Внимавай какво си пожелаваш!
Страница 1 от 1
Внимавай какво си пожелаваш!
Внимавай какво си пожелаваш!
Беше един от многото еднообразни и по своему необикновени дни от нейния живот. Рутината, в която се бе вкопчила беше като меко одеало, което я обгръщаше от всички страни и я караше да се чувства сигурна. На пръв поглед този ден не се различаваше с нищо, изглеждаше точно като филм,който гледаше отново и отново, но нещо щеше да се промени. Съдбата явно беше решила да се намеси и в нейния живот.
Не след дълго майка и съобщи,че очакват гости,а тя дори не попита кои са, защото реши,че това е поредното семейство, чиято куртоазия нямаше да понесе и след вечерята просто щеше да повърна от натрупаните „ положителни” емоции. Но явно този ден интуицията и бе решила да и погажда номера.
След два часа усилена подготовка на вратата най-сетне се позвъни. По свое желание или просто от любопитство тя реших да посрещне гостите. Затича се към вратата и въпреки,че беше декември, капки пот се появиха по челото и. Отвори вратата и постави изкуствената си усмивка без много да се заглеждам в гостите. Когато обаче светлината от лампата на двора освети лицата им, очите и се спряха точно върху едно непознато лице. Той също я гледаше с дълбоките си кафяви очи и с лека добронамерена усмивка. Тя бе смаяна, беше сякаш отрязък от сън и времето просто бе спряло.
Беше един от многото еднообразни и по своему необикновени дни от нейния живот. Рутината, в която се бе вкопчила беше като меко одеало, което я обгръщаше от всички страни и я караше да се чувства сигурна. На пръв поглед този ден не се различаваше с нищо, изглеждаше точно като филм,който гледаше отново и отново, но нещо щеше да се промени. Съдбата явно беше решила да се намеси и в нейния живот.
Не след дълго майка и съобщи,че очакват гости,а тя дори не попита кои са, защото реши,че това е поредното семейство, чиято куртоазия нямаше да понесе и след вечерята просто щеше да повърна от натрупаните „ положителни” емоции. Но явно този ден интуицията и бе решила да и погажда номера.
След два часа усилена подготовка на вратата най-сетне се позвъни. По свое желание или просто от любопитство тя реших да посрещне гостите. Затича се към вратата и въпреки,че беше декември, капки пот се появиха по челото и. Отвори вратата и постави изкуствената си усмивка без много да се заглеждам в гостите. Когато обаче светлината от лампата на двора освети лицата им, очите и се спряха точно върху едно непознато лице. Той също я гледаше с дълбоките си кафяви очи и с лека добронамерена усмивка. Тя бе смаяна, беше сякаш отрязък от сън и времето просто бе спряло.
JoY- Стригой
- Брой мнения : 2
Точки : 25
Репутация : 0
Присъединяване : 05.09.2010
Възраст : 30
Местожителство : Sliven
Similar topics
» Какво има в чантата ви?
» Какво казва аватара ми за мен?
» Какво правите когато сте в час?
» Какво предпочитате да гледате?
» За какво си мислите в момента?
» Какво казва аватара ми за мен?
» Какво правите когато сте в час?
» Какво предпочитате да гледате?
» За какво си мислите в момента?
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Чет Авг 23, 2018 12:01 pm by magi961
» Коя е последната книга, която си купихте?
Нед Яну 21, 2018 6:53 pm by Valentina
» Любима вампирска поредица?
Нед Яну 21, 2018 6:51 pm by Valentina
» Коя книга четете в момента?
Нед Яну 21, 2018 6:50 pm by Valentina
» От А до Я имена на момиче и момче
Нед Яну 21, 2018 6:25 pm by Valentina
» Да броим до 999 vol.2
Нед Яну 21, 2018 6:23 pm by Valentina
» Новини около издаването на четвъртата книга в БГ
Нед Яну 21, 2018 6:10 pm by Valentina
» Любим момент от първата книга?
Вто Яну 16, 2018 11:03 pm by Valentina
» Дориан или Кийо?
Вто Яну 16, 2018 11:00 pm by Valentina