Мрак [ Стих ]

Мрак

Ще се покажа от мрака и ти ще съжаляваш, че ме повика.
Ние сме там в мрака и дебнем. Ние сме демони, духове, прокълнати души. Ще се покажа…
Ще се покажа от мрака. Денят ще стане нощ,водата-кръв за винаги в твоите зелени очи. Ние сме в мрака. Повикай ме!
Аз съм жив кошмар, който ти викаш. Ще съжаляваш. Мракът е черен, черно е и моето сърце, черна беше и моята душа, но я изгубих. Ако все още искаш - повикай ме, аз съм там в мрака.
Аз съм зъл, няма обич и жалост в мен. Повикай ме по-силно и животът ти ще стане ад. Повикай ме, аз съм твоя демон. Дай ми душата си, моята я изгубих.
Повикай ме по-силно. Събуди всички прокълнати души. Ние сме там в мрака и дебнем ли дебнем за души, понеже нашите ги изгубихме.
Повикай ме. Призови ме. Викай колкото можеш да те чуем всички прокълнати. Викай ме, аз съм там, чакам те, чакам душата ти.
Повикай ме и ела в мрака.