Няма заглавие
2 posters
Страница 1 от 1
Няма заглавие
Това го писах в час по литература :P
Коментарите ги пишете тук.
Луната светеше ярко и огряваше всичко сякаш беше ден. Морето приличаше на сребърен поднос под светлината и.
Седях сама на студената скала и слушах песента на щурците, чакайки съдбовния момент. Оставаха 10 минути до полунощ. 10 минути до определянето на съдбата ми. 10 минути докато открия стихията си. 10 минути... А аз бях спокойна. Защо не се страхувах? Защо не бях поне малко притеснена? Щеше да е толкова по-лесно. Всички се страхуват. Но не и аз. Седях напълно неподвижно без никаква представа какво да очаквам. Нещо ми подсказваше, че всичко ще е наред. Дали беше само заблуда? Дали стихията ми беше Огън? Или Вода? А може би Въздух или Земя? Е, скоро щях да разбера.
7 минути... Тишина - само тя беше останала. Никакъв звук - всичко беше притихнало. Всички чакаха...
5 минути. Злокобната тишина ме подлудяваше. Всичко живо се готвеше за най-лошото. Усещах го.
3 минути. Все още не помръдвах. Просто..чаках.
1 минута. Наближаваше..
Изведнъж, сякаш подтиквано от някаква невидима сила, морето се раздвижи. Вълни, стигащи до полувин метър височина заливаха брега. Луната засия по-силно. Появи се силен вятър и стана студено. Настръхнах. Дойде...
Около мен затанцуваха пламъци. По повърхността на скалата израстнаха най-различни мъхове. Осъзнах, че вятъра и вълните са се появили по моя вина. Това беше невъзможно. Нямаше как - никой не владееше 4-те стихии. Никога не се беше случвало.
И тогава той се появи. Богът на стихиите. Това не беше добре. Той не трябваше да е тук - нещо се беше объркало. Въпреки шума от вятъра и вълните мислите му прозвучаха ясно в главата ми. Стъписах се. Аз бях феномен. Думите сякаш се блъскаха в черепа ми. От 5 века не беше раждал достатъчно силен човек, за да успее да овладее 4-те сили. Появи се сега.
Това бях аз. Как е възможно това? Да овладееш една стихия отнема години. А всички четири? Трябва да посветиш целия си живот на това.
Следващите думи ме изумиха: " Аз ще ти помогна. Не е лесно да се справиш с всички сили. Повярвай ми - знам го от личен опит. "
Невероятно! - Щях да получа помощта на най-великия сред най-великите. Благодарих му и се поклоних сковано. Той бавно се изпари във въздуха и ме остави отново сама. Усмихнах се на себе си и скоочих във водата - моят нов начин да се пренеса чрез магията.
Коментарите ги пишете тук.
Луната светеше ярко и огряваше всичко сякаш беше ден. Морето приличаше на сребърен поднос под светлината и.
Седях сама на студената скала и слушах песента на щурците, чакайки съдбовния момент. Оставаха 10 минути до полунощ. 10 минути до определянето на съдбата ми. 10 минути докато открия стихията си. 10 минути... А аз бях спокойна. Защо не се страхувах? Защо не бях поне малко притеснена? Щеше да е толкова по-лесно. Всички се страхуват. Но не и аз. Седях напълно неподвижно без никаква представа какво да очаквам. Нещо ми подсказваше, че всичко ще е наред. Дали беше само заблуда? Дали стихията ми беше Огън? Или Вода? А може би Въздух или Земя? Е, скоро щях да разбера.
7 минути... Тишина - само тя беше останала. Никакъв звук - всичко беше притихнало. Всички чакаха...
5 минути. Злокобната тишина ме подлудяваше. Всичко живо се готвеше за най-лошото. Усещах го.
3 минути. Все още не помръдвах. Просто..чаках.
1 минута. Наближаваше..
Изведнъж, сякаш подтиквано от някаква невидима сила, морето се раздвижи. Вълни, стигащи до полувин метър височина заливаха брега. Луната засия по-силно. Появи се силен вятър и стана студено. Настръхнах. Дойде...
Около мен затанцуваха пламъци. По повърхността на скалата израстнаха най-различни мъхове. Осъзнах, че вятъра и вълните са се появили по моя вина. Това беше невъзможно. Нямаше как - никой не владееше 4-те стихии. Никога не се беше случвало.
И тогава той се появи. Богът на стихиите. Това не беше добре. Той не трябваше да е тук - нещо се беше объркало. Въпреки шума от вятъра и вълните мислите му прозвучаха ясно в главата ми. Стъписах се. Аз бях феномен. Думите сякаш се блъскаха в черепа ми. От 5 века не беше раждал достатъчно силен човек, за да успее да овладее 4-те сили. Появи се сега.
Това бях аз. Как е възможно това? Да овладееш една стихия отнема години. А всички четири? Трябва да посветиш целия си живот на това.
Следващите думи ме изумиха: " Аз ще ти помогна. Не е лесно да се справиш с всички сили. Повярвай ми - знам го от личен опит. "
Невероятно! - Щях да получа помощта на най-великия сред най-великите. Благодарих му и се поклоних сковано. Той бавно се изпари във въздуха и ме остави отново сама. Усмихнах се на себе си и скоочих във водата - моят нов начин да се пренеса чрез магията.
TheBlackPanther- Стригой
- Брой мнения : 33
Точки : 192
Репутация : 0
Присъединяване : 05.07.2010
Възраст : 27
Re: Няма заглавие
0оооооооо, СТРАХОТНО Е! Моля те, моля те, мооооооля те напиши продължение!!!
Звучи ФАНТАСТИЧНО, да ти кажа честно вече си го представям като филм
МОООООООООЛЯ ТЕ НАПИШИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!! :smile3:
Звучи ФАНТАСТИЧНО, да ти кажа честно вече си го представям като филм
МОООООООООЛЯ ТЕ НАПИШИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!! :smile3:
viki4ka333- Победител
- Брой мнения : 614
Точки : 2982
Репутация : 3
Присъединяване : 28.01.2010
Възраст : 29
Местожителство : Here and There
Re: Няма заглавие
хeхe щом толкова ти харесва може да се пробвам да измисля и продължение :D
TheBlackPanther- Стригой
- Брой мнения : 33
Точки : 192
Репутация : 0
Присъединяване : 05.07.2010
Възраст : 27
Re: Няма заглавие
:dancing: :party1:
Супееееер!!! Очаквам го с нетърпение!!! :smile3:
Супееееер!!! Очаквам го с нетърпение!!! :smile3:
viki4ka333- Победител
- Брой мнения : 614
Точки : 2982
Репутация : 3
Присъединяване : 28.01.2010
Възраст : 29
Местожителство : Here and There
Re: Няма заглавие
Първа глава
Беше последният учебен ден и аз, естествено, закъснявах. До началото на тържеството оставаха 5 минути, а аз все още не се бях облякла напълно. Измъкнах от гардероба един черен панталон и лилава блузка. Грабнах суитчера си и заслизах по стълбите. Тръшнах силно входната врата и се затичах към училището. Добре че беше на близо иначе пак отново щяха да ме мъмрят за това, че съм безотговорна и винаги закъснявам.
Беше девет и десет и тържеството беше започнало. Класът ми беше решил да отпразнува края на "трудния" девети клас, но очевидно не беше единствен. Коридорите бяха препълнени с деветокласници. След пет минутно търсене най-накрая открих най-добрата си приятелка - Вероника.
- Най-накрая се появи! Реших че ти се е случило нещо!
- Съжалявам, пак закъснях. Успах се.. - погледнах я извинително и лицето и поомекна.
- Няма нищо свикнала съм. - каза и ми се изплези.
- Хайде, да влизаме. Отдавна са започнали.- казах и и я дръпнах за ръката, за да тръгне.
Отворихме вратата и веднага ни обгърна миризмата на 25 различни парфюма - мъжки и женски. Музиката гърмеше яко и имах чувството, че касетофонът ще експлодира. След известно време разпознах песен на Лейди Гага. Чиновете бяхна избутани възможно най-назад и бяха отрупани с какво ли не: най-различни чипсове, бисквити, напитки, чаши, някои дори си бяха захвърлили чантите и суитчерите отгоре.
- Здравей, Ема! - чух няколко гласа да ме поздравяват.
С Рони отидохме до най-близкия ъгъл и наблюдавахме хаоса. Всички се бутаха в напразни опити да танцуват. Вече нямах търпение да се прибера за първия си урок по магия. О, съвсем забравих - трябваше да се представя! Казвам се Ема и владея четирите стихии. Аз съм маг.
ЕДИТ: Направи тема за коментари! - Ели
Беше последният учебен ден и аз, естествено, закъснявах. До началото на тържеството оставаха 5 минути, а аз все още не се бях облякла напълно. Измъкнах от гардероба един черен панталон и лилава блузка. Грабнах суитчера си и заслизах по стълбите. Тръшнах силно входната врата и се затичах към училището. Добре че беше на близо иначе пак отново щяха да ме мъмрят за това, че съм безотговорна и винаги закъснявам.
Беше девет и десет и тържеството беше започнало. Класът ми беше решил да отпразнува края на "трудния" девети клас, но очевидно не беше единствен. Коридорите бяха препълнени с деветокласници. След пет минутно търсене най-накрая открих най-добрата си приятелка - Вероника.
- Най-накрая се появи! Реших че ти се е случило нещо!
- Съжалявам, пак закъснях. Успах се.. - погледнах я извинително и лицето и поомекна.
- Няма нищо свикнала съм. - каза и ми се изплези.
- Хайде, да влизаме. Отдавна са започнали.- казах и и я дръпнах за ръката, за да тръгне.
Отворихме вратата и веднага ни обгърна миризмата на 25 различни парфюма - мъжки и женски. Музиката гърмеше яко и имах чувството, че касетофонът ще експлодира. След известно време разпознах песен на Лейди Гага. Чиновете бяхна избутани възможно най-назад и бяха отрупани с какво ли не: най-различни чипсове, бисквити, напитки, чаши, някои дори си бяха захвърлили чантите и суитчерите отгоре.
- Здравей, Ема! - чух няколко гласа да ме поздравяват.
С Рони отидохме до най-близкия ъгъл и наблюдавахме хаоса. Всички се бутаха в напразни опити да танцуват. Вече нямах търпение да се прибера за първия си урок по магия. О, съвсем забравих - трябваше да се представя! Казвам се Ема и владея четирите стихии. Аз съм маг.
ЕДИТ: Направи тема за коментари! - Ели
TheBlackPanther- Стригой
- Брой мнения : 33
Точки : 192
Репутация : 0
Присъединяване : 05.07.2010
Възраст : 27
Re: Няма заглавие
ААААААААААААААААААААААААА СУПЕЕЕЕЕЕЕЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!
Много те обичам! Продължавай, става интересно
Много те обичам! Продължавай, става интересно
viki4ka333- Победител
- Брой мнения : 614
Точки : 2982
Репутация : 3
Присъединяване : 28.01.2010
Възраст : 29
Местожителство : Here and There
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Чет Авг 23, 2018 12:01 pm by magi961
» Коя е последната книга, която си купихте?
Нед Яну 21, 2018 6:53 pm by Valentina
» Любима вампирска поредица?
Нед Яну 21, 2018 6:51 pm by Valentina
» Коя книга четете в момента?
Нед Яну 21, 2018 6:50 pm by Valentina
» От А до Я имена на момиче и момче
Нед Яну 21, 2018 6:25 pm by Valentina
» Да броим до 999 vol.2
Нед Яну 21, 2018 6:23 pm by Valentina
» Новини около издаването на четвъртата книга в БГ
Нед Яну 21, 2018 6:10 pm by Valentina
» Любим момент от първата книга?
Вто Яну 16, 2018 11:03 pm by Valentina
» Дориан или Кийо?
Вто Яну 16, 2018 11:00 pm by Valentina