Любим момент от първата книга?

-О,схванах.Пахвалил се е,че сме се чукали.-Не бе нужно да търся по-завоалирани думи.Кристиан кимна.Така значи.Джеси се опитва да си позакърпи репутацията,при това за моя сметка.Добре.Мога да се оправя с това.не че репутацията ми беше като на светица.Всички тук отдавна бяха убедени,че през цялото време се чукач с когото ми падне.
- А освен това,ъъ,Ралф също.Че вие двамата...
Ралф ли?Никакво количество алкохол или каквато и да е незаконна субстанция не биха ме накарали да го докосна.
-Аз... какво?Чукала съм се и с Ралф?
Кристиан кимна.
-Този задник!ще го...
-Има и още.
-Какво?Да не би да съм спала с целия отбор по баскетбол?
-Той каза... те двамата казаха.. че си им позволила... е,че си им дала да пият от кръвта ти.
Това вече дори и мен успя да сащиса.Да пиеш кръв по време на секс.Най-мръсното от всичките мръсотии.Гнусотия.Много певече от това да бъдеш лесна жена или просто развратница.Милион пъти по-лошо,отколкото Лиса да се захранва от мен,за да оцелее.Ето че попаднах в категорията на кървавите курви.
-Това е лудост!-изкрещя Лиса.-Роуз никога не е... Роуз?

-С теб няма да се случи.Ти си твърде... - Запъна се в търсенето на най-подходящата дума и аз мислено се втурнах да му подсказвам всички възможни варианти.Божествена.Умопомрачително секси.Накрая той се отказа и просто добави:-Няма да се случи с теб.

...

Внезапно заговори нов глас:
-Ако не се махнете веднага от нея,аз ще ви оправя и двамата.-Беше Мейсън.Моят герой.
-Много се надуваш,Ашфорд - изрече Майлс.Той беше по-едрият от двамата и като се изпречи пред Мейсън успя да го закрие от погледа ми.Антъни веднага се дръпна от мен,заинтересуван повече от това дали ще има бой,или не.Въздухът се насити изведнъж с толкова много тестостерон,че ми се поиска да надяна противогаз.
-И ти ли я оправяш?-попита Майлс към Мейсън.-Не искаш да я поделяш с приятелите,а?
-Кажеш ли още една дума за нея,ще ти откъсна главата!
-Защо?Та тя е само една евтина кървава...
Мейсън го халоса с все сила.Не успя да откъсне главата на Майлс,дори кръв не му пусна,нито му счупи някой кокал,но явно онзи доста го заболя.Очите му една не изхвръкнаха от орбитите и той полинта към Мейсън.Точно тогава обаче се чу шум от отварянето на врата в коридора и всички замръзнаха по местата си.Пристигането на тълпа от новаци само щеше да затрудни сбиването на по-големите.
-Може би ще се появяват и пазителите-ухили се Мейсън.-Искате ли да разберат,че сте се сбили заради момиче?

...

-Роуз.
Гласът погали като коприна кожата ми.Нежен.Плътен.Извърнах глава и срещнах тъмнокафявите очи на Дмитрий.Седеш на стола до леглото,в което лежах.Дългата му до раменете коса беше паднала напред и брамчила лицето му.

...

-Ти... ти си ме пренесъл дотук на ръце?
-След като счупихме пейката и освободихме крака ти.
Господи.Как съм могла да проспя това.Единственото по-хубаво на този свят от това Дмитрий да ме носи на ръце бе да си представям как прави същото,ама гол до кръста.

...

Без да мисля,се наведох напред и го прегърнах.
-Благодаря ти.
Съдейки по скованата му поза,явно го бях сащисала от изненада.И да.. всъщност и аз бях изненадана.Но той се окопити бързо,а когато ме обърнас ръце през кръста,си помислих,че в следващия миг ще умра.
-Радвам се,че си по-добре - рече той.Устните му почти докосваха косата ми,точно над ухото.-Когато те видях да падаш...
-... си помисли: "Ей,каква е загубяначка".
-Не си помислих точно това.
Отдръпна се леко назад,така че да може да вижда лицето ми,но и двамата нищо не казахме.Очите му бяха толкова тъмни и дълбоки,че ми се прииска да се гмурна в тях.Стигаше ми да се вгледам в тях,за да ме обгърне топлина отвсякъде,сякаш ме изгаряха пламъци.Бавно,внимателно дългите му пръсти се пресегнаха и се плъзнаха по очертанията на скулата ми,сетне се спуснаха отстрани по страната ми.Потръпнах още при първото му докосване до кожата ми.Той уви около пръста си кичур от косата ми,също както бе направил в гимнастическия салон.
Преглътнах мъчително и откъснах очи от устните му.Представях си какво е да те целуват тези устни.Мисълта едновременно ме възбуди и изплаши,което си беше глупаво.Вече се бях целувала с доста момчета и никога не се бях замисляла за това.Нямаше причина целувките на някой мъж - пък бил той и по-възрастен - да са кой знае какво.При все това само от мисълта,че ще приближи устните си до моите,светът започна да се върти около мен.

...

-Аз го харесвам.
-Харесваш или обичаш?
-О,и каква е разликата?
-Да харесваш някого,означава да излизаш с едър русокос малоумник и да се смееш и на глупавите му шеги.
И тогава изведнъж той се хвърли към нея и впи устни в нейните.Целувката му беше страстна,груба и яростна - израз на целия му гняв,копнеж и желание,които Кристиан винаги бе таял дълбоко в себе си.Лиса никога досега не бе целувана така.През връзката ни и аз,разбира се,усетих как тя откликна,отвърна му - как само за миг Кристиан успя да я накара да се почувства много по-жива,отколкото когато бе с Ейрън или когото и да е друг от обожателите й.
Кристиан прикъсна целувката,но лицето му остана съвсем близо до нейното.
-Ето това е,когато го правиш с някого,когото обичаш.