Annie~

Здравейте!
Казвам се Анелия, но за повечето ми приятели и познати съм Ани или Нели, кой както предпочита. На 14 съм, родена на 25-ти март в град София, където продължавам да живея. Зодия Овен съм и няма как да не кажа, че си обичам зодията. За повечето съм истинска проклетия с ината си, отказа от мълчание, когато знам, че нещо не бива да е така, и импулсивността, но все някак хората свикват на характера ми, просто се принуждават да свикнат, защото мен човек е трудно да ме промени по каквито и да е показатели. Има много неща, които обичам и които са се превърнали в част от живота ми. Едната от тях са националите по волейбол, но то си личи от профила ми. Следя всеки техен мач и съм готова да отида и собственоръчно да убия директора на БНТ, ако спрат да ги дават. Любим национал ми е трудно да кажа, защото всеки от тях е добър в собствената си позиция, а и всеки влага от себе си в играта. Да, понякога не дават максимума, не взимат мачовете с 3:0, но те са си те.. ♥ и трудно е човек да им се сърди, въпреки че съм имала такива моменти, не отричам. Не съм присъствала на техен мач, въпреки огромното си желание и молби, но вярвам, че един ден и аз ще ги видя на живо, ще ги подкрепям и, вероятно, ще си загубя гласа. Кой знае, може пък да е на финал на Европейското по волейбол! По други спортове не мога да кажа, че съм се запалила тоолкова много, въпреки че смятам, че във всеки един спорт има по нещо красиво, нещо вдъхновяващо, изумяващо.
Друга страст са ми книгите. Предпочитам класиците - Дюма /"Рицарят на Мезон-Руж", "Тримата мускетари"/, Виктор Юго /"Клетниците", "Човекът, който се смее"/, но харесвам и част от съвременните автори, по-скоро някои от книгите им, тъй като нямам поглед над цялото им творчество. Книги на пазара има колкото поискаш, но колко си струват е трудно да се каже, хах.
Музика слушам общо взето всякаква стига да си струва като текст, изпълнение. Любим певец ми е Тоше Проески, няма негова песен, която да не си струва, за която да кажеш, че не е истинска.
Има много неща, за които мечтая, които искам да се случат, в най-близкия план вече се случи - приеха ме да уча в Испанската гимназия в София. В по-далечен план мечтая след завършването ми да ме приемат да уча медицина в Медицинския университет отново в София. След това, надявам се, специализация в Израел. Искам да посетя и Аржентина, Испания, Португалия и още много други дестинации.
Нещата, които истински ме докосват, достигат до сърцето ми, са наистина малко. Да, много неща ме изумяват, но не всички са ме докоснали по начина, по който ме докосна историята на Гаринча - велик футболист, но алкохолът, за добро или лошо, не прощава нито на беден, нито на богат; обикновен на пръв поглед, но идващ от сърцето, жест на близък приятел, на родителите ми също ме докосва.
Друго, което да кажа за себе си, не се сещам, ако ви интересува нещо, питайте.