Размити граници

by r_dosta Съб Окт 02, 2010 12:16 am

Здравейте!

Това е една история, която аз пиша с още три момичета. Тук пускам първата част на първа глава, а когато довършим споменатата първа глава ще я пусна цялата. Искаме само да видим как ще реагирате на началото и държим да знаете, че интересното е в другата част.

Надяваме се да ви хареса!

ГЛАВА ПЪРВА

Лиза гледаше критично дрехите в гардероба. Сивата блуза? Хм, не, днес не й се носеше сиво. Погледът й се плъзгаше бавно по дрехите, докато си се представяше в тях. Може би...? Тя реши и набързо измъкна избраните дрехи. Смени черната тениска със сребрист потник. След това обу светли прилепнали по нея дънки, с множество красиви извити линии, които подчертаваха дългите й крака. Обувките й бяха закрити, с токче и сребристи на цвят. Дрехите й стояха наистина добре. Сребърната звезда, която Андрей й беше взел на морето си отиваше с облеклото и тя се зарадва, че не го е свалила. Гривната, която (няма да повярвате!) също беше сребърна проблясваше с нежен блясък на ръката й. Три сплетени сърца, беше подарък от най-добрите й приятелки за рождения й ден. Погледна към огледалото и се усмихна доволно. Айви щеше да се изяде от яд като види равномерния бронзов тен, който бе придобила. Морско сините й очи пробляснаха от предстоящия триумф. Къдравата й черна, дълга коса още не бе изсъхнала и от нея се носеше аромат на ябълка. Лиза се завъртя на токчетата и излезе от стаята.

Ръката й пробяга по стената и след секунда достигна ключа на лампите. Една в ъгъла точно над главата й и друга в противоположния край на стаята светнаха, обливайки в бяло малкия коридор. Токчетата на Лиза ясно кънтяха в тишината. Отвори розовата врата на стаята на Айви, без да почука и влезе вътре. Погледът й веднага падна върху огромния плакат на Тейлър Лаутнър точно над леглото. А на самото легло се беше настанила с книга в ръка Аня.

- Аня, още не мога да свикна с новата ти прическа? – Момичето вдигна глава и се усмихна лъчезарно на Лиза. Червената й коса беше оформена на френска черта, а пъстрите й очи радостно оглеждаха приятелката й. Носеше обикновена тениска с шарени рисунки отпред, тъмно сини дънки и бели кецове. Тя беше добре оформена, но очевидно беше специалист в прикриването на този факт.

- Лиза! Как си?

- Никоя от вас няма да е добре, ако веднага не ми помогнете с дрехите! – извика троснато красива зеленоока блондинка. Тя се беше обърнала наполовина към тях и гледаше Елизабет с поглед, който казваше „помагай, ако ти е мил живота”. Айви беше от онези хора, които знаеха как да изпъкват и го правеха при всяка възможност. Точно типа Барби-момичета, които няма да получат удар, ако им се счупи нокът, но определено биха го върнали тъпкано на виновника. Лиза прехапа леко устна, за да не се разсмее от заплахата.

- Хей, карай го по-спокойно! Ей сега ще ти намеря нещо. – Двете момичета заровичкаха в претъпкания гардероб, докато най накрая не измъкнаха рокля без презрамки. Тя беше червена, прилепнала по тялото й. Черното коланче на гръдната обиколка подчертаваше много добре бюста й. Дължината беше прилична - над коляното, но все пак беше наистина секси. Измъкнаха черни обувки, тип сандали, с високо токче и панделка, която се увиваше около глезена й. От второто чекмедже вляво на тоалетката, Айви внимателно изкара колие от черни, различни по размер топчета.

- Благодаря, Лиза, напълно бях забравила за тази рокля.

- Ти забравяш почти всичко, което си облякла веднъж.

Айви изгледа преценяващо приятелката си и като започна да се гримирва пред огледалото похвали външния й вид. Тя съвсем благородно завиждаше на Елизабет за тена, който бе придобила. Той винаги бе бил само мечта. Айви огледа внимателно лицето си и се спря на устните. Нещо никак не й харесваше и тя поклати глава.

- Лиза, гланц! – Момичето повдигна вежди към приятелката си. Блонди се усмихна сладко – Моля! – и си получи гланца. След малко и двете се огледаха в огледалото и блондинката се усмихна. – Ние определено сме разбивачки на мъжки сърца. - Обърнаха се към Аня. – Хайде, затваряй книгата и ставай!

- Моля? – момичето ги изгледа, сякаш бяха полудели и не помръдна от мястото си.

- Идваш с нас на купона – обясни Елизабет.

- Няма да стане дори и в мечтите ви.

- Така ли? – Айви и Лиза се спогледаха за миг и едновременно се хвърлиха към леглото. Аня веднага скочи и опита безуспешно да избяга в другия край на стаята. Те я хванаха и я задърпаха към вратата. Тъкмо бяха излезли и червенокосото момиче някак си успя да се измъкне, като побърза да влезе обратно в стаята. Чу се изщракване.

- Тя да не би да се заключи в собствената ми стая?

- Ами... така изглежда... – Двете тръгнаха все още доста изненадани.

Минаха набързо стълбите и празната всекидневна и излязоха навън. „Архангел Михаил” представляваше по-скоро мини-град от колкото академия. Намираше се не много далеч от малък и спокоен български град, но до там се ходеше рядко, защото академията предоставяше всичко нужно. Учениците живееха по трима в неголеми къщи, а двама наставници, истински адски хрътки, ги тероризираха по всяко време на денонощието. Училищната сграда бе разположена в центъра, а около нея имаше няколко заведения и една дискотека. Директорът бе направил това с цел да може да наблюдава учениците, без да им отнема присъщите на новото поколение забавления. Той вярваше, че заслужат поне това. Нито един от тях не бе избрал сам да притежава сила, нито един не я бе искал, но факта, че я имаха ги бе принудил да живеят друг живот, в друг свят и да се обучават да убиват съществата на мрака. Те се бяха нагърбили с тежката задача да поддържат естественото в един свръхестествен свят.

by **viki4ka333** Съб Дек 18, 2010 4:24 pm

моля те, качи продължението

Размити граници

Размити граници

Re: Размити граници