Някои мои стихотворения

Най- после и аз се престраших да пусна някои мои творби. Знам, че не са идеални, но все пак...Ако имате критики, ще се радвам да ги споделите.


Предадена

Няма смисъл да плача,
сълзите не биха измили онова, което ми стори.
Вървя ли или по пода се влача,
вече не знам., душата ми страда, сърцето ми гори.
Но какво сърце?
От него нищо не остана.
Обвивам лицето си с ръце,
а се чувствам толкова скована.
Не виждам,не чувам
света край мен,
предадена, не се страхувам,
обхваната от мрачен плен.
Окована в собственото си съзнание,
навсякъде те виждам-
причината за моето страдание,
не мога да спра да те ненавиждам.
Крещя и стена от болка,
болката, обхванала моята душа.
Спомените ме връхлитат
и се удрят в мен като стена.
Махай се, по дяволите, върви си!
Излез от ума ми!
Лъжите и клетвите вземи си,
не идвай повече в съня ми!

* * *
А аз?
Аз от калта ще се изправя,
и напред ще продължа,
ще те забравя, теб и любовта.
Ще забравя всичко твое,
нежност събудило у мен,
и ще започна с усмивка утрешния ден.




Любов ли си?

Любов ли си, или тайна непозната,
появила се в труден миг?
Любов ли си, или светъл лъч в тъмнината,
откликнал на моя вик?

Любов ли си, или нежен пламък,
горящ бавно в моята душа
и превърнал ледения камък
в сърце, копнеещо за радостта?

Любов ли си, или спасение
от фалша на света жесток,
на мъдреца светлото прозрение,
на философа възгледа дълбок?

Любов ли си, или мечта,
илюзия в човешките очи,
малко изворче сред пустошта,
бяла лястовица в небесни висоти?

Ако си любов, защо тогава
от теб толкова боли,
сякаш стъпвам по жарава,
сякаш огън ме гори?

Сякаш невидима магия
ме откъсва от реалността,
запраща ме със страшна сила
в друга тайнствена страна.

Бравво!