Моите стихотворения ^^

by Melanroh Пет Дек 04, 2009 3:50 pm

Ето и няколко от моите стихове.Повечето са от една-две години,защото напоследък пиша само в проза,но...

Искам да живея...

Искам,искам да живея!
Всеки хубав, слънчев ден,
искам като слънце аз да грея,
и слънцето да ме огрява мен...

Искам хората да греят,
да се радват без причина.
Искам птиците около мен да пеят
и любов навсякъде да има...

Но всички заслепени в злоба,
забравят радост и любов,
и тази зла прокоба,
над тях ще тегне цял живот...

Затова крещя безгласно,
затова изгасвам с всеки ден,
и страх ме е това влияние опасно,
да не застигне някога и мен...

Искам,искам да живея
Всеки хубав,слънчев ден,
искам като слънце аз да грея,
и слънцето да ме огрява мен...

Ревността и любовта..

Двамата вървяхме
заедно в нощта.
Но дори и не разбрахме,
че с нас върви и любовта.

Ти ме целуваше,
и обичаше безкрайно
А любовта край нас пируваше,
и всичко бе тъй омайно...

Но при нас четвъртата пристигна,
между двамата се настани.
С чаровен поглед тя намигна,
и създаде между нас сплетни.

Любовта и се противопостави,
изправиха се във двубой,
но ревността не ни остави,
и ти не беше вече мой...

В сърцето Ревността прободе любовта,
и тя се свлече на земята,
но воплите и аз не чух в нощта
бездиханна лежах във маранята...

Ревността в мига те изостави,
и ти от мъка свлече се до мен.
И в този миг животът те остави
за да бъдеш при мене някой ден...

И тъй любовта и ревността
заедно вървят-една до друга .
Но ги съпътства и смъртта,
за да прави тя на хората услуга...

Раздяла

1.Морето е тъжно,
тъжна съм и аз,
че тръгвам си от него,
в този мрачен,тъжен час...

Припев:Ще се завърна пак море,
при твойта топла ласка!
Ще ме чака слънчево момче
с коси от жито,с очи като небе!(2)

2.И дланите си в миг разтворих,
щом до моето момче се приближих!
В нежната прегръдка очите си затворих,
и не исках да го пускам ни за миг!

Припев...

3.Ще заровя длани в пясъка ти топъл.
Ще послушам песента на твоите вълни!
Ще чувам нощем нежния ти вопъл,
едно желание,море,ми изпълни!

Припев...

4.Искам все при теб да се завръщам,
все при моето море!
Искам тебе да прегръщам,
както мен прегръща моето момче!

Красива лъжа

Да,аз отново съм сама,
Да,ти отново си далеч.
И пак аз плача във дъжда,
и проклинам моята съдба.
Така добър бе ти,
че сърцето си ти дадох,
но не ми го върна ти,уви,
а аз на тебе и душата си продадох...
И сега ти си тръгна,
болката в омраза се превърна.
Сълзите ми се сливат със дъжда
и пак проклинам своята съдба
Мъгла се спуска ,
животът ме напуска,
защото в мене няма сърце,
което да тупти,
нежно взе го ти...
Мъглата ме обгръща...
сърцето ми не се завръща,
и заклевам те,не го захвърляй
топли го нежно ти
и душата ми не отхвърляй,
а пак стопли я с красивите лъжи...

Твоите очи...

Дъжда вали,
аз виждам твоите очи...
Внезапно ослепях,
не виждам този сладък грях-
твоите очи...
Толкова студени,
толкова и нежни,
с тях във кубче лед ме ти превръщаш,
но и с тях със огън ме обгръщаш.
Твоите очи са нежни,лобвни,
но в тях има и стрели отровни...
Твоите очи стоплят моята душа,
когато съм сама в нощта...

Надявам се да ви харесат =)