Малки творения

by **JoInT{}MaNia4ka** Сря Ное 17, 2010 4:59 am

Някои нещица даже са вид проза, а не поезия, както се води...

Доза живот

Смееш се... харесва ти.
Не искаш това усещане да спира.
Не мърдаш от мястото си
и се зареждаш с нова доза смях.

Казвам ти: „Играеш си на руска рулетка с живота!”,
но ти не ме чуваш, а продължаваш
да дупчиш посинялата си ръка.

Ден след ден
ти си все весел,
нямаш нужда от никой и нищо,
затворен в себе си,
ти продължаваш да се смееш.

И ето, че тя дойде за теб,
но ти не можеш да я познаеш.
Смъртта... едно нежно и същевременно грубо същество.
Съжали те и проля една безполезна сълза
за един безполезен човек.

Дори тогава, когато ти оставаше
последен дъх, ти го прекара с игла, забита във вената.

За Любовта

Престане ли гласът да шепне,
любими думи се забравят леко.
Чезнат тъй, както звуците, лъчите,
ала зад себе си оставят вечна самота.

Празна душа

„Идва! Бягайте!”
Ангелите бели бягат надалече.

Смъртта... тя идва вече.

Ти... ти някога беше дете на светлината,
а се превърна във въплъщение на мрака.

Сега душата ти търси покой,
но уви, няма кой да прости...

Търсиш надежда,
но за жалост оставаш подвеждан.

Не я ли виждаш? За теб дойде...
Ти я повика... молеше се с кървави ръце...

Ето я... дойде, за да прибере
опустошената от нея празна душа.

Надежда

Търся надежда... намирам я, а после лесно я губя.
Същото се случи с щастието и любовта...
Това ли ме чака... един живот, изпълнен с тъга...
НЕ! Аз видях много от този мрачен живот!
Гърчех се всеки ден и всяка нощ...
Вместо да живея така и да гледам как всичко около мен се срива... аз... аз предпочитам смъртта...
Ето ме, Смърт! Ела и ме прибери при теб!
Мястото ми е до теб!
Там, в гроба... под многото пръст...
нека червеите ядат плътта ми и нека поне при теб, сестрице, душата ми да намери покой!

Само мой

Харесвам те! Не!
Не просто те харесвам, аз те Обичам!
Обичам, когато се настаня удобно върху теб!
Да усещам меката ти кожа под мен!
Да те галя без срама пред всички, както само аз мога!
Обичам да се фукам с теб, защото ти си моята слабост!
Другите жени ми завиждат, защото си единствено и само мой!
Аз няма да те дам без бой!
Ще си със мен нощ и ден, докато не ми омръзнеш,
а след това ще си купя нов мотоциклет.

Празни думи

Защо редя тези празни думи
на тези празни редове.
Щом никой не прочита
и никой не замисля се.
„Днес животът е прекрасен!” - казват всички,
но аз „прекрасен” слагам във кавички.
Шепнат думи празни и бездушни.
Тъй техният живот превърнал се в мъгла.
И няма те да чуят истината права,
а на техните лица усмивка светла ще сияй,
очите им самотни ще останат
и нощем реки солени ще текат.
Ще прозрат, че животът не е тъй прекрасен в тези дни,
но тогаз късно ще е и с последни думи ще шептят:
„Живот, прости!”

by ladyy_miimiinkka Съб Дек 18, 2010 6:56 pm

бравоо!! :)

by **JoInT{}MaNia4ka** Сря Фев 23, 2011 11:49 pm

Тъмнина

Отново небето е тъмно
и клонките стари, развяват се шумно.

Ръцете - меки и нежни, за него треперят,
и в сърцето плахо, все още въглени тлеят.

Очите влажни и вече червени,
от някого, тежко победени.

Лицето помръкнало и от омраза обляно.
Настанила се тъмнината удобно
и грубо на светлината рекла:
„Тук аз ще владея! Ти иди си! Аз като теб не бледнея!”

И така войната започнала.
Като клечка кибрит лумнала,
пламъците тежки и някак омайни,
огряваха кътчета тъмни, макар и потайни.

На края човека погубиха,
и от омраза съсипаха.
Тялото студено на земята се срина
и ръка трепереща го с надежда докосна.

Милваше го,
галеше го,
но от него
не бе останало нищо.

Безутешна истина

Океанът на моето страдание прелива
и сърцето ми бавно от болка се свива.

Колко наши събратя си отидоха
и делата им, макар и не довършени, останаха.
От тях остана единствено черно-бял спомен,
от очите и думите им не остана и нежен помен.

Сегашните глупаци са от комикс извадени
и не разбират те, че на живота са продадени.
Превърнаха се в пропаднали циници,
опитващи се да се правят на велики умници.

И пак са нещо повече от нас,
нищо, че животът бе груб към нас.
Молехме се да ни чуят,
но те се правеха на глухи,
сякаш ние бяхме безразмерно кухи.

За тях училището бе ненужно
и затръшваха му вратата шумно.

Да изпъкнат се опитваха
и все с нещо вредно тялото си тъпчеха.

Момичета, превърнали се в кукли на конци,
контролирани от своите любовни лъжци.

Беснеете, удряте и агресията във вас напира,
така както фениксът умира
и после от пепелта се връща.

Използвачи, интриганти сте вие,
и от парите чак свят ви се вие.

Чистият свят никога няма да видите,
защото в Ада безцелно ще скитате.

Ще молите и викате
и към Рая ще гледате,
но и нашият ред ще дойде,
тогава ние надолу с насмешка ще ви гледаме.

by LuckyYou Нед Мар 06, 2011 12:57 pm

Доза живот - това какво е? Стихототение? Няма нито рима, нито благозвучие, нито нищо. Някакви си изчоплени от пръстите думи.
За Любовта - някой луд може и да го помсили за хайку. И за това не става.
Другите въобще не ги четох.

by **JoInT{}MaNia4ka** Нед Мар 06, 2011 4:24 pm

LuckyYou написа:Доза живот - това какво е? Стихототение? Няма нито рима, нито благозвучие, нито нищо. Някакви си изчоплени от пръстите думи.
За Любовта - някой луд може и да го помсили за хайку. И за това не става.
Другите въобще не ги четох.

Сега ще ти обясня нещо.

JoInT{}MaNia4ka написа:Някои нещица даже са вид проза, а не поезия, както се води...

Това съм го писала в първият си пост. Прави разлика между проза и поезия.
Прочети нещо на Ботев, Славейков или на който си щеш български писател. Когато прочетеш тяхната поезия ще разбереш, че дори там няма рима.
В поезията не е задължително да има рима.

Това което казваш За Любовта, мога да ти кажа, че първите два реда са на един българси писател.
Щом даваш такъв коментар, без да знаеш каквото и да е за тези неща, по-добре недей пиши.

by LuckyYou Пет Мар 11, 2011 2:27 pm

В чест на Диксън ще ти дам малко повече информация: нарича се свободен стих и не, в него не винаги се спазват традиционните правила, но за благозвучието, мисълта, дълбочината - вече може да поспорим. Колкото до първите два стиха - ако половината на нещо е създадено с гениалност, а другата половина е отдадена на провал, то няма да кажем ни че е гениално, ни че е провалено, ще съдим по създаденото ни от целостта впечатление.
Не желая да те обиждам с коментарите си, критиката е нещо, което никой не може да избегне. Тъкмо обратно - вместо да те лъжа ти давам неподправено мнение и чиста истина, впечатление от чужд човек, непречупено през мирогледа на приятелството.
Що се отнася до "без да знаеш каквото и да е за тези неща" същото се отнася и до теб - недей съди прибързано и не изгарждай факти основани изцяло върху чувствата.
Едит: Да добавя още нещо: читателят трябва да изгради мнението си за писателя чрез неговите творения, а не обратното. :no3: