявам и не изпитвам вина.
Не страдам, любовта не би ме пленила,
това е моята природа и аз не мога да я променя.
Отново е здрач и отново съм тук,
крача из необятната гора.
Жадувайки кръв, превръщам се в друг-
хищник опасен за хората.
Вампир съм аз и мъртъв живея,
с недокоснато от времето лице.
Не се страхувам вечността да пропилея,
застинало е моето сърце.
Човешката болка е моята сила,
наранявам и не изпитвам вина.
Не страдам, любовта не би ме пленила,
това е моята природа и аз не мога да я променя.
Отново е здрач и отново съм тук,
крача из необятната гора.
Жадувайки кръв, превръщам се в друг-
хищник опасен за хората.
Предадена
Няма смисъл да плача,
сълзите не биха измили онова, което ми стори.
Вървя ли или по пода се влача,
вече не знам., душата ми страда, сърцето ми гори.
Но какво сърце?
От него нищо не остана.
Обвивам лицето си с ръце,
а се чувствам толкова скована.
Не виждам,не чувам
света край мен,
предадена, не се страхувам,
обхваната от мрачен плен.
Окована в собственото си съзнание,
навсякъде те виждам-
причината за моето страдание,
не мога да спра да те ненавиждам.
Крещя и стена от болка,
болката, обхванала моята душа.
Спомените ме връхлитат
и се удрят в мен като стена.
Махай се, по дяволите, върви си!
Излез от ума ми!
Лъжите и клетвите вземи си,
не идвай повече в съня ми!
* * *
А аз?
Аз от калта ще се изправя,
и напред ще продължа,
ще те забравя, теб и любовта.
Ще забравя всичко твое,
нежност събудило у мен,
и ще започна с усмивка утрешния ден.
Невинна грешница
Казваш, че горда съм била,
че не скланям пред никого глава.
Често пъти от инат,
дори проливам някоя сълза.
Постигам своето така
и никой не може да ме спре.
С лика на невинна грешница,
продължавам да вървя напред!
Грешна, подла
каквато щеш ме наречи.
Аз съм такава каквато съм
и никой няма да промени!
Казваш, че горда съм била,
че не скланям пред никого глава.
Често пъти от инат,
дори проливам някоя сълза.
Постигам своето така
и никой не може да ме спре.
С лика на невинна грешница,
продължавам да вървя напред!
Грешна, подла
каквато щеш ме наречи.
Аз съм такава каквато съм
и никой няма да промени!
Любов ли си?
Любов ли си, или тайна непозната,
появила се в труден миг?
Любов ли си, или светъл лъч в тъмнината,
откликнал на моя вик?
Любов ли си, или нежен пламък,
горящ бавно в моята душа
и превърнал ледения камък
в сърце, копнеещо за радостта?
Любов ли си, или спасение
от фалша на света жесток,
на мъдреца светлото прозрение,
на философа възгледа дълбок?
Любов ли си, или мечта,
илюзия в човешките очи,
малко изворче сред пустошта,
бяла лястовица в небесни висоти?
Ако си любов, защо тогава
от теб толкова боли,
сякаш стъпвам по жарава,
сякаш огън ме гори?
Сякаш невидима магия
ме откъсва от реалността,
запраща ме със страшна сила
в друга тайнствена страна.
Silvi_2711- Обикновен човек
- Брой мнения : 60
Точки : 217
Репутация : 1
Присъединяване : 17.09.2010
Възраст : 30
Re: Някои мои стихотворения
Бравво!
Daffie- Победител
- Брой мнения : 34
Точки : 156
Репутация : 0
Присъединяване : 22.02.2011
Възраст : 26
Местожителство : Пловдив
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Чет Авг 23, 2018 12:01 pm by magi961
» Коя е последната книга, която си купихте?
Нед Яну 21, 2018 6:53 pm by Valentina
» Любима вампирска поредица?
Нед Яну 21, 2018 6:51 pm by Valentina
» Коя книга четете в момента?
Нед Яну 21, 2018 6:50 pm by Valentina
» От А до Я имена на момиче и момче
Нед Яну 21, 2018 6:25 pm by Valentina
» Да броим до 999 vol.2
Нед Яну 21, 2018 6:23 pm by Valentina
» Новини около издаването на четвъртата книга в БГ
Нед Яну 21, 2018 6:10 pm by Valentina
» Любим момент от първата книга?
Вто Яну 16, 2018 11:03 pm by Valentina
» Дориан или Кийо?
Вто Яну 16, 2018 11:00 pm by Valentina