Форум Академия за вампири
Тринайсет  7104180s


Join the forum, it's quick and easy

Форум Академия за вампири
Тринайсет  7104180s
Форум Академия за вампири
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Дарения за форума
Latest topics
» Помогнете ми
Тринайсет  EmptyЧет Авг 23, 2018 12:01 pm by magi961

» Коя е последната книга, която си купихте?
Тринайсет  EmptyНед Яну 21, 2018 6:53 pm by Valentina

» Любима вампирска поредица?
Тринайсет  EmptyНед Яну 21, 2018 6:51 pm by Valentina

» Коя книга четете в момента?
Тринайсет  EmptyНед Яну 21, 2018 6:50 pm by Valentina

» От А до Я имена на момиче и момче
Тринайсет  EmptyНед Яну 21, 2018 6:25 pm by Valentina

» Да броим до 999 vol.2
Тринайсет  EmptyНед Яну 21, 2018 6:23 pm by Valentina

» Новини около издаването на четвъртата книга в БГ
Тринайсет  EmptyНед Яну 21, 2018 6:10 pm by Valentina

» Любим момент от първата книга?
Тринайсет  EmptyВто Яну 16, 2018 11:03 pm by Valentina

» Дориан или Кийо?
Тринайсет  EmptyВто Яну 16, 2018 11:00 pm by Valentina


Тринайсет

Go down

Тринайсет  Empty Тринайсет

Писане by vampirez Вто Мар 08, 2011 8:46 pm

Това е една нова история,която ми хрумна наскоро. За сега ще пусна само резюмето !



Луиза е току що завършил млад пазител. Баща и е изчезнал мистериозно от една седмица, на тринадесети април.
Един ден преди Луиза да е разпределена официално към свой морой, майка и решава да и каже, че мъжът който е изчезнал, всъщност не е баща и. Баща и е изчезнал мистериозно, когато тя се е родила. На тринадесети декември.
Луиза ще разбере, че числото тринайсет управлява живота и съвсем буквално. Тя ще се окаже в центъра на кралските битки, ще трябва да се бори за мястото си сред вампирите и ще трябва да тръгне на пътуване от което ще разбере повече отколкото някой би искал да знае.
Една нова битка и една нова кралска фамилия. Тринадесетата!
vampirez
vampirez
Морой-Земя
Морой-Земя

Брой мнения : 164
Точки : 837
Репутация : 0
Присъединяване : 26.02.2010
Възраст : 27
Местожителство : Sofia

Върнете се в началото Go down

Тринайсет  Empty Re: Тринайсет

Писане by vampirez Пет Мар 11, 2011 12:28 pm



1.глава

Беше последният ми почивен ден. Ден точно преди да ме разпределят. Миналата седмица си взех изпитите с отличен и станах най-накрая истински пазител. Бях много горда със себе си. През последната седмица беше много напрегнато в кралския двор, където всички нови пазители бяхме отседнали. Утре щяха да ни разпределят към някой морой, който ни е избрал. Беше голяма работа. Щяхме да прекараме целият си живот, бранейки един определен морой. Всички се надявахме на някой от кралска фамилия, но каквото и да станеше, винаги щяхме да вършим работата си перфектно. За това бяхме създадени.
Ден преди всичко официално да започне ни бяха казали, че може да разпуснем. За това в момента висях пред единствения клуб в околността, вече от цял час. И както вече сте се досетили, всички са решили да дойдат тук и да допълнят голямата опашка с още един.
До мен Лариса тихо мрънкаше. Лариса беше току що завършил дампир като мен. Може да се каже, че сме все още новаци. С нея бяхме дружки още от отдавна. И днес я завлякох с мен на най- якото място на света. Да бе, много яко, няма що. Чакаш на опашката, колкото да затвори. И въпреки това трябваше да призная, че бяхме доста напред. От входа ни деляха само около петима човека.
-Знаеш ли, чух че има купон в стаята на някой от новите. Можеше да отидем там. - каза Лариса.
-Да ама така щяхме да правим това, което правихме от първи клас насам. Да се забутваме на тайни купони в стаята на този, който има най-малка опасност да го хванат.
-Е, не чак от първи клас.... от втори.- изсмя се тя, а аз с радост установих че остават само трима човека до входа.
-В първи клас се учехме как да стигаме до тези купони.-продължих разговора аз. Е, не беше от най-уместните ни разговори и двете го осъзнавахме, но трябваше да запълним времето с нещо.
- Да, ама във втори клас купоните бяха тъпи. Пиехме разгазирана кола, защото някой е трябвало да избяга от надзирателя си. -изсумтя тя. Като се замисля, на какви купони ходехме на осем години, ми се стори направо жалко. Беше като тъпо чаено парти. Само че, инстинкта за свобода у нас се беше разбудил, когато осъзнахме ,че ще прекараме живота си по този начин- обучавайки се непрекъснато. И естествено, си устройвахме, хм какво всъщност си устройвахме, това което ни караше да се чувстваме не толкова приклещени към едно единствено нещо. Това за което бяхме създадени ,ни обиждаше дълбоко. Защото не бяхме създадени, защото родителите ни са искали да се грижат за някой, който да обичат. Създадени бяхме, за да се грижим за някой, който не ни обичаше. В случаят мороите. Но всеки от нас разбираше отлично дълга си и го изпълняваше до край. Защото само по този начин можехме да докажем, че все пак ставаме за нещо.
- Лични карти ? - изведнъж попита един плътен мъжки глас. И двете с Лариса вдигнахме изненадани глави, не усетили че е наш ред. Аз затърсих своята карта по джобовете си. Приятелката ми вече даваше своята. Осъзнах, че не нося личната си карта. Извадих тази, която ме удостоверяваше като законен пазител. Преди година бяха направили такива карти, по случай измама с татуйровките. Никой не предположил, че знакът овековечаващ ни като пазители може да се фалшифицира. Но един морой психопат, решил и си направил същият знак , в студио за хора. Минал през охраната, като се опитал да убие повечето кралски представители. Хванали го навреме, но никой не знаел как е скрил това, че е морой. Има предположения ,че е използвал духа. Новият елемент, открит съвсем наскоро от обществото. Нямаше как да не го признаят, тъй като самата ни кралица го владее.
-Виж, не нося личната си карта, но тази я нося ! Тя показва ясно ,че съм пълнолетна.- размахах картата си пред пазителя на вратата. Той стисна устни.
-Без лична карта не става !
- Но нали целта на личната карта е да показва, че съм на осемнадесет. Е, тази също го показва ! Какъв е проблема ? - попитах изнервено. Ама ,че труден тип.
- Не може да влезеш. Би могла с придружител, но не виждам такъв.
-Значи си сляп ! - ядосах се аз и погледнах към Лариса. Тя леко ме перна по ръката, да мълча.
-Аз съм на осемнайсет. Имам и лична карта. Тя идва с мен.- каза моят придружител. Пазителят беше принуден да се откаже, защото вече нямаше с какво да ни притисне. Накрая махна рязко с ръка към входа и ние се запътихме натам.
-Ама ,че тип ! - отсякох докато влизахме.
-Ти по-добре си носи личната карта другия път.-
май искаше да каже още нещо, но и двете се загледахме в клуба. Беше полутъмно, а по средата на дансинга светеха различни по цветове прожектори. Имаше и сепарета, за баровците, помислих си аз, на които отгоре висеше по една лампичка с нормална светлина. Исках да кажа не цветна.
Но ясно се виждаше, че всичко се държи стриктно под контрол. Ъглите бяха запълнени от пазители, които трябваше да изглеждат неутрални ,но да могат да се справят с всеки проблем, който възникнеше. Въздъхнах, като се замислих ,че само след един ден и аз ще бъда там и ще правя същото.
Лариса ме разбра и се усмихна печално.
-Хайде, днес е последният ни свободен ден ! Да се забавляваме.- съгласна бях с нея. Трябваше да дадем всичко от себе си. Но не в опазването. Не днес. Днес трябваше да дадем всичко от себе си, да не забравим тази нощ. Защото беше последната наша нощ. Утре вече нощите щяха да бъдат само за мороите.

***
- Мамка му, това беше разбиващо ! - възкликна Лариса, която тъкмо беше слязла от бара и носеше още две чаши. Май се беше качила, само за да вземе по още едно. Но май я нямаше вече половин час. Не че бях забелязала особено. Докато тя беше отишла за още питиета, аз бях изпила вече три.
- Другият път като отидеш за пиене, не се бави толкова ! - захилих се аз.
-Всъщност ми трябваше салфетка !- засмя се тя и аз с нея.
После погледна към две момчета дампири и кимна одобрително. Едното то момчетата ни забеляза и потупа приятеля си. Единят беше рус с сини очи, другият тъмнокос с кестеняви очи.
- Пу за мен русият ! -казах бързо аз.
- Нее ! -изплака приятелката ми, но се затътрихме натам.
- Здравейте, аз съм Лариса. Това е Луиза.- представи ни тя. Аз се усмихнах чаровно, докато чаках техните имена. Пръв заговори русият.
- Аз съм Алекс.- каза сладкиръми ят блондин и се усмихна искрящо.
-Аз съм Джеръми.- каза тъмнокосият. Не че не беше сладък, напротив. Но май си падам по руси.- Искате ли нещо за пиене.
В този момент Лариса погледна пълната си чаша и леко я изля. Закиска се леко и каза :
-Ами аз нямам нищо против. -
Джеръми отиде да вземе напитки, а Лариса се настани до Алекс. Ей, нямаше спирка това момиче. Аз предпочитах да серъмидя права. Чувствах се по-сигурна.
- И вие ли завършвате, Алекс ?
- Да, утре ще ни разпределят.
- Както и нас !- възкликна тя и погледна към мен.
-Да, днес е последната свобода. -присъединих се.
-За последната свобода ! - обади се Джеръми ,който вече беше дошъл с чаши в ръка. Тъкмо вдигах чашата, когато нечии глас ме спря.
- Лу ! - обърнах се и видях една жена пазителка с униформата на пазителите и черна коса на черта. Цвета беше катранов, също като цвета на моята коса. За съжаление осъзнах ,че тази вечер ще се провали. Защото това беше майка ми.
-Ей,сега идвам !-казах на новаците, като не пропуснах загрижената физиономия на Лариса. Познаваше майка ми и знаеше, че няма да ме търси без причина. Затътрих се към майка ми. Тя беше стройна хубава жена, с много добра репутация на пазител. Не съм я виждала много през живота си. Но не се оплаквах. Бях свикнала да се оправям сама във всичко.
Бях готова за поредната лекция, че не трябва да пия, точно ден преди да ме разпределят. Че трябва да бъда по-отговорна по отношение на работата си. Но изражението и ме спря. Лицето на майка ми рядко можеше да изглежда едновременно разтревожено, тъжно и все пак на ниво. Запитах се какво може да се е случило, че да разклати повърхността и.
- Мамо, какво има ?- попитах направо. Бях наясно, че не е тук за някоя глупост.
- Случи се нещо. Викат те.- каза майка ми изплашено. Запитах се какво по дяволите става тук.
- Мен ли ? Защо?
- Баща ти изчезна, знаеш нали.- отвърна тя. Баща ми беше изчезнал, точно в деня в който станах пазител и завърших. Баща ми беше морой, както и трябваше. Но той се грижеше за мен. Не беше от кралска фамилия и не му пречеше. Посещаваше ме понякога, посещаваше и майка ми. Явно ни обичаше, като семейство. За това фамилията ми беше Кейн, а не като тази на майка ми.
Беше дошъл и на завършването ми. Видя как си взех изпита и когато стана време за приема, него го нямаше. И повече не се появи.
И сега, когато майка ми го споменаваше, с такова изражение на лицето ми мина какво ли не през ума. Вече ужасена я попитах :
- Жив ли е ? - майка ми се изсмя притеснено. Колкото да направи някаква реакция.
- Разбира се, че това ще си помислиш. Не, не знам дали е жив. Но Лу, става въпрос за друго нещо. Той не ти е баща. - изрече бавно тя.
- Как така ? - попитах объркана.
- Разбираш ли, баща ти беше морой. Влюбих се в него и забременях. Тогава не знаех много неща за него. Бяхме изключително млади. И той каза, че няма да те отрече като дъщеря. Но, в деня в който ти се роди той изчезна. На тринадесети декември.- сви се майка ми.- Но Сам ми беше добър приятел. И се съгласи да се представи за твой баща. На ясно бях, че повечето дампири не познават баща си, но трябваше да те заблудя, че твоят не е този, който е всъщност. Защото после разбрах, че може да те сполети същата беда. Но когато Сам изчезна на тринадесети, този месец, разбрах че трябва да кажа на някой, каква всъщност е истината.
- И каква е ? -попитах отнесено. Все още не можех да възприема казаното. Всичко беше, като нещо което не би се случило на мен.
Но преди майка ми да ми отговори един пазител дойде и ни поведе към една зала, която не осъзнавах че съществува в клуба. Там на дълга маса стояха единадесет представители на кралските си родове. И накрая влезе последният. Кралица Василиса беше ослепителна и млада както винаги. Но дори и нейното лице днес беше изкривено от загриженост.
vampirez
vampirez
Морой-Земя
Морой-Земя

Брой мнения : 164
Точки : 837
Репутация : 0
Присъединяване : 26.02.2010
Възраст : 27
Местожителство : Sofia

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите