Дневникът на Стефи

by **Rose Hathaway** Пет Сеп 24, 2010 10:49 pm

First topic message reminder :

Еми, реших и аз най-накрая да си направя дневник, че да има поне къде да говоря, където може и инкой да не чете или ако чеет, по всяка вероятност не ме познава. Та, както и да е, дори и никой да не го чете, ще си пиша тук писанията и всички други глупости.

И като за начало - ужасен ден! Мразя френския! Мразя го! Честно, не знам как преди три години го обичах и настоявах да вляза с френски. Мака ми разправяше да вляза с английски, ама аз не, нали съм инат и трябва на моето да стане, сега ще си сърбам попарата. Честно, не знам да мразя повече човек на тая планета повече, отколкото тая по френски. Да не говорим, че ще ни тръшне входно в понеделник върху ЦЯЛАТА граматика (за Бога, цялата!), ами и даде километрично домашно. Но кой го интересува, че в понеделник имаме и входно по математика, за което правихме преговор два часа, а ще има материал от цялата учебна година. WTF? И да, нея също не я засяга, че имаме и други неща и не помним нищо. Да не споменавам, че тая по френски ни накара да си вземем някакво шибано помагало за матура (кой неномралник, по дяволите, ще се яви на матура по френски?!) и понеже половината го нямаха, айде хоп целият клас получава огромно домашно и в понеделник и ще се изпитва на думи (последни два часа вечерта, каква радост!). А когато й казахме, че имаме две входни - е, нея това не я засягало. И като се сетя, че във вторник имаме входно по български (върху целия материал по литература, свободен отговор за някое направление и целият български), в сряда - по география (на материала от девети и десети клас), а в четвъртък - по философия и химия (просто чудничко). Та, да в момента съм в прекрасно настроение, успях да се сдърпам с майка ми (а това се случва наистина рядко, аз не се карам с нея), и с една приятелка (понеже нищо не ми отърва днес) и да разбера, че утре сутринта ще имам двучасов урок по математика! Мда, а и вероятно няма да имам време дори да вдигна глава от всичкото учене, което ми предстои. Така че, дано да оцелея до следващата седмица.

by **Rose Hathaway** Съб Юни 25, 2011 7:54 pm

Ааааааа, иде ми да крещя! Няма ли да идва 30? Не че няма и тогава да намеря за какво да се оплаквам, но все пак. Вече не издържам! Във всички други училища са оформени, а на ас ни заявиха, че ще ни оформят до 29 включително. Ако можеха и на 30 да ни изпитват, като нищо щяха да го направят. Само в нашето училище могат да я измислят тая простотия.
Тая седмица ми мина адски бързо, слава Богу, понеже сигурно всеки ден съм била на танци. Тоя Flash mob доста време ми отнема, но поне ме разсейва, а и е утре, така че последните три дена няма да съм натоварена и с това. Но все пак, и там се намира какво да ме дразни. Братче, всеки гледа да се набута в първите редици, за да се вижда от камерите. Толоква ли не загряват, че с 15 камери, всеки ще се вижда? Досега всичко беше страхотно, и днес, на генералната репетиция, всеки взел да недоволства и да се ръга! Адски много се изнервих. Имам кофти чувството, че пак ще се депресирам. И отново параноясах, каква изненада! Нещо ми е сбъркано, сериозно. Имам чувството, че нищо, ама съвсем нищичко не ми е наред. И проблема идва само от мен, аз си въобразявам всички глупости. Ако продължавам така, до няколко години ще се окажа в клиника за душевноболни. Или в усмирителна риза. Просто искам всичко да приключи и да съм свободна!

by **Rose Hathaway** Нед Юли 03, 2011 4:25 pm

Положението при мен е просто трагично. Всичко върви от зле към по-зле, аз постоянно се депресирам или параноясвам за нещо, всичкое тъпо, гадно и скапано, и най-тъпото е, че сама си го правя. Ако ще продължавам така, по-добре да си ходех на училище! Никога не съм мислела, че ще кажа това! Омръзна ми от всичко, никъде не ме свърта!

by **Rose Hathaway** Вто Юли 05, 2011 10:17 pm

Аааааааааааааааа! Иде ми да викам, викам и викам! Всичко е просто ужасно и става нетърпимо! Не мога да понасям просто да си седя така и нищо да не се случва. Всичко ми се проваля, не мога да се свържа с никой, или някой не иска да говори с мен по НЕВЕДОМИ за мен причини, защото НИКОЙ НЕ СИ ПРАВИ ТРУДА ДА МИ ОБЯСНИ НИЩО!!! Ще се пръсна от яд, гняв и самосъжаление. Не мога повече, не издържам, а не знам какво да направя. Сто пъти предпочитам да съм в депресия, отколкото да съм така - никъде не ме свърта, върху нищо не мога да се съсредоточа, нищо не мога да направя.

Ето това се случва, когато избеснея от тъпотия. И сама се плаша от себе си. Все по-често ме обхващат някакви такива настроения и акрая ще взема да изкарам лятото в лудница. Сега маалко се пооправиха нещата, но това не ми пречи да параноясвам.

by **Rose Hathaway** Пет Авг 12, 2011 12:42 am

Бяха доста странни три дни. Спала съм точно девет часа (току що ги сметнах) за три денонощия. Като се започна от понеделник, когато отидох да спя у една приятелка. Е, не спахме, но за сметка на това си изкарах супер. Прибрах се рано (в осем сутринта) защото щях да пътувам същия ден и знаех, че трябва да поспя малко. Събудих всички, понеже не можах да си намеря ключа в чантата (а пощальонът ме гледаше много странно), спах точно четири часа, когато ме вдигнаха да си оправям багажа и общо взето всичко ми беше адски набързо, но пък ми дойде книгата "Тъмна любов", така че не се наложи да пиша пълномощни на сестра ми да ми я взима, а и си имах нещо за четене за пътуването. Пристигнахме в седем, и отидохме у една приятелка на майка ми, и още с влизането, дъщеря й, която ми е приятелка, но не бях виждала от години ме замъкна с нейните приятелки на кафе и се прибрахме в 11 вечерта (а всички от компанията й бяха супер). После стояхме до четири на компютъра, а майка ми ме вдигна в 7:30, за да хванем автобуса до село (дам, за там пътувах). Шофьора беше голям идиот (в добрия смисъл на думата), а майка ми разбира се, успя да ми фрасне крака с едно желязо, където сега имам синка. Та, вече на село се видях с един приятел, който не бях виждала от три години, и беше много забавно. Още на същия ден трябваше да се прибираме и във влака беше кучешки студ, а и на гарата ни валя като из ведро, освен това шофьорът на таксито беше голям тъпак, но пък на мен вече толкова ми се спеше, че не ми пукаше. А днес (вече след един здрав сън) се видях с още един приятел, който не бях виждала от поне пет години и много се кефя. А и си купих нови потник и блуза.
Освен това се записах на нов флашмоб (нищо, че така и не видях видеото от предишния), и ще ми е доста натоварено в началото на септември, но поне няма да мисля, че тъпото училище започва.
Общо взето, за една седмица преживях повече, отколкото за цяло лято, но поне забравих глупавата си параноя, която сега идва с нова сила. Само ако една приятелка ми се обади, за да спра да се чудя какво става, всичко ще е на шест! Не че сега се оплаквам, доста положителни емоции ми се насъбраха, само това доста ме притеснява.

by **Rose Hathaway** Вто Сеп 13, 2011 4:08 pm

Айде и аз, с моята поредна доза оплаквания.
Оф, ще се побъркам! Сериозно, кога дойде септември? Цяло лято се оплаквам, че няма какво да правя, а сега, когато почти не мога да се задържа у нас, ми се иска да се върнат дните, в които не правех нищо. Днес трябваше да стана в 09:45, за да отида на репетиция за знаменосците, а тая моля ти се, ни извикала всичките четиринайсет човека, само за да каже на тримата, които носят българското знаме, как трябвало да го вдигнат. Общо взето, чиста загуба на време! Обиколихме двора два пъти, а после я чакахме двайсет минути, за да вземе знамето. Сериозно, учителка по физическо е, не е ли по-подвижна?
Развалих си настроението, разбира се, само като видях тъпото даскало. Имам чувството, че ще умра, докато се опитвам да изкарам тази година. Да, преувеличавам, но не мисля, че ще успея. Единственото хубаво нещо май е, че една от знаменоските се оказа запалена читателка, и двете ходихме заедно до библиотеката, където стояхме цял час. Открихме доста общи теми, и тя наистина е много мила, само дето на мен днес всичко ми е накриво. Дори не мога да се зарадвам, че открих една книга, която търся от години.
И продължавам да си мисля как животът на една приятелка е перфектен, а в моя няма нищо перфектно. А тъпото е, че много добре знам, че няма за какво да мрънкам. Никога не съм била лишавана от нищо, а сега майка ми ми купи лаптоп, за което моля баща ми от години. Но понеже съм си тъпа, трябва да завиждам на другите. Не че наистина й завиждам, просто искам и аз да съм такъв непукист като нея, и да не съм толкова рязка с хората. Много е гадно да знаеш, че сам си си виновен.
И сега очите ми се затварят, след като гледах The Lying game, но аз упорито си лежа в леглото и отказвам да поспя преди репетицията, на която вероятно ще издъхна. Тия танци наистина започват да ме изнервят. Не знам какво ми е толкова сбъркано. И за капак на всичко ме боли носа.

by **Rose Hathaway** Чет Сеп 15, 2011 1:50 pm

НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Не, не, не! Защооо трябваше да идва този ден? Мразя го! Мразя си шибаното училище и шибаният клас! Мразя това, че се депресирам.
Не знам дали този ден може да стане още по-голям провал. Поне не успях да се ядосам, че като знаменосец, нямам право да извеждам пърокласник, защото това извеждане беше страшен резил. А нашето "тържествено" представяне още по-голям. Да се смееш или да плачеш. За капак на това, тази, която ми се води най-близката приятелка, се държи сякаш не съществувам, а другата пък е обсебена от гаджето си, и нищо друго не я нтересува. Не знам какво ще правя цяла година, не знам как ще ходя на два курса и ще науча стотина теми. Не знам кога ще ям и ще спя, или дали изобщо ще оцелея. Може да звучи трагично, но всеки, попаднал в моя клас, ще се съгласи. Просто нямам сили да ги търпя пак, след цяло лято спокойствие.
Изпитвам желание да рева истерично, спала съм само три часа и умирам за сън, а след малко трябва пак да излизам. И просто не знам. Точно в момента си мразя живота!

by **Rose Hathaway** Нед Сеп 18, 2011 12:30 am

Противоположно на вчера, днес съм в адски добро настроение. Не знам кога ми се случш за последен път.
Днес не бях на училище, а на флашмоб, и беше страхотно. Танцувахме на Централна гара, площада при "Света Неделя" и пред Народния театър. И организаторите бяха подбрали местата и времето така, че да има много хора, и беше супер всички да ни гледат и да ни се кефят, а ние да си танцуваме. Нищо че объркахме редиците втория и третия път, пак беше страшно забавно, а и цял ден се разкарвахме из София, което само по себе си не звучи яко, но е по някакъв странен начин.
Ако пуснат клип (понеже от предния флашмоб преди три месеца още не сме видели клип) ще го кача и тук, ако някой иска да види моя милост да се опитва да танцува.

by **Rose Hathaway** Сря Сеп 21, 2011 11:20 pm

Неее! Едва втора седмица е, а на мен ми иде да вия! Днес се издъних на входните по български и по френски. А по български оценката ми наистина е важна, но какво мога да напиша за историята и личността в "До моето първо либе"? А по френски кое първо да направя да мисля върху теста, или да си крия контлолното от ония паразити, наречени момчета. Само от боклуци съм заобиколена, омръзна ми! Един свестен не можа да се пръкне, за разнообразие! Такива нещастници ми развалят целия ден. С какво право ще ме удря с чадър? И не разбирам защо точно с мен е решил да се заяжда!
Само като си помисля, че на бала си ще бъда с тия пикльовци, лошо ми става. Искам да не ходя на училище, искам сама да си уча в къщи, ама си знам, че няма да се справя. Не мога да си представя как ще издържа цяла година. Не искам да се натоварвам психически, не и след като трябва да съм спокойна и да се съсредоточа върху ученето за изпитите.
И съвсем сериозно започвам да си мисля, че страдам от биполярно разстройство. За последните десет минути успях три пъти да си променя настроението от едната в другата крайност. Трабва да смуча валидол за нервите, а той изобщо не помага. Може лби за мен тройна доза. Глупавата ми параноя само налива масло в огъня. Накрая ще се разболея от тъпчене с успокоителни и кофеин.

by **Rose Hathaway** Нед Окт 09, 2011 9:09 pm

Ох, дори не знам как да характеризирам тая седмица. Общо взето, настроението ми пак се люшка от добро в лошо.
Курсовете ми са пълна скръб. Да не говорим, че един свестен няма сред тия катили, ами и за толкова пари, образованието им не струва. След четири ходения, съм просто отчаяна. След последния час в четвъртък ми идеше да се разрева. Нищичко не успях да науча, да не говорим че изобщо не се преподава като хората, особено по български.
Добре че майка ми ме разбира и веднага уреди частни учители, които наистина да ме подготвят.
Ония тъпаци от класа продължават да ме ядосват, и съвсем скоро някой ще пострада. Изобщо не ми се ходи на даскало утре. Едно такова ужасно скапано ми е.
Вчера бях на Леденика, и беше много яко малко да се махна от София. Жалко, че се върнах толкова скоро.

by **Rose Hathaway** Вто Окт 11, 2011 11:29 pm

Пак ще отегчавам горките хора, които четат, с моите глупости, понеже си нямам дурга работа.
Започвам съвсем сериозно да си мисля, че нещо ми е сбъркано! Как е възможно за една седмица пет пъти да си променя решението какво искам да уча? Става въпрос за бъдещето ми, да му се невиди! И още по-лошото е, че аз не мисля само за това какво искам и как на мен ще ми се отрази, ами какво ще си помислят другите. Това не е важно, знам, че не е, но ето го пак вечният ми страх да не остана сама! Докъде ще стигна така? Ако някой ме цени наистина, ще ме цени заради това, което съм, но имам чувството, че така изглеждам слаба, като си променям решенията. А на кой му пука?!?!
И се чувствам толкова кофти, заради майка ми. Трябва да ми търпи прищевките постоянно. Отказах се от курсовете, и тя веднага ми уреди частен учител. А сега аз реших, че и това не става! Докога ще продължавам с глупостите? Няма ли да порасна най-сетне?
Писна ми да завиждам на другите за това, което имат, защото аз искам да го имам, а го нямам. Не мога да си позволя да мисля такива неща, трябва да мисля само за изпитите и матурите.
Не знам какво да правя, в момента съм параноясала, изнервена и ядосана на самата себе си, а утре ми предстоят дванайсет часа училище! Едва октомври е, а вече издишам. И най-лошото е , че всичко е в съзнанието ми, нищо лошо в реални ясвят не ми се е случило, за което трябва да съм много благодарна. Ама аз нали съм келеш, то все нещо не ми е наред. Дори не мога да пиша, толкова ми е объркано всичко!

by **Rose Hathaway** Пет Окт 28, 2011 11:08 pm

Не мога да повярвам от колко време не съм влизала във форума. Нямам никакво време за нищо. Това училище ми заема почти цялото време, въпреки че аз в ума си приключих с него. То не може да ми даде това, което искам, но трябва да ходя, ако искам да завърша гимназия, все пак. И въпреки това ми заема голяма част от времето. Сутрин, ако не съм на някой урок, нямам верме да седна на компя, а вечер като седан, се чудя кое пръво два направя. А и гадните дни ми убиват цялото желание, ако трябва да бъда честна. Не знам как ще я преживея тая последна година. Уж съм решила какво ще правя, и това не би трябвало да е проблем, но не разбирам как все така се получава, че нищо друго не мога да свърша. Не мога да чета дори книгите, които искам да прочета.
И освен това в момента адски много се дразня, понеже планирам много неща, и накрая всичките ще вземат да се провалят. Много ми се ходи на едно Хелоуин парти, ама като се очертават нещата, май ще го пропусна, понеже никой не ми казва никакви подробности около него. И освен това, подготовките около тоя бал ще ме убият вече, нищо че има толкова много време. Категорично няма да дам 75 лева за чалга дискотека, но нямам представа къде другаде ще скитам цяла нощ. Най-вероятно ще обиколя всички барове. Не че това ми е грижа. В момента грижата ми е какво да правя с рождения си ден, а и като цяло не се вълнувам особено. Не искам да навършвам 18, но все пак това се случва веднъж в живота, така че трябва да се отбележи.
И просто не знам вече как ще понеса всичко, а е само края на октомври. Добре, че имам приятели, които ме подкрепят, иначе досега да съм издъхнала.

by **Rose Hathaway** Сря Ное 09, 2011 10:55 pm

Охх, ще се побъркам! Направо не мога да повярвам! Не бях параноясвала за НИЩИЧКО от две седмици, а сега направо ще откача. Една приятелка няма да може да дойде на рождения ми ден, сега не ми пише. Друга пък въобще не я знам какво прави. Трета я хващат лудите през ден, и не знам какво става, да му се невиди!
Нямам никакво желание да ставам на 18, и със сигурност никакво желание да си празнувам рождения ден. Имам чувството, че ще е пълен провал, а не знам дали ще го понеса.
Не мога повече!

by **Rose Hathaway** Сря Мар 28, 2012 4:14 pm

Леле, осъзнавам колко отдавна не съм писала тук, и това още веднъж показвам какво ми причинява този 12 клас. Затова сега ще наваксвам. Направо не е за вярване - отказах се от почти всичките си занимания, за да уча по тоя скапан български, и пак на последното изпитване имам 5, което си ми е личен провал. Всички даскали са се побъркали, сякаш са решили в последния месец да ни стъжнят живота и да го скъсят с още пет години. Тя то са проекти, речи, глупости на търкалета. За април имам три огромни проекта, а като ги знам как никога не са доволни, колкото и време да им отделя, дипломата ми пак ще пострада. А тя ми трябва! В момента съм се зарила с анализи по литература, всяка седмица ходя на уроци, където просто издишам след два часа тестове и пробни матури. Вече почти никакъв социален живот нямам, не мога да се видя с повечето си приятели, защото всички са здраво залегнали. От време на време ми се случва да поизляза някъде, ако някой по чудо се освободи. И най-лошото е, че съм толкова изтощена и недоспала, че пропилявам половиата си ден в спане, когато се прибера от училище. И пак не успявам да се наспя, а колкото и да уча, все не ми се струва достатъчно, и вече започвам здравата да се ядосвам. Общо взето, 12 клас е ад, или поне нашето училище го прави такъв, защото като гледам, хората от уроците не се оплакват. Те изобщо не стъпват в училище. И съм страшно кисела и се карам с хората без причина... направо не знам как ще го избутам още един месец. Не трябва да се отказвам на края, знам го, но защо тогава е най-трудно?

by Sponsored content

Дневникът на Стефи

Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи

Re: Дневникът на Стефи