Форум Академия за вампири
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] 7104180s


Join the forum, it's quick and easy

Форум Академия за вампири
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] 7104180s
Форум Академия за вампири
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Дарения за форума
Latest topics
» Помогнете ми
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyЧет Авг 23, 2018 12:01 pm by magi961

» Коя е последната книга, която си купихте?
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyНед Яну 21, 2018 6:53 pm by Valentina

» Любима вампирска поредица?
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyНед Яну 21, 2018 6:51 pm by Valentina

» Коя книга четете в момента?
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyНед Яну 21, 2018 6:50 pm by Valentina

» От А до Я имена на момиче и момче
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyНед Яну 21, 2018 6:25 pm by Valentina

» Да броим до 999 vol.2
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyНед Яну 21, 2018 6:23 pm by Valentina

» Новини около издаването на четвъртата книга в БГ
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyНед Яну 21, 2018 6:10 pm by Valentina

» Любим момент от първата книга?
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyВто Яну 16, 2018 11:03 pm by Valentina

» Дориан или Кийо?
А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] EmptyВто Яну 16, 2018 11:00 pm by Valentina


А сега накъде? [фенфик на Хари Потър]

Go down

А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] Empty А сега накъде? [фенфик на Хари Потър]

Писане by nessa Вто Фев 09, 2010 10:18 pm

Надявам се да няма проблем, че има две теми. И също така това е един фен фик, който започнах. Написала съм първите десетина глави. Ще пускам редовно, ако има достатъчно коментари.
Ваша, Ивс!
nessa
nessa
Победител
Победител

Брой мнения : 335
Точки : 1559
Репутация : 2
Присъединяване : 04.02.2010

Върнете се в началото Go down

А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] Empty Re: А сега накъде? [фенфик на Хари Потър]

Писане by nessa Вто Фев 09, 2010 10:19 pm

Спомени


За четвърти път семейство Потър минаха през перон 9 3/4. Още един от петчленното семейство щеше да отпътува към приключението Хогуротс. Толкова любимо и невероятно скъпо за Хари място. Главата му се завъртя от всички спомени, които изникнаха. Как се опитваше да успокои Хърмаяни, какво правеха с Дъмбълдор в кабинета му... Всички тези дребни и незначителни на пръв поглед неща, се бяха забили в съзнанието на момчето. Но не за друга, а защото Хогуортс беше първият и единствен истински дом, който ой някога бе имал. Е, да този в Годрикс Холоу, но него не го броеше.
- Къде е Рон? Хари? Хари Джеймс Потър... - Джини изтръгна мъжът от мислите му и той се огледа.
Все още беше на перона и чакаше семейство Уизли да дойдат. Колко му се искаше и той отново да е на 11 и за първи път да отиде в Хогуортс. Да срещне белобрадия старец и да бъде разпределен. Потръпна.
- Джини, помниш ли първата си година в Хогуртс?
- Скъпи, Лили ще бъде добре. Знаеш го. Та тя е само момиче. Имаш двама сина, които още са живи и не са настигнати от проклятия. Успокой се!
- Най-лудото и непослушно момиче познавано някога! - възрази бързо Хари, но след това се замисли - То с такива родители детето няма голям избор... Хари, успокой се! - започна да си говори сам, когато изведнъж извика - По дяволите, Рон къде си! Да не катастрофира?
Всички се засмяха, а непознатите веднага се обърнаха. Наистина имаше за какво да се притеснява, но той още не го знаеше. Хари Потър не предполагаше в какво ще се забърка любимата му червенокоса дъщеря. Но въпреки всичко, тя беше в добри ръце - директор на училището беше Хърмаяни, преподаватели бяха Невил и Хагрид. Също така имаше още много доверени хора на Хари. Лили беше в добри ръце.
- Хари, за кой път да ти повтарям, че не трябва да мислиш за това? - гласът на Хърмаяни го стресна.
Не я очакваше, но още щом я видя се метна на врата. Хърмаяни беше усвоила невероятно добре легилимантиката, затова успя да разбере за какво си мисли Хари. Всички около тях отново избухнаха в смях. Джини го погледна криви и той веднага доприпка при нея. Още беше същото хлапе, като в първи курс.
- Деца, качвайте се! - подкани ги Джини и целуна Лили по двете бузи. Тъкмо се опита да каже нещо, и детето я изпревари.
- Да, знам, мамо. Няма да забравя, че в петък съм у Хагрид за чай, че не трябва да дразня Пийвс и да не се дуелирам. Не вярвам да го спазвам, но нищо - Хърмаяни никога не би ме изгонила.
- Професор Грейджър, скъпа - каза Хари, докато се опитваше да не се разсмее.
Звучеше му толкова невероятно Хърмаяни да не е най-висш аврор, а да заеме мястото на Дъмбълдор и Снейп.
- Татко, и двамата знаем, че нито аз, нито Албус, пък още по-малко Джеймс я наричат така. Довиждане!
Момичето скочи бързо на първото стъпало, влака изпувтя за последно и потегли.
- И да не сте посмели да ми пишете всеки ден!
Докато родителите махаха на отминаващия влак, Хари имаше да свърши нещо. Запъти се към мястото, където преди двадесет и осем години за пръв път беше видял Драко Малфой. Сега, на същото място, той отново седеше, но този път махаше извън влака - изпращаше за четвърта поредна година синът си Скорпиус. Зализаната му руса коса, беше още по-прилепнала по главата му. Хари се приближи и огледа жената зад него. Същата сламена коса и бледо лице.
- Малфой, може ли за момент? - въпреки всичко Хари оставаше такъв, какъвто си беше.
За разлика от баща си, той никога не беше с твърде голямо самочувствие и винаги бе скромен, доколкото му позволяваше известността. Малфой се отдръпна от жена си и погледна Хари.
- Исках само да те попитам как е майка ти? Наистина искам да и благодариш от мен - нещо, което не успях да направя тогава! Спаси ми живота.
- Направила го е, защото е искала да види как съм.
- Това не ме интересува - отвърна със същия спокоен тон Потър. - Тя го направи и аз съм и благодарен.
- Като Дъмбълдор до мозъка на костите си.
- Да, Малфой. И предай поздрави на майка си!
- Майка ми преподава защита срещу черните изкуства. Надявам се, да не я сполети нищо, но сама избра този предмет.
Хари не каза нищо. Само се обърна и отиде при тримата, които го чакаха, където ги беше оставил.
- Нарциса преподава защита срещу черните изкуства.
Никой не каза нищо повече. Да, Нарциса Малфой беше най-страхливия смъртожаден, който някога беше съществувал, но въпреки всичко беше смъртожаден. Черният знак прогаряше ръката...
Влакът потегли и децата затърсиха свободни купета.
- Предлагам да потърсим купе с петокурсници… - изкикоти се Роуз, но Джейм я скастри
набързо.
- По-кротко, братовчедке – изсъска злобничко и вкара останалите в едно празно купе.
- Ще ми разкажете ли нещо за Хогуортс? – попита малката Лили.
- Предпочитаме да откриеш сама. – каза брат и. – А сега препоръчвам да си избереш закуски. – ухили се той.
Пълничката мила дама, добута количката си до вратата на купето. Очичките на първокурсничката се разшириха. Не че не беше виждала какво ли не, но това щеше да си е само за нея. Без някой да и казва да дели и колко сладко да яде. Чак тогава и се изясни най-важното – РОДИТЕЛИТЕ И ГИ НЯМАШЕ. Момичето бързо бръкна в джоба си и извади златните парички. Почти изкупи сладкишите и се опита да ги скатае.
- Тук в Хогуортс всички сме едно голямо семейство. Споделя ме си. – обади се и Албус.
Сестричката му се противеше, докато той не я сгъделичка. Тогава момиченцето се предаде и подели сладките си. След малко вратата се плъзна и една руса глава се показа в цепката.
- Здравейте всички! – каза сияещия Скорпиъс Малфой. – Много се радвам да ви видя! – Никой нищо не отговори с продължение на половин минута. Всички се двоумяха дали да отговорят, защото въпреки милото отношение на момчето, родители им бяха казвали да не се сприятеляват с него. Най-безстрашна се оказа Лили. Тя леко подскокна и подаде ръка на новодошлия.
- Здравей. Аз съм Лили. За първи път отивам в Хогуортс, а ти си…?
- Казвам се Скорпиъс…ъ…Скорпиъс Малфой.
- Радвам се да се запознаем, Скорпиъс Малфой. Ти в кой курс си?
- Четвърти. – каза Малфой и успя да шашне всички в купето. Той изчервяваше ли се?! И защо отговаряше само с по една дума? Ех, Лили толкова прилича на майка си.
- Ами аз ще тръгвам… - едва издума Скорп и хукна по коридора. Момчетата се
подсмихваха, а Роуз гледаше братовчедка си учудено. Няколко завоя по-късно влакът забави ход. Децата бяха пристигнали на гара Хогсмийд. Един фенер блестеше в далечината. Хагрид се усмихваше на учениците. Докато се обърне и Лили беше останала сама. Тя се запъти към великана, поздрави го и заедно с всички първокурсници тръгна към лодките.
Лили зърна огромния Хагрид и му се ухили. Винаги много го беше харесвала. Застана до него. Явно великанът се беше сетил как преди около 20 години, Хари за пръв път беше отишъл в Хогуортс и как също изглеждаше толкова малък в очите на Хагрид.
- Всички първокурсници, елате насам! Останалите - знаете!
Докато всички малчугани се съберат, останалите ученици вече бяха тръгнали с каляските към пробляскващия замък. Небето беше невероятно - залезът тъкмо си беше отишъл и беше оставил розово-червенееща се диря след себе си. Лили се завъртя и червените и окис паднаха плавно по гърба и. Наистина приличаше много на майка си - и по красота, и по характер. А баща и беше щастлив от това.
- Лили, идваш ли? - извика Хюго, докато се качваше в лодката.
Момичето се затича натам и скочи при него. Загледа се в мъждукащия замък. Какво ли щеше да се случи там! Под мантията тя усети две неща - лист хартия и магическата си пръчка. Листът беше Остроумната карта - Хари беше решил да я даде именно на най-малката си дъщеря. Мантията невидимка все още беше в него, но със сигурност някой ден и тя щеше да принадлежи на някой друг. Единият дар на смъртта. Лодките спряха като по команда и първокурсниците слязоха от тях. Сега замъкът се разкри в целия си блясък пред тях. С всички малки прозорчета и необятни пространства. Хагрид ги въведе в Голямата зала - небето беше в същите червеникави отенъци както навън. Масите на домовете бяха пълни, останалите курсове вече бяха насядали. На преподавателската маса бяха насядали много познати лица за Хюго и Лили, но и такива, които никога не бяха виждали. Хърмаяни Грейнджър започна словото си като директор.
- Искренно се радвам, че тази година ще продължим обучението си от миналата. Нямам намерение да държа слово, което да ви отегчи - знам, че е така. Преди около 15 години също стоях на тези маси и чаках покойния Дъмбълдор да свърши да говори, както не само аз. Както и да е!
Чу се шумолене от масата на грифиндор - Джеймс започна да говори заедно с Хърмаяни.
- Да, Джеймс, знам, че за четвърта година слушаш това, но спокойно - скоро вече ще можеш да си легнеш в спалнята. А сега нека видим кои са учителите ви. По Вълшебство ще ви преподава Луна Лъвгуд, Отвари - Малкълм Нойс, Трансфигурация - Илионора Бекинсел, Билкология - Невил Лонгботъм, Аритмантика - Ванеса Сингъл, Грижа за магическите създания - Рубиъс Хагрид, Пророкуване - Парвати Патил, Асторномия - Джесика Мейсън, История на магията - Бинс, Мъгълознание - Томас Антифели, Защита срещу черните изукства - Нарциса Малфой, Куидич - Виктор-Крум и Древни руни - аз. Сега е време да видим в кой дом ще отидат първокурсниците.
Директорката взе престарата шапка, постави я на трикракото столче и шапката запя:

Щом нова бях, във време давно,
магьосници велики четирима
сградиха тук училище преславно,
уверени, че имат дружба несломима.
Споделяха те цел едничка,
напред ги водеше една идея -
да бъде школата им най-добра от всички
и с „Хогуортс“ те да се гордеят.
Да градят и преподават заедно -
основателите тъй си обещаха.
Дори и знак не се яви да предвещае
на тяхното единство краха.
Че приятели най-верни бяха
Слидерин и Грифиндор.
До тях достойно се редяха
Хафълпаф и Рейвънклоу.
Но защо тогава се прекърши
тази дружба и защо се разруши?
Бях там и видях как всичко свърши,
за историята тъжна отворете вий уши:
„Децата с чиста кръв ще обучавам“,
тъй Слидерин реши и тъй отсече.
„На умните деца ще преподавам“,
пък Рейвънклоу изрече.
„Ще уча аз сърцата смели“,
така се Грифиндор зарече.
„Ще вземам всички, без да ги отделям“,
самата Хафълпаф предрече.
В началото това не вся раздор,
че бяха разногласията леки
и основателите имаха простор
да разполагат с дом, където
да вземат всеки, що поискат.
Така избра си Слидерин
магьосниците с кръв най-чиста,
изкусни като него до един.
Които с ум най-бистър бяха,
отидоха при Ревънклоу,
а тез, що с дързостта блестяха -
при смелия и храбър Грифиндор.
Добрата Хафълпаф под свойта стряха
останалите взе, със знания дари.
И основатели,и домове живяха
задружно, в отношения добри.
Изкарахме тъй в мир, сговорно,
щастливи няколко години.
Но после страховете ни злотворно
несъгласие родиха, което победи ни.
И домовете, досущ колони здрави,
що „Хогуортс“ някога крепяха,
едни се против други се изправиха,
разединени, и за власт ламтяха.
Училището - виждахаго всички -
клонеше към печален край,
че все кавги, двубои, битки
между другари бяха обичай.
Така се стигна до онази заран,
когато Слидерин оттук замина.
И вече другите не бяха скарани,
ала без вяра се оказахме мнозина.
Щом основателите намаляха,
откак останаха те само трима,
сплотени домовете никога не бяха
като в началните години.
И ето, Разпределителната шапка е пред вас
и предстои ни занимание -
дома на всеки точно ще посоча аз,
това е моето призвание.
Но този път ще сторя още нещо
и искам да ме чуете добре сега.
Макар че винаги ви разпределям вещо,
се чудя правилно ли е това.
При все дългът че ме зове
на четири да ви деля,
се питам няма ли това да доведе
до онзи край, от който се боя.
Заплахите открийте, знаменията вижте,
историята така ни дава знак -
в опасност днес е нашето училище
от смъртен външен враг.
Ако тук, вътре, не се сплотим,
от вън ще ни сломят.
След туй, което да ви кажа имах,
на разпределянето идва му редът.

Грейнджър взе списъкъ с първокурсниците и започна да ги вика по имена. Най-накрая стигна до:
- Потър, Лили-Луна.
Червенокоската наперено пристъпи напред и нахлузи шапката върху главата си. Чувстваше се в свои води. Имаше толкова много познати лица. Веднага щом разпределителката докосна главата на момичето, извика:
- Грифиндор!
Лили мерна начумерената физиономия на Скорпиус, който седеше на масата на Слидерин. Момичето бързо се намести до братята си и зачакаха да видят какво ще се случи с Хюго. Както при Луна, така и при него, шапката не се чуди изобщо. Извика Грифиндор и залата се заля със силни аплодисменти. Хърмаяни замахна с магическата си пръчка и масите се изпълниха с храна. Докато сядаше се замисли за това как преди години, които и приличаха на часове, в тази зала се бяха дуелирали Хари и Волдемор, Моли и Белатрикс и още много смъртожадни. Как тук умряха Тонкс, Лупин и Фред, а сега ттехния син седеше преспокойно на масата на слидеринците и държеше ръката на Виктоар под масата. Засмя се тихо и седна на директорското място...
- Но Лили! Това е историята за твоя първи ден в Хогуортс. И дори не е кой знае колко интересно. - започна да хленчи Олимпияна, дъщерята на Бил и Фльор. Но Лили не я слушаше. Тя стоеше в прегръдките на Скорпиъс, който се стараеше да я стопли. Сега, пет години след разказаните случки тя пак помнеше всеки магичен детайл. Искаше поне малко да прилича на родителите си по отношение на вълнуващи преживявания, но поне до момента, не и се беше случило нещо кой знае колко приключенско. Но дали това щеше да остане така?


nessa
nessa
Победител
Победител

Брой мнения : 335
Точки : 1559
Репутация : 2
Присъединяване : 04.02.2010

Върнете се в началото Go down

А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] Empty Re: А сега накъде? [фенфик на Хари Потър]

Писане by nessa Пон Юни 21, 2010 6:09 pm

Втора глава

Тестеролите спряха и групичката слезе. Лили, Албус, Роуз, Хюго бяха пети курс. Скорпиус и Джеймс – шести, а Тед и Виктоар – седми. Бяха приятели още от първите дни, когато се видяха. Да, за всички беше нормално, освен за Скорпиус. Все пак беше син на Драко Малфой. А Хари не се разбираше особенно добре с този индивид. Но това лято, точно преди Лили да се качи на влака, тя извика:
- Скорпиус, ела насам! Татко, имам да ти кажа нещо! Аз и Малфой сме заедно.
Червеният локомотив изпръхтя силно и тръгна с бясна скорост към спасението на момичето, а именно Хогуортс. Целият път насам беше минал в непрестанни закачки, но Лили не беше момичето, което всички познаваха. И Скорпиус го усещаше. Дригуте бяха твърде заети да подмята забелжки, заради които на няколко пъти бяха окървавени от самата Потър. И сега вече наистина бях в училище. Момичето се усмихна. Малфой я прегърна през кръста и повдигна ефирното и телце. Заведе я до една пейка в замъка, постави я и попита:
- Какво има?
- Ясновидец! – каза тя и се засмя...
- Любимец съм на Парвати.
- Както и да е! Няма нищо, Скорпиус. Просто не знам как ще го приеме татко. Та той мрази баща ти. Най-вече ме е страх да не направи нещо на Драко.
- Ей, ей! Спокойно! Татко може да се защитава, а и Хари не е такъв. Знаеш го. Просто се успокой.. Но пък физиономията му беше незабравима, когато влакът потегли. Все едно му беше дала хиляди кисели бонбончета.
И двамата се разсмяха. Наблизо някой ги извика и те заприпкаха натам. Момчето държеше здраво Лили през кръста, не искаше да я пуска. Вратите на Голямата зала се отвориха. Пред тях се разкри най-невероятната гледка, която бяха виждали наскоро. Четири огромни маси, пълни с деца от всички курсове. Ах, колко обичаха тази вечер. Хърмаяни все още беше директор, но категоично отказа да се съберат масите и всички да бъдат в един дом.
- Няма да променяме начина, по който е основано училище!
Продължаваше да го повтаря от 4 години. Все някога щеше да се предаде, но кога ли?Не ги интересуваше. Скирпиус целуни Лили за чао и отиде при групичката слидерници, която го чакаше. Лили пък седна при братята си и им се ухили.
- Ах, любов..Любов... Лили е влюбена. Лили и Скорпиус.. – брат и започна да го повтаря и всички се обърнаха натам.
Все едно от четири години никой не беше разбрал. Ах, тези момчета. Хърмаяни се изправи, тъмночервената и мантия се развя и започна да говори:
- Искренно се радвам, че тази година ще продължим обучението си от миналата. Нямам намерение да държа слово, което да ви отегчи - знам, че е така. Преди около 15 години също стоях на тези маси и чаках покойния Дъмбълдор да свърши да говори, както не само аз. Както и да е!
Хърмаяни продължаваше да повтаря думите, които Лили слушашеза пета година. Сега тя седеше и гледаше запленено към зелената маса на Слидерин. От там пък, един шестокурсник я зяпаше влюбено. Скорпиус. Луна се засмя и се обърна към грифиндорската маса секунди преди Голямата зала да избухне в аплодисменти. Лили въздъхна и започна да се храни.
- Какво има, Лил? – попита я Роуз, бутайки в устата си поредния пържен картоф.
- Липсва ми!
- Ох! – въздъхна Джеймс – Лили, та той е на по-малко от пет метра. Момиче, разбери, че той не може винаги да те прегръща.
Лили спря за момент. След това каза и тропна с крак:
- Аз пък искам!
Всички избухнаха в смях, начело с нея. Вечерта мина неусетно в приказки. Всички бяха развълнувани за следващия ден. Ако да си развълнуван означаваше да се чудиш как ще ставаш утре...

***
„Ставайте, поспаланки!”
Тези две думи се повтаряха, докато Лили не удари „будилника”. Преди около две години, хърмаяни беше изобретила това и го сложи в спалните на момичетата. Опитваха какво ли не, за да го счупят, но то не искаше и не искаше. Само и единствено Джеймс можеше да го поправи, но той не искаше да влезе в стаята, а и не му беше позволено. Чуха се прозявки и леглата в грифиндорската кула изскърцаха под напора на наместващите се момичета. Лили въздъхна и изпсвуна за пореден път тази чудновата машинка. В другия край на стаята, Роуз още лежеше и червената и коса се разстиляше свободно по възглавницата, а саата тя се бореше с зъби и нокти да отвори очи и да не ги затвори след това. Ей, да не мислите, че е лесно! Малката Олимпия (ако не сещате това е втората дъщеря на Бил и Фльор) още спеше, тъй като имаше часове чак от десет. Ах, как и завиждаха! Двете грифиндорки, с триста зора и двеста мъки, станаха и след около един час бяха готови. Черната коса на Лили беше вързана на здрава конска опашка. Момичето беше облечено д черни дънки и червена риза, а отгопе си беше сложила грифиндорската мантия – нещо, което тя смяташе за ненужно, но май само тя. Лицето и беше гримирано с черен молив за очи, спирала и гланц. роуз пък беше пуснала косата по гърба си, прилежно сресана, с златиста диадема, прибираща непослушните и кичури. Под мантията беше с дънки и суичър. За разлика от братовчедка си, Роуз не беше вманиечена на тема мода. И точно затова Лили обличаше и нея. Това беше сбъднатата и мечта! Двете момичета се измъкнаха на пръсти, за да не събудят останалите спящи красавици. Излязоха в общата стая на Грифиндор, където ги чакаха Албус, Джеймс и Хюго.
- Двадесет и две минути и петнадесет секунди. – изрецитира бързо Джеймс.
- Има ли сме и по-лоши дни! – не му остана длъжна Лили – А сега хайде да ядем, защото умирам от глад.
Групата грифиндорци се запъти към Голямата зала. По пътя те не спряха да си говорят..крещят всъщност, затова доста от учителите излязоха, за да им направят забележка, която те приеха с лека ръка. Точно пред входа на залата, Лили се сблъска със Скорпиус.
- Ох, чувствам се като в романтичен филм! – отново започна Джеймс.
Всички го погледнахагневно, освен Лили и Скирпус, който в момента бяха изпаднали в блажена целувка, която нито той, нито тя искаше да свършва. Е, все пак трябваше да си поемат дъх. А и, както разбрахте, Луна беше невероятно гладна, което увеличанаше шансовете Малфой да и е закуската. Всичко мина добре. Грифиндорците похапваха, докато Скорпиус беше прегърнал приятелката си и я хранеше. На грифиндорската маса, разбира се. чудите се защо? Защото само сутрин беше разрешено да стоят както си искат. Само това успяха да измолят приятелите. Е, все пак е нещо..да речем.. Днес Лили не беше в никак цветущо настроение. Първо, защото я вдигнаха в седем и половина. Второ, защото имаше 5 часа – вълшебство, пророкуване, древни руни, аритмантика и като за капак – ГЗМС. Не, не че не харесваше Хагрид, просто това беше навън, а вече температурите бяха под десет градуса, което моментално означаваше, че чернокоската трябваше да се облече доста по-добре, което пък на свой ред не и допадаше. Момичето стана и се запъти към часа по Древни руни, който всъщност беше първи. Той беше и за грифиндорци, и за слидеринци, но пък го преподаваше Хърмаяни, което не беше много добре. Учениците влязоха в класната стая. Там нямаше никого, но те не се оплакваха. Извадиха учебниците си и перата си и седнаха по чиновете.Разговорът, който не беше съвсем довършен в Голямата зала, се продължи тук. Всеки обясняваше оживено нещо на човекът, който седеше срещу него. Само Лили и Скорпиус, както можеше да се предположи, се бяха скатали в единия ъгъл и си говореха нещо тихичко. Никой нямаше намерение да ги прекъсва. Но не всяко нещо става с желание. Роуз се приближи до тях и каза:
- Лили, може ли за малко?
Устните на Скорпиус, които се движеха по рамото на красавицата, спряха и погледна към госта.
- Слушам те, скъпа. – отвърна приятелката и.
Уизли погледна въпросително към Малфой и след това заговори.
- Притеснявам се за майка?
- Ъ?
- Мама. Моята. Никога не закъснява за час, а той е започнал преди тридесет минути. Не е нормално.
Лили се замисли. Какво можеше да е накарало Хърмаяни, Хърмаяни Грейндъжр да изпусне час. Точно тази, която казваше: „Научила съм наизуст всички учебници, разбира се, надявам се, това да е достатъчно.” Никой не знаеше или поне Луна си нямаше идея. Но наистина беше странно. Скорпиус не казваше нищо. И той беше потънал в собствени мисли. Или може би в същите?
Остатъкът от деня мина беизнтересно. Но тази мисъл не даваше мира на героите. Какво се случваше? Защо се случваше? До вечерта Хърмаяни не се появи...
nessa
nessa
Победител
Победител

Брой мнения : 335
Точки : 1559
Репутация : 2
Присъединяване : 04.02.2010

Върнете се в началото Go down

А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] Empty Re: А сега накъде? [фенфик на Хари Потър]

Писане by nessa Пон Юни 21, 2010 6:10 pm

Трета глава

Черната женска фигура ходеше забързано. Имаше цел. Трябваше да я постигне. Независимо от това дали след това ще остане живи или не. Трябваше да осведоми Хари. Възможно най-бързо. Бяха се разбрали да се срещнат в Драконовата пещера – намираше не далеч от Азкабан. Нямаше кой да ги бозпокои освен някой друг диментор, но се надяваха те да не издадат тайните, които щяха да се кажат. Грейнджър вече беше близо. Не искаше да се магипортира. Колкото и малко живи същества да имаше там, на където се беше запътила, съмняваше се, че никой няма да я забележи. А и не трябваше. В тези смутни времена.. Всъщност само директорката знаеше, че са такива. Но нали точно затова щяха да се съберат. Към едната черна фигура се приближи още една. Хари Потър. Министър на магията. Човекът, който наистина го заслужаваше...Сигурно. Влязоха в пещерата. Въздухът беше влажен, трудно се дишаше. Хърмаяни се огледа и седна на един камък. Потър се приближи и настани до нея.
- За какво ме извика?
- Той е тук. Наследникът му! Чака ни!
Изуменият и учуденият поглед накараха жената да започне отново. Този път спокойно, обяснявайки всичко.
- Отдавна. Преди около 40 години. Волдемор е набирал сила. Знаел е, че някога може да умре, въпреки че е искал да остане безсмъртен. Решил е, че трябва да има дете, което да последва примера му. Иска то да е умно. Затова търси майка, която да има много мозък в главата си. Стига до твоята майка – Лили Потър. Използвал е заклинание Империус върху нея и тя е забременяла със синът му. Родила го след девет месеца, както би трябвяло да знае. Тя девет месеца е била в неизвестност, не е знаела какво прави, никой си е нямал представа какво се случва. Баща ти се е побъркал. Най-накрая Волдемор я връща. Здрава е невредима. Джеймс е на седмото небе от щастие. След това тя забременява втори път с теб.. И от там нататък знаеш какво се случва. А какво е станало със сина на Риддъл. Той го поверява на сестрите Лестранж. Белатрикс го поема и го гледа като свое собствено дете. Както знаеш, тя е влюбена във Волдомор, така че ще направи всичко, което и нареди. А той и казва тя да бъде най-добрата смъртожадна и най-добрата майка. Едновременно. И тя се справя. Когато детето става на 11 започва да се обучава от същата жена. Нарциса Малфой я е страх от случващото се, затова се прави, че не го забелязва. Но въпреки това момчето, което е на заточение в някаква къщичка на края на света, става добър магьосник. Много добър. И много умен. Истински съперник.
Хърмаяни замълча. Не знаеше какво да каже. Това беше всичко. А изводът, че Хари е полубрат на това изчадие – е, това можеше и той сам да го разбере. А какви бяха чувствата на този мъж в момента? Объркани. Не знаеше какво да мисли, какво да прави. Имаше брат. Човек, който е възпитаван да убива, ако това можеше да се нарече възпитание. Всичко беше едно петно в главата на министъра.
- Възможно ли е? Не е първи април..
- Какъв първи април? – възмути се момичето – Казвам ти самата истина. Бих ли могла да си измислям нещо такова?
- Не.. Но ми се искаше. Как се казва? На колко години е? Как изглежда? Хърмаяни, кажи ми каквото знаеш..И откъдето го знаеш..
- Казва се Дейвид Ридъл. С две години по-голям от нас, което ще рече 36. Не знам ка изглежда. Моля те, успокой се. Не съм го виждала. Намерих писма, писани от Дъмбълдор. Не знам за кого са били, но никога не са били пращани. Стояха в едно чекмедже, заровени на дъното му. Явно не иска никой да разбира за това. Но сега кабинетът е мой, така че реших, че имам право да знам къде какво има. Надявам се, да не съм направила нещо лошо. Да, знам, че ще кажеш, че не може да сме сигурни. Но се притеснявам. Може това наистина да е така. Виждаш, че наскоро изчезнаха няколко човека.
- Но ги откриха, нали? Дори те собственоръчно се върнаха.
- Ето пак! Не искам да се караме! Ти си единствения, на който мога да го кажа.
- Добре! Нека помисля. Нека направим така. Сега отиваме в министреството. Ще кажа на Джини, че имам много работа и няма да се прибирам. Ще видим какво можем да направим. Съгласна ли си?
- Да.
Тихо „пук” и в Драконовата пещера нямаше никого.
***
Втори учебен ден. Грифиндорците трудно станаха от леглата. Та то си беше истинско престъпление да ги вдигнеш послед нощ. Добре, де, не беше нощ, но приличаше. Навън валеше като из ведро, а небето беше сложило цялата си налична армия от облаци върху Хогуортс. Точно тези мисли се въртяха в главата на Лили. Чернокоската беше застанала до прозореца и гледаше куидичното игрище, хълмовете и къщичката на Хагрид. Всичко беше една идилия. Освен две неща – Хърмаяни още не се беше върнала и имаха часове. И за двете беше виновна професор Грейнджър. Потър тръсна главата си и извака с всичка сила:
- Ставайте поспаланки!
Две секунди след това, като ехо, същото каза и красивата машинка, наместена до главата на Лили. Същата госпожичка получи две възглавници като подарък от две различни места. И Олимпия, и Роуз се бяха ядосали. А как няма! А единствения човек, на който можеха да си изкарат яда беше станалата госпожица. Момичетата се оправиха набързо и излязоха в общата стая, където момчетата ги очакваха.
- Двадесет и две минути! – изрецитира Джеймс. – По-добре е от вчера!
Всички се разсмяха и тръгнаха към Голямата зала. Скорпиус ги срещна по пътя и заедно влязоха в мястото за хапване. Първата работа на Роуз беше да погледне към масата на учителите, където за нейно най-голямо и невероятно щастие майка и стоеше и пиеше тиквен сок. Всички я забелязаха. И тя тях. Грейнджър се опита да се скрие, но не и се получи. Групата хапна набързо, а Лили отиде при директорката.
- Среща в празната класна стая на третия етаж.
Прозвучамалко заповеднически, но тази жена им беше изкарала ангелите. Не знаеха какво да мислят, нямаха представа дали е жива. След петнадесет минути Лили, Скорпиус, Джеймс, Албус, Роуз, Хюго и Хърмаяни излязоха от Голямата зала. Качиха се до уреченото място и Джеймс започна.
- Къде беше? Какво си мислиш, че правиш? Караш ни да се притесняваме тук без да ни кажеш нищо. Не се опитвай да направиш така все едно е било просто разтоварване – имахме два месеца ваканция и вчера имаше час с нас. Какво става?
- По-полека, Джеймс. – прошепна му Лили, но той само я изгледа предизвикателно.
Чернокоската реши да не прави нищо повече и се сгуши при Скорпиус.
- Бях там , където искам. – започна Хърмаяни, изчервявайки се съвсме леко – Вие не може да ми заповядвате какво да правя, нямате право да ми се месите. Вие сте ученици и трябва да учите, а не да се занимавате с опасните проблеми на големите.
- О, кой го казва? – Джеймс започваше да набира – Точно тази, която преди около осемнадесет години бягаше заедно с милите си приятелчета и се опитваше да разкаже играта на редица смъртожадни, на половина а министерство и на няколко хоркрукса. Искаме да знаем. Трябва да знаем. И съм сигурен, че ако не ни кажеш, ще се наложи сами да разберем.
- Приятно проникване с взлом. – каза директорката, врътна се на пети и излезе от стаята, оставяайки децата да гледат втренчено.
nessa
nessa
Победител
Победител

Брой мнения : 335
Точки : 1559
Репутация : 2
Присъединяване : 04.02.2010

Върнете се в началото Go down

А сега накъде? [фенфик на Хари Потър] Empty Re: А сега накъде? [фенфик на Хари Потър]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите