Академия за вампири от името на Ейдриън

Глава Първа

Вървях бавно към стаята си, дърпайки силно от цигарат си. Сега когато не бях с Роуз, можех да се върна към старите си навици. Мисълта за нея ми причини болка. Болка, която не искаше да си отиде, сякаш ме изгаряше отвътре, а аз не можех да направя нищо, за да я спра. Дори и акохола не ми помагаше, това само отприщваше още спомени и чувства. Защо по дяволите й бях позволил да навлезе толкова дълбоко в сърцето ми? Още от самото начало знаех, че тя го обича. Защо трябваше да се самозалъгвам, че ще ме обикне повече от него? Както бях казал и на нея, вината е изцяло моя и сега трябваше да си понеса последствията.
Днес беше коронясването на Лиса, но не можех да отида там. Не можех да видя всички толкова щастливи, след като моето сърце и живот бяха разбити. Не бях егоист, просто нямаше да го понеса.
Прибрах се в стаята си, след цяла нощ прекарана в бара. В бара срещнатх много красиви момичета, който със сигурност биха се съгласили да прекарат една нощ с мен, но това нямаше да реши проблема. Всяка една от тях ми напомняше за Роуз. А когато мислех за нея, виждах и Беликов. Виждах ръцете му, обгръщащи тялото й, виждах устните му впити в нейните, виждах как тя му повтаря „Обичам те” . Нямаше да издържа тук, да се засичам с нея и любимия й, трябваше да се махна.
Все още замаян от алкохола, които бях изпил, си събрах нещата, оставих бележка на мама, в която й казвах да не се тревожи за мен, но просто се нуждая от време, за да преосмисля, някои неща, качих се в колата си и потеглих в неизвестна посока.

Не бях сигурен колко време съм карал. Слънцето се показваше на хоризонта, а улиците се оживиха. Хората тръгваха за работа, нещо, което аз през целия си живот не съм правил.
Не бях спал от едно денонощие и умората даваше своя резултат. Не знаех точно къде се намирам, но трябваше да отседна някъде. Изведнъж пред погледа ми изникна табелата на някакъв мотел. Спрях на паркинга пред него и слязох от колата. Беше хубаво да се раздвижа. Влязох вътре, рецепционистката беше млада госпожица, някъде на моята възраст. Тя ми се усмихна съблазнително, но аз й отвърнах студено. Регистрирах се под чуждо име, не исках да ме открият. Исках да се откъсна от света в който живеех. Тя ми подаде ключовете, като нарочно плъзна ръката си в моята. Взех ги и се качих в стаята си, без да я удостоя с поглед. Мотелът не беше нищо особено, но вършеше работа. Без дори да се събличам, се проснах на леглото и веднага заспах.
Озовах се на брега на океана. Слънцето тъкмо залязваше, а водата беше спокойна. Изведнъж някой ме хвана за ръката. Обърнах се и видях Роуз. Въздъхнах.
- Трябва ли да ме преследваш и в сънищата ми? Достатъчно ми е, че мисля непрекъснато за теб през деня. – Беше вперила поглед в мен, а големите й очи бяха пълни със сълзи. Не можех да понеса тази гледка. Не можех да я гледам как плаче. Положих ръка на бузата й и избърсах една от сълзите й с палец. Тя ми се усмихна тъжно. След това отмести поглед и погледна над рамото ми. Усмивката й се разшири и вече не беше тъжна. Цялото й лице светна, а в очите й се четеше радост. Обърнах се и го видях. Беликов вървеше бавно по плажа. Роуз се отдръпна от мен, погледна ме за последно и се затича към Дмитрий. Хвърли се в прегръдките му и двамата се целунаха. Опитах се да кажа нещо, но думите замряха в устата ми. Изведнъж се появиха тъмни сенки. Започнаха да ме обгръщат. Имах чувството, че пропадам в бездна. Всичко около мен изчезна, всичко стана черно.
Изправих се рязко в леглото. Бях плувнал в пот. Станах и се отправих към банята. Влязох под душа, а ледената вода ме обгърна и избистри мислите ми.
- По дяволите, Роуз. Защо ме измъчваш? – опрях глава на стената и затворих очи.
„Не, Ейдриън, ти сам си си виновен за това. Самоизмъчваш се, а обвиняваш мен.” Гласът й бе толкова ясен в съзнанието ми, че сякаш бе до мен в момента.
Постоях няколко минути под ледената струя и излязох. Слънцето вече залязваше. Обадих се на рецепцията. Вдигна ми момичето, което флиртуваше по-рано с мен. Повиках я в стаята си, а тя с радост дойде. Но не беше тук, затова, което си мислеше.
От доста време не бях пил кръв и вече глада ме караше да се чувствам слаб и изтощен.
Почука се на вратата и аз отворих. На прага стоеше момичето от рецепцията и ми се усмихваше. Отвърнах на усмивката й механично, опитвайки се да не показвам все още дългите си кучешки зъби.
- Влизай. – казах й аз, а студенината в гласа ми не остана незабелязана. Момичето изглеждаше като хипнотизирано. Честно, не съм използвал духа, този път. – Как се казваш?
- Марни. – отвърна тя и седна на леглото ми. – Харесва ли ви, престоят тук, г-н Матюс? - попита, опитвайки се да завърже разговор с мен.
Въздъхнах отегчено.
- Разбира се. – Седнах на леглото до нея и отметнах косата й от рамото и зарових лице във врата й, поемайки си дълбоко въздух. Кръвта й ухаеше прекрасно. Зарових пръсти в косата й и я притиснах към себе си. Тя тихо измърка в ухото ми и обви ръцете си около мен.
Прокарах език по вената на врата й, възбуден от тежкото й дишане в ухото ми. След секунди забих зъби в кожата й. Кръвта бликна в устата ми и аз жадно започнах да пия.
Отначало тя започнах да се дърпа, но скоро след това чух блажената й въздишка и тялото й се отпусна в ръцете ми.
Утолил жаждата си, оставих момичето да лежи на леглото, гледайки с празен поглед тавана. Метнах няколко банкноти на леглото до нея, плащайки си стаята и услугите на момичето и напуснах мотела.
Време беше да продължа пътуването си...